Решение № 283 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 649/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виваком България ЕАД ЕИК 831642181 със седалище гр. София срещу Решение 6642 от 06.11.2023 г. по адм. дело 2365/2023 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 907/13.12.2022 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на Виваком България ЕАД е забранено да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика. Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда за осъществяване фактическия състав на нелоялната търговска практика. Твърди се, че при постановяване на съдебното решение съдът не е взел предвид аргументите на дружеството и от мотивите му не става ясно въз основа на кои факти приема практиката за осъществена. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна заповедта на председателя на КЗП. Претендира разноски. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е установил, че производството пред КЗП е започнало по жалба на потребител във връзка с подаване на предизвестие за прекратяване на договор 1440922123072020-49628878/23.07.2020 г. за мобилна услуга - трафик на данни на номер 0878549152, валиден до 23.07.2022 г. В жалбата до КЗП се твърди, че служител в офиса на Виваком България ЕАД, както и управителят на офиса са предоставили информация, че договорът не може да се прекрати, тъй като е обвързан с ползван от потребителя мобилен телефон с номер 0877963863 и че ще последва увеличение на месечната му абонаментна такса (МАТ) от 25,99 лв. на 40,99 лв. Сочи се, че му е отправено предложение за двугодишен договор за мобилна услуга за трафик на данни с МАТ в размер на 7,49 лв., което потребителят приел, тъй като му било по-изгодно в сравнение с увеличението на таксата за мобилната услуга в размер на 40,99 лв. В жалбата се твърди, че след подписване на договора и напускане на офиса лицето провело телефонен разговор с оператор на търговеца, който му обяснил, че двата договора са независими един от друг. Потребителят се върнал в офиса на търговеца и поискал новоподписаният договор 1440922124062022-54359403/24.06.2022 г. да бъде прекратен. В отговор е получил обяснение, че същият вече е в сила и единственият начин за неговото прекратяване е чрез заплащане на предвидената неустойка. Потребителят се съгласил да заплати неустойката за прекратяване на договора и договорът бил прекратен. След извършена от страна на КЗП проверка в търговския обект на дружеството, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол К-2717750 от 13.07.2022 г., на търговеца са дадени указания за представяне на допълнителни документи във връзка с ползваните от потребителя услуги. По повод дадените указания дружеството е представило становище с приложени към него: 1. Договор 1440922123072020-49628771 от 23.07.2020 г. - цени и условия за ползване на мобилна услуга Smart М+ чрез номер 0877963863; 2. Договор 1440922123072020-49628878 от 23.07.2020 г. - цени и условия за ползване на мобилна услуга за трафик на данни услуга i-Traffic S+ чрез номер 0878549152; 3. Справка от системата на търговеца за общо 7 бр. фактури и съответните дължими и платени суми, начин на плащане, без да са видни дата на начисляване и дата на погасяване. В становището се сочи, че с оглед клиентски ориентираната си политика и стремежът на компанията винаги да поставя интересите на абонатите си на първо място, е взето решение да се закрие услугата на номер 0878549152, без да бъдат дължими неустойки от страна на потребителя. След извършена последваща проверка в офиса на търговеца, за която е съставен Констативен протокол К- 2743370 от 08.08.2022 г., са изискани допълнителни документи във връзка с ползваните от потребителя услуги. Със становище по повод дадените указания търговецът представя: 1. Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги 1440922120220505085135-9042036/05.05.2022 г., с предмет на споразумението промяна на тарифен план/продължаване срока на договора за мобилна услуга с номер 0877963863, с двугодишна валидност 05.05.2022 г. - 05.05.2024 г., с МАТ в размер на 25,99 лева за първите 12 месеца на договора, след което МАТ е в размер на 30,99 лева, с включени неограничени минути за разговори към всички мрежи в България и в роуминг в ЕС; 2. Месечни сметки (фактури), издадени през периода 08.2020 г. - 02.2022 г., включително за ползваните от потребителя услуги. Въз основа на резултатите от извършените проверки и представените документи от търговеца председателят на КЗП издава процесната Заповед 907 от 13.12.2022 г., с която е забранено на дружеството да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: При упражняване на своята дейност да предоставя невярна и подвеждаща информация относно условията за прекратяване на договор за електронна съобщителна услуга - мобилен трафик на данни, като внушава на потребителя, че прекратяването на същия води до повишението на месечната абонаментна такса за услуга по друг сключен между страните договор. След като е установил фактическата обстановка по делото, административният съд е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед. Приел е, че са налице всички елементи на фактическия състав на посочената от органа нелоялна заблуждаваща търговска практика. Предвид липсата на основанията по чл. 146 АПК съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на заповедта и с обжалваното решение е отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Основателно касационният жалбоподател се оплаква, че соченото в административния акт фактическо основание не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Процесната заповед е от категорията на неблагоприятните административни актове, поради което доказателствената тежест за установяване на материалноправните предпоставки за издаването й е за административния орган. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. От недоказване на относимите за предмета на спора факти за административния орган следва неблагоприятната последица отмяна на оспорения административен акт. В случая въпреки че жалбата до КЗП е подробна и сочи имената и длъжностите на лицата, за които са твърди, че са предоставили невярна информация на потребителя, административният орган не е събрал доказателства за установяване на спорните факти. Обстоятелствената и разпоредителната част на заповедта възпроизвеждат единствено твърденията на потребителя. В преписката липсват доказателства за упражняването на процесната нелоялна търговска практика, нито в административния акт има данни за съществуването на такива доказателства. По горните съображения административният акт е издаден, без да са доказани материалноправните предпоставки за това и е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 АПК. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на административния акт. С оглед изхода на спора в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Същите са в общ размер на 620 лв., от които 50 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсулско възнаграждение за първата инстанция; 370 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение