Решение № 10002 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7043/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (ОПРР) срещу Решение 4752 от 23.05.2025 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 545/2025 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-02-14-389 от 24.02.2025 г. на ръководителя на УО на ОПРР, с което на Община Асеновград е определена финансова корекция в размер на 5% върху допустимите разходи по Договор BG16RFOP001-1.025-0004-C01-S-04 от 21.11.2018 г. с ДЗЗД Илва рехабилитация и Договор BG16RFOP001-1.025-0004-C01-S-05 от 21.11.2018 г. със Запрянови-03 ООД, за нередност за нарушение на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013 г.), чл. 33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046), чл. 70, ал. 1, т. 3 Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), чл. 1 и чл. 4 от договора за безвъзмездна финансова помощ (БФП) и чл. 54, ал. 1, т. 4, чл. 96 и 97 от Приложение Е2 - Общи условия към договора за БФП, както и чл. 20, т. 4, 5 и 6 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата, загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.). Касационният жалбоподател ръководителят на УО на ОПРР, счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилни изводите на съда, че макар в случая пропуските във физическото състояние на обектите да са констатирани в пет годишния период на устойчивост, в който бенефициерът е поел задължение да ги поддържа в добро експлоатационно състояние, то изпълнението на това задължение няма общо с използването на бюджетни средства в съответствие с принципа на добро финансово управление, доколкото според съда, същото може да се разглежда в съответствие с принципа на дълготрайност на операциите. Обосновава подробни доводи в полза на защитната си теза и сочи, че за Общината съществува договорно и нормативно задължение за поддържане в добро експлоатационно състояние обектите на интервенция по проекта, която обаче е осъществила продължително бездействие по отношение на установените несъответствия и направените препоръки за привеждане на инвестицията в годност за експлоатация. Счита, че именно с това противоправно поведение от страна на бенефициера е нарушен принципът на добро финансово управление, тъй като последният не изпълнява задълженията си по поддържане на обектите, в нарушение на договорните си задължения и на приложимото законодателство. Касаторът счита за нарушени и трите принципа на добро финансово управление, като конкретно сочи, че принципът на икономичност е нарушен от бенефициера, тъй като той не е извършвал дейности по поддържането на инвестицията, което от своя страна обосновава наличието на допълнителни разходи за поддържане на обектите, поради невъзможността и затрудненото ползване на детски и спортни площадки, кътове за отдих и тротоарни настилки, което несъмнено създава предпоставки, застрашаващи живота и здравето на ползвателите. В допълнение счита, че по този начин разходите за вложената инвестиция чрез БФП необосновано се увеличават, а общата цел се компрометира скъсява се експлоатационния живот на обектите. Принципът на ефикасност, според касатора, е нарушен, доколкото именно с продължаващото си бездействие относно привеждане на инвестицията в добро експлоатационно състояние, бенефициерът компрометира постигане на целите на проекта. Счита, че по този начин не се гарантира най-доброто съотношение между използваните ресурси (БФП), предприетите дейности (въздържане от своевременни действия за поддържане на обектите) от страна на бенефициера и постигането на целите, заложени в проекта. Твърди, че според него са налице и предпоставките за нарушение на принципа на ефективност, тъй като с бездействието на Общината, поставените цели в проектното предложение е невъзможно да бъдат постигнати обективно в пълнота, при наличието на компроментирана инвестиция. Счита, че УО е анализирал и изследвал подробно фактическата обстановка и е изложил достатъчно мотиви, за да достигне до обосновани изводи за извършените от страна на Общината нарушения на принципа на добро финансово управление. Прави искане решението да бъде отменено като неправилно. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото, съобразно с тълкуването на СЕС по дело C-438/22. Ответникът Община Асеновград, счита касационната жалба за неоснователна, а съдебното решение за допустимо и правилно. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответникът се представлява от адвокат Н. Пеева, Адвокатска колегия - Пловдив. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: На 02.05.2018 г. между Управляващия орган на ОПРР и Община Асеновград е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) по приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие", процедура BG16 RFOP001-1.025-0004 Образователна инфраструктура - обновяване и внедряване на мерки за енергийна ефективност на сградите на детски градини, модернизация на училища и рехабилитация на дворните им пространства, на стойност 6 779 317,05 лв. В изпълнение на сключения административен договор и проведената открита процедура, Общината сключва договори с изпълнители по следните обособени позиции: Договор BG16RFOP001-1. 025-0004-C01-S-04 от 21.11.2018 г. с изпълнител ДЗЗД Илва рехабилитация за изпълнение на проект по Обособена позиция 4 с предмет: Модернизация на СУ Св. св. Кирил и Методий, гр. Асеновград, вкл. рехабилитация на дворното пространство, находящо се на ул. Княгиня Евдокия, пар. I-училище, кв. 11, им. 237, гр. Асеновград, на стойност 1 076 374, 73 лв. с ДДС. Договор BG16RFOP001-1. 025-0004-C01-S-05 от 21.11.2018 г. с изпълнител Запрянови-03 ООД за изпълнение на проект по ОП 5 с предмет Модернизация на СОУ Св. Княз Борис I, гр. Асеновград, вкл. рехабилитация на дворното пространство, на стойност 1 209 925,14 лв. с ДДС. В периода 28 - 29.06.2023 г. е извършена проверка на място от екип във връзка с План за проверки на място за приключили проекти за 2023 г. в хода на която е установено, че бенефициерът не е представил доказателства за изпълнение на дадените препоръките в цялост. В периода 19 20.08.2024 г. е извършена проверка на място от екип на УО на ОПРР, съгласно Критерий 2 от План за проверка на място на приключени проекти за 2024 г. проследяване изпълнението на препоръки от предходна проверка на място, извършена в периода на устойчивост на проекта. В хода на проверката е проследено състоянието на обектите в периода на устойчивост, както и изпълнението на препоръките, отправени към бенефициера в предходна проверка на място за устойчивост. При проверката от 2024 г. проверяващите установяват повтарящи се констатации от предходна проверка на място, които не са отстранени от бенефициера след дадения срок или са отстранени, но се повтарят отново. Между УО и Общината е осъществена подробна комуникация, в която в отговор на констатациите от проверките, последната е представила допълнителни документи и доказателства, но въпреки това ръководителят на УО е приел, че дадените препоръки както за обекта Модернизация на СУ Св. св. Кирил и Методий, гр. Асеновград, вкл. рехабилитация на дворното пространство, така също и за обекта Модернизация на СОУ Св. Княз Борис I, гр. Асеновград, вкл. рехабилитация на дворното пространство, не са изпълнени. На 13.01.2025 г. ръководителят на УО на ОПРР е уведомил Община Асеновград за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция. Община Асеновград не е представила възражение. На 24.02.2025 г. с Решение РД-02-14-389, издадено на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ОПРР е определил на Община Асеновград финансова корекция в размер на 5% върху допустимите разходи по Договор BG16RFOP001-1. 025-0004-C01-S-04 от 21.11.2018 г. с ДЗЗД Илва рехабилитация и Договор BG16RFOP001-1. 025-0004-C01-S-05 от 21.11.2018 г. със Запрянови-03 ООД, за нередност за нарушение на чл. 4, параграф 8 от Регламент 1303/2013, чл. 33 от Регламент 2018/1046, чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, чл. 1 и чл. 4 от договора за БФП и чл. 54, ал. 1, т. 4, чл. 96 и 97 от Приложение Е2 - Общи условия към договора за БФП, както и чл. 20, т. 4, 5 и 6 ЗПФ, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. По делото е представена Заповед РД-02-14-525 от 23.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на УО на ОПРР. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Анализирайки подробно относимата нормативна регламентация и фактите по делото, първоинстанционният съд е приел, че от страна на УО неправилно и необосновано констатираните при проверките на място пропуски са квалифицирани като нарушение на принципите на добро финансово управление по чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013, вр. с чл. 33 от Финансовия регламент, респективно са интерпретирани като основание за определяне на финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Според съда, въпреки подробно цитираните правни разпоредби и констатации при проведените проверки на място, от страна на УО в насока нарушение на принципа на икономичност липсва каквато и да било техническа и икономическа обосновка, подкрепена със съответните анализи и изчисления, въз основа на която да се докаже по безспорен начин, че с действията на бенефициера се намалява експлоатационният живот на обектите на инвестицията, което води до генериране на нови разходи. От изложеното в акта не става ясно по какъв начин направените разходи за поддържане на инвестицията, които след приключване на обекта са изцяло за сметка на Общината, се отнасят към своевременното използване на ресурсите, в подходящото количество, качество и на най-добра цена. И по отношение на нарушението на принципите на ефикасност и ефективност съдът е обосновал изводи, че също липсва техническа и икономическа обосновка на твърдението, че бездействието на бенефициера застрашава експлоатационния живот на обектите на инвестицията и прави невъзможно ползването им съобразно поставените цели на проекта и го компрометира в цялост, тъй като води до невъзможност да бъдат постигнати целите на проекта. Съдът е счел, че неправилно бездействието на Общината по поддръжка на инвестицията е квалифицирано и като нарушение на разпоредбата на чл. 4, §8 от Регламент 1303/2013 г., според която Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с чл. 30 Регламент 2018/1046 трансфера на бюджетни кредити. Приел е, че на практика УО недопустимо е смесил и отнесъл изискванията по изпълнение на проекта и отпускането на бюджетни средства и изискванията за поддържане в добро експлоатационно състояние на финансираните обекти по вече изпълнен проект. Обосновал е изводи, че в конкретния случай пропуските във физическото състояние на обектите са констатирани в пет годишния период на устойчивост, в който бенефициерът е поел задължение да ги поддържа в добро експлоатационно състояние, но изпълнението на това задължение няма общо с използването на бюджетни средства в съответствие с принципите на добро финансово управление и с изпълнението им при спазване принципите на икономичност, ефективност и ефикасност. Въз основа на горното, съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Решението е правилно. Доводи в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което не е подкрепено с нито един конкретен довод, а само касаторът е този, които може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на това съдът не дължи произнасяне по този твърдян порок. Останалите доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетото за осъществено нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за което е определена финансова корекция. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция) финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент 1303/2013. Съгласно чл. 4, параграф 8 от Регламент 1303/2013, Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, 36, параграф 1 и член 61 от Финансовия регламент. Съгласно член 33, параграф 1 от Регламент 2018/1046, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципът на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципът на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципът на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Като фактически основания в оспорения акт от ръководителя на УО подробно е изложена хронология на извършените проверки на място и направените констатации за състоянието на инвестицията и на двата обекта Модернизация на СУ Св. св. Кирил и Методий, гр. Асеновград, вкл. рехабилитация на дворното пространство и за обекта Модернизация на СОУ Св. Княз Борис I, гр. Асеновград, вкл. рехабилитация на дворното пространство. Административният орган е приел, че нарушението на трите принципа се дължи на бездействието на Община Асеновград, която не извършва дейности по поддържането на инвестицията, което от своя страна провокира непропорционални разходи за поддържането на обектите в необходимото състояние и ползването им по предназначение, предвид което разходите за вложената инвестиция чрез БФП необосновано се увеличават, а общата цел се компрометира скъсява се експлоатационния живот на обектите, същите не могат да се използват по предназначението си, което не позволява да бъдат постигнати в цялост и заложените цели по проекта. Тези изводи са неправилни. Принципът на икономичност изисква ресурсите да се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добра цена. Не е мотивирано от административния орган кое обстоятелство налага извод, че ресурсите не са предоставени своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добра цена. От друга страна, принципът на ефикасност изисква да бъде постигнато най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите. В конкретния случай, както правилно е приел и първоинстанционният съд, от административния орган не е обосновано как това съотношение между използваните ресурси и предприетите действия не е най-доброто за постигане на целта, както и при така използваните ресурси кои са неефикасните предприети дейности от бенефициера. Принципът на ефективност от своя страна изисква да се определи степента, в която се постигат поставените цели, посредством предприетите действия. В обжалвания административен акт органът е приел бездействие на Община Асеновград да поддържа обектите, предмет на инвестицията, в добро функционално състояние, но не е посочил защо счита, че действията на бенефициера водят до непостигане на заложените цели. Не е обсъдено кой според органа е най-добрият начин за постигане на целите, респ. защо избраният такъв не способства за това. В случая административният орган е приел, че е налице нарушение на принципа на добро финансово управление по член 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г., но изложените в акта мотиви не кореспондират с посочената от него правна норма. Предвид изложеното правилни са изводите на съда, че административният орган е смесил и отнесъл изискванията по изпълнение на проекта и отпускането на бюджетни средства с изискванията за поддържане в добро експлоатационно състояние финансираните обекти по вече изпълнен проект и неправилно и необосновано е прието от УО, че е налице "бездействие" от страна на Общината, което покрива хипотезата на чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013, вр. с чл. 33 Финансовия регламент и чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Следователно от издателя на акта не е установено, че бенефициерът е допуснал констатираното с акта нарушение, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. По изложените съображения органът не е доказал наличието на основание за определяне на финансова корекция. При недоказано основание за определяне на финансова корекция обсъждането на въпроса относно размера на корекцията е безпредметно. Предвид изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът в съответствие с доказателствата по делото е приел за незаконосъобразен оспорения акт, поради което решението му, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК настоящата съдебна инстанция следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, да заплати на Община Асеновград разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9 600,00 лв., доказани с представен договор за правна защита и съдействие от 24.06.2025 г., Фактура 2692 от 24.06.2025 г. и преводно нареждане от 27.06.2025 г. Направеното от касатора възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като от една страна, не се твърдят конкретни обстоятелства, обосноваващи липса на правна и фактическа сложност, а от друга претендираният размер на адвокатското възнаграждение е под минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 5 във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Така мотивиран и на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,