Решение № 6049 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14115/2017 г.

Решение № 6049 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14115/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Добричкия общински съвет гр. Добрич срещу Решение № 463 от 21.11.2017 г., постановено по адм. дело № 523/2017 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което са отменени разпоредбите на чл. 116, ал. 6 и чл. 128, ал. 3 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 306 от 29.09.2016 г. на Добрички ОбС и последният е осъден да заплати на ОП – Добрич направените по делото разноски в размер на 20 лева. Касаторът обосновава твърдения за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и спорът – решен по същество с отхвърляне на протеста. Ответникът по касационния протест – Окръжна прокуратура Добрич в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу неблагоприятна за нея съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред Административен съд Добрич е подаден протест от прокурор при Окръжна прокуратура Добрич срещу разпоредбите чл. 116, ал. 6 и чл. 128, ал. 3 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 306 от 29.09.2016 г. на Добрички ОбС. С постановеното по делото съдебно решение съдът е приел протеста на основателен и е отменил протестираните норми. За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е приел, че при приемането на текстовете е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяната им. Посочените разпоредби не намират основание в акт от по-висока степен, а съгласно чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 8 ЗНА подзаконовите нормативни актове, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат неуредени обществени отношения с местно значение, съобразно нормативните актове от по-висока степен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Текстът на чл. 116, ал. 6 от протестираната Наредба се намира в Глава ХІV – "Ред и условия за провеждане на публичен търг и публично оповестен конкурс" и предвижда до участие в търг да не се допускат "... лица, имащи задължения – публични и частни към Общината, както и прекратени договори за ползване на земи от ОПФ поради неплащане на дължимия наем през последните три години". Текстът на чл. 128, ал. 3, установяващ процедурата по участие в "Публичен търг с явно наддаване", гласи: " До участие в търга не се допускат лица, имащи задължения (публични и частни) към общината". Обосновано и законосъборазно съдът от първата инстанция е приел, че подобни ограничения, като условие за участие в търг или конкурс за сключване на сделки по управление или разпореждане с общински имоти, не се съдържат като изискване в специалния Закон за общинската собственост (ЗОбС) и противоречат на чл. 1, ал. 2 ("Целта на закона е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление. "), чл. 3, ал. 3 ("При административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона.") и чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ("Всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие, се уреждат със закон.