Решение № 8489 от 31.8.2023 г. на ВАС, III о.

Столичната дирекция на вътрешните работи е подала касационна жалба срещу решение 7565/9.12.2022 г. по адм. дело 3056/2022 г. по описа на Административния съд- София град в частта, в която е осъдена да заплати на А. Господинова обезщетение в размер на 2000 лева за неимуществени вреди и обезщетение в размер на 40 лева за имуществени вреди, причинени от отменената като незаконосъобразна заповед за задържане на лице рег. 227з-2936/20.11.2020 г., издадена от командир на отделение в сектор Метрополитен , отдел "Пътна полиция", при Столичната дирекция на вътрешните работи, изтеклата върху обезщетението за неимуществени вреди от 2000 лева законна лихва за периода 12.07.2021 г. 1.04.2022г. в размер на 146, 67 лева, законната лихва от предявяването на исковете и разноски в размер на 111, 44 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което присъденото обезщетение да се намали или исковете да се отхвърлят изцяло като се присъдят направените разноски. Ответницата А. Господинова е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваната част с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на А. Господинова, с която срещу Столичната дирекция на вътрешните работи са предявени искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт заповед за задържане на лице рег. 227з-2936/20.11.2020 г., издадена от командир на отделение в сектор Метрополитен, отдел Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи: иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, понасяни в периода от 20.11.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба-01.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, иск за заплащане на обезщетение в размер на 55 лева за имуществени вреди, представляващ разходи за извършени медицински прегледи в УМБАЛСМ Н.И.Пирогов и УМБАЛ Александровска ЕАД по причина на незаконосъобразното задържане от служител на ответника; изтеклата законна лихва в размер на 737,37 лева върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди, считано от 12.07.2021 г. датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за задържане до 1.04.2022 г. датата на исковата молба. В исковата молба се твърди, че причинените неимуществени вреди се изразяват в ограничаване на личните права на ищцата по време на физическото й задържане, тежка форма на стрес и шок от публичното, позорно незаконно задържане, включително физически дискомфорт, изразяващ се в [заличен текст] от поставянето на белезници; лишаване на достъп до медицинска помощ и на достъп до адвокат, травматични увреждания, установени на 23.11.2020г. от лекар в УМБАЛ Александровска - [диагноза], получени в резултат от действието на твърди предмети; злепоставяне на доброто име на ищцата пред близки и познати, тъй като незаконното й задържане е било отразено в национални медии и в интернет сайтове, а два дни след задържането й ищцата била предсрочно освободена от работа преди изтичане на едномесечния изпитателен срок. На ищцата било издадено наказателно постановление за налагане на административно наказание глоба , в размер на 100 лева, което впоследствие било отменено с влязло в сила съдебно решение. В резултат на преживяното стресът и безпокойството на ищцата се задълбочили, [заличен текст]. Административният съд установил, че на 20.11.2020 г., в град София, в метростанция Средец , полицейски служител от сектор Метрополитен , отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи направил забележка на А. Господинова и нейния спътник, свидетеля А. Долев, тъй като двамата не носели защитни маски. Те отказали да сложат маски и започнали да го обиждат. Между А. Господинова, свидетеля Долев и полицейския служител възникнали словесни пререкания. Полицейският служител поискал да представят документи за самоличност, но те отказали. На място пристигнал и друг служител на Министерството на вътрешните работи. След още няколко устни разпореждания ищцата представила документ за самоличност. Тя и спътникът й отправяли обиди към служителите, а и към граждани, които били на мястото. Ищцата направила клип на спора между свидетеля Долев и полицейските служители и го публикувала в интернет. От дежурната част било разпоредено задържането й. След употреба на сила, й били поставени белезници и била отведена в Трето районно управление на Министерството на вътрешните работи-София. Издадена била заповед 227з-2936/20.11.2020 г. на полицейски орган при сектор Метрополитен , отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи за задържането й. А. Господинова била задържана на 20.11.2020 г. в 20,15 ч. и е била освободена на същата дата в 23,15 ч. Заповедта за задържането й била отменена с решение 4633/12.07.2022 г. по адм. дело 5935/2021г. по описа на Административния съд-град София . По отношение на ищцата и спътника й А. Долев били съставени актове за установяване на административно нарушение. На А. Господинова била издадено наказателно постановление 9938 от 27.11.2020г. от началника на Трето полицейско управление на Министерството на вътрешните работи, с което й е наложено наказание глоба , в размер на 100 лева за неизпълнение на устно разпореждане по чл.64,ал.2 ЗМВР. С решение 1483 от 23.12.2021г. по АНД 20211110212907 по описа на Софийския районен съд наказателното постановление било отменено поради процесуално нарушение. Свидетелката Г. Костова дала показания, че с А. Господинова са семейни приятели. Срещнала я през лятото на 2021 година. При срещата им ищцата разказала за инцидента, възприет от нея като публично злепоставяне, което се отразило на отношенията й в семейството. След случката останала без работа, преди това била на изпитателен срок. Не се била отърсила от преживяното, девет-десет месеца след това имала сърцебиене и безсъние. Свидетелят К. Оклев разказал, че на 20.11.2020 г., вечерта, се намирал в метростанция Сердика, на първа линия. Слизайки от ескалатора, видял на перона четирима полицаи заедно с една жена и мъж, който разпознал като един от разпитаните по делото свидетели. Всички пътници носели маски, само ищцата и спътникът й били без маски. Направило му впечатление грубото и невъзпитано поведение на мъжа и на жената- полицаите стояли като ученици , а ищцата и спътникът й викали срещу тях. Приближил се към тях и тогава мъжът се обърнал към него с думите, че и той е като полицаите и е овца . Полицейските служители поискали от двамата да представят лични карти. Спътникът на А. Господинова извикал: Кои сте вие, та ще ми искате личната карта? . Доста време двамата отказвали да представят личните си карти. Пререканията продължили около 10 минути. Ищцата отказвала да даде личната си карта, била агресивна, обиждала полицейските служители, казвала им: Кои сте вие, че да ми искате личната карта! . Полицаите не реагирали, но накрая решили да ги арестуват, сложили им белезници. Тогава жената се развикала, наричала ги [заличен текст]. Мъжът от своя страна също крещял на полицаите: Аз съм служител на министерството, ще ви уволня, какво правите тук, нямате право! . Призовавал другите хора, чакащи метрото на перона, с думите : Свалете маските, защото сте идиоти и смотаняци ! Двамата се надпреварвали кой да каже по-обидни думи. Обърнали се към свидетеля с думите: "Ти си никакъв, [заличен текст] с тази маска! . В момента, в който сложили белезниците на ищцата и тръгнали към ескалатора, свидетелят също си тръгнал. Потвърдил, че не е присъствал на акт на вербално или физическо насилие от страна на органите на реда. От показанията на свидетеля А. Долев се установява следното: с ищцата се познавали от 2020 година, ходели заедно на протести. На 20.11.2020 г. били заедно с ищцата в станция на метрото без поставени маски. Полицаите им казали да сложат маски и поискали личните им документи, след което запознали да пишат акт. Свидетелят спорил с полицаите за това, че те нарушават законите. Той и Господинова доброволно дали личните си карти. След два часа спорове полицаите го арестували, наранили му ръката. Ищцата снимала с видео ареста му и пуснала заснетото във "Фейсбук". Тогава полицаите арестували и нея без причина. В ареста били изключително груби, не позволили на ищцата да се обади на роднини, не ги вписали в регистъра на задържаните лица. Свидетелят помолил полицаите да извикат лекар, защото при слагането на белезниците ръката на ищцата била изкълчена. След час и половина откарали А. Господинова за преглед в Пирогов заради болка [заличен текст]. След случилото се ищцата била много разстроена, цяла седмица била в депресия. Задържали я, тъй като снимала с мобилния си телефон задържането на Долев. Двамата били задържани към 20.30 - 21. 00 часа вечерта. Съгласно съдебномедицинско удостоверение 818/2020г. на съдебен лекар от Клиниката по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ Александровска ЕАД, на 23.11.2020г., в 10.45ч., е извършен преглед на А. Господинова, която се оплаквала от болки [заличен текст]. При прегледа не били установени видими травматични наранявания. Заключението на лекаря е, че тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на тъпи твърди предмети и могат да се получат по време и начин, както съобщава прегледаната. Причинили са й болка и страдание . Заключението е направено въз основа на лист за преглед 12573/20.11.2020г. УМБАЛСМ Н.И.Пирогов , с вписана диагноза [диагноза] Анамнеза при арест съобщава за травма. Обективно състояние-[заличен текст]. От приложената фактура се установява, че за издаденото съдебномедицинско удостоверение ищцата платила 40 лева, а на Клиниката по образна диагностика при УМБАЛСМ Н.И. Пирогов - 15 лева за издаване на компакт диск. От правна страна административният съд приел, че отмяната на незаконен административен акт съставлява една от предпоставките по чл.1 ал.1 ЗОДОВ за търсене на имуществена отговорност от държавата за вреди. Отменената заповед за задържането на ищцата й причинила неимуществени и имуществени вреди. Самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполагали настъпването на емоционален стрес от поставянето му в изолирана среда. Според изложените от съда мотиви, от събраните гласни доказателства било установено, че ищцата понесла неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и психически страдания: краткотрайни - [заличен текст]. Тези негативни последици не разкривали по-голям интензитет от обикновените случаи и не представлявали опасност за здравето на ищцата. Негативните й емоционални преживявания продължили около седмица. Не било установено уволнението й от работа по причина на задържането й Ищцата претърпяла и имуществени вреди, представляващи разход от 40 лева за снабдяване със съдебномедицинско удостоверение. Не била доказана вреда в размер на 15, 00 лева за издаването на компакт диск. Липсвала причинна връзка между отменената заповед за задържане и платената сума от 15 лева месец и половина след това . Административният съд преценил, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на 2000 лева, което ответникът следвало да заплати заедно със законната лихва върху главницата за периода 12.07.2021 г. - 1.04.2022 г., възлизаща на 146, 67 лева и законната лихва от датата на исковата молба. За разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева, ведно със законната лихва, искът бил неоснователен. На ищцата следвало да се присъди и обезщетение за имуществени вреди в размер на 40 лева. Съдът присъдил обезщетенията в посочените размери и отхвърлил исковете в останалата част Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението в обжалваната част административният съд е допуснал противоречие с материалния закон. Административният съд е присъдил на ищцата висок размер на обезщетението за неимуществени вреди в разрез с установените по делото факти и с принципа за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД. От показанията на разпитаните свидетели, както и от събраните по делото писмени доказателства е установено, че ищцата А. Господинова и свидетелят са имали неправомерно поведение, тъй като са отказали да изпълнят разпореждания на полицейски служители. Отмяната на наказателното постановление ( по делото няма данни, че решението е влязло в сила), с което на ищцата е наложена глоба за неизпълнение на полицейско разпореждане, не изключва възможността за преценка на законосъобразността на отправените разпореждания. С оглед произтичащите за гражданите задължения в условията на извънредна епидемична обстановка, обявена с решение 325 на Министерския съвет на Република България от 14 май 2020 г. за носене на предпазни маски на публични места, удължавана със следващи решения на Министерския съвет, ищцата е имала поведение в нарушение на установения правен ред. Тя не е изпълнила законно полицейско разпореждане да постави предпазна маска върху лицето си. А. Господинова неколкократно е отказвала да представи документите си за самоличност във връзка с друго полицейско разпореждане. Тя и свидетеля Долев отказали да напускат мястото и да отидат в служебното помещение, за което били приканени. Полицейските служители могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им правомощия (чл.69 ЗМВР). Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице (чл.70 ЗМВР). Съгласно чл.64 ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му. Що се отнася до направените снимки и разпространяването им в медийното пространство, ищцата сама е дала публичност на обстоятелствата, които в исковата молба интерпретира като засягащи доброто й име. При определяне на обезщетението за неимуществените вреди, причинени на ищцата от задържането, административният съд е следвало да отчете, че стресовото й състояние е възникнало поради незаконния й, демонстративен отказ да изпълни правомерни полицейски разпореждания и от собственото й неовладяно поведение на публично място. Съгласно чл.107 ЗМВР при изпълнение на своите правомощия полицейските органи са длъжни да не унижават честта и достойнството на гражданите и да зачитат техните права и законни интереси. Задължение за запазване честта и достойнството на полицейските служители имат и гражданите. С оглед установените по делото обстоятелства приложение следва да намери разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ, която дава възможност на съда да не присъди или да присъди в намален размер обезщетение за вреди от незаконна административна дейност, ако вредите са причинени по изключителна вина на засегнатото лице или когато то е допринесло за тях. Административният съд не е приложил тази разпоредба въпреки категоричните доказателства, че поведението на ищцата е допринесло в значителна степен за неприятния случай, който е преживяла. Предявените от А. Господинова искове се основават на вреди, причинени от задържането й, тъй като заповедта, с която то е наредено, е отменена като незаконосъобразна. С оглед диспозитивното начало по чл.6, ал.2 ГПК, според което предметът на делото обемът на дължимата защита се определят от страните, съдът не е имал право да обсъжда възникването на неимуществени вреди, които не са свързани с незаконното задържане. Физическите болки и увредата, която ищцата твърди, че е понесла, невярно посочена от съда като [заличен текст], въпреки различната диагноза, съдържаща се в представените по делото медицински документи, е с източник действие на полицейските служители, поради което не подлежи на обезщетяване при иск, основан на отмяната на незаконна заповед за задържане. Вследствие на задържането, както е посочил и първоинстанционният съд, е ограничено правото на ищцата на свободно движение за около три часа. Задържането безспорно й е причинило емоционален стрес, за който тя не е ангажирала доказателства, но който съдът приел за доказан, позовавайки се на допускането, че такъв би изживяло всяко задържано лице. Административният съд неточно е определил като неимуществени вреди симптоматични състояния като сърцебиене и безсъние, които могат да бъдат доказани само след медицински преглед. Като се отчете вида на вредите и периодът на тяхното времетраене, и едновременно с това, същественият негативен принос на ищцата за настъпването им, присъденото от административния съд обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено на 300 лева. Ищцата не би понесла такива вреди, ако не бе отказвала агресивно и използването на обидни изрази, за които се носи наказателна отговорност, да изпълни отправените й законни полицейски разпореждания. На ищцата не се дължи и присъденото от съда обезщетение за имуществени вреди в размер на 40 лева. Направеният от нея разход за издаване на съдебно-медицинско удостоверение не е свързан с вредите, произтичащи от незаконното задържане, а и няма пряка и непосредствена връзка със задържането, при положение, че е направен за създаването на документ за целите на бъдещия съдебен спор. Решението следва да се отмени в частта, в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 40 лева, в частта за разликата над сумата 300 лева до присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 2000 лева, в частта за разликата над сумата 23, 59 лева до присъдения размер от 146,67 лева на законната лихва, изтекла върху главницата от 2000 лева за периода 12.07.2021 г. - 1.04.2022 г. и законната лихва върху тази сума, считано от 1.04.2022 г., както и в частта на присъдените на А. Господинова разноски. Вместо отмененото решение следва да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят в съответната част. В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото разноските на жалбоподателя за двете съдебни инстанции държавна такса в размер на 12, 50 лева и по 100 лева юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, възлизат на 206 лева. Разноските на ответницата по касационната жалба за двете съдебни инстанции съразмерно с уважената част от исковете възлизат на 37,48 лева или А. Господинова следва да бъде осъдена да заплати Столичната дирекция на вътрешните работи разноски по компенсация в размер на 168,52 лева. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд