Решение № 6692 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13955/2012 г.

Решение № 6692 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13955/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ирина Петкова Личкова против решение № 5458 от 17.10.2012 г. по адм. дело № 3496/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-15-119/16.03.2012 г. на кмета на Район Средец - СО за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Ответникът - кметът на Район Средец оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил доказателствата по делото и е извел обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Цитираната материалноправна норма овластява органа да уволни държавния служител, когато по време на възникване, осъществяване и прекратяване на служебното правоотношение се установи несъвместимост с изпълняваната служба поради нарушаване на визираните в чл. 7 от закона условия за назначаване. С относимите към настоящия случай разпоредби на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл е установена забрана да бъде назначавано за държавен служител лице, което не отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. В случая от представените по делото доказателства е установено, че при възникването на служебното правоотношение жалбоподателката не е отговаряла на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжността "началник на отдел "Регистрация и контрол на търговската дейност" при р-н Средец - не е имала висше икономическо образование и не е притежавала изискуемия професионален опит от 4 години. Такива са и изискванията по длъжностна характеристика, което съдът е обосновал изчерпателно в решението си. В същия смисъл е и заключението на назначената по делото експертиза. С оглед на изложеното правилен е изводът, че процесната заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на Ирина Петкова Личкова на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е издадена при наличие на материалноправните предпоставки, обуславящи приложението на разпоредбата. Доводът на касатора, че съдът не е съобразил алтернативните изисквания в конкурса, в резултат на който жалбоподателката е била назначена на длъжността, а именно, 4 години професионален опит или присъден ранг III младши, е неоснователен. Рангът й е присъден с назначаването и не е бил притежаван в предходен момент, тъй като се касае за първоначално назначаване на държавна служба по реда и условията на ЗДСл. Предвид горните мотиви обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно и обосновано. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на разноски, поради което Личкова следва да се осъди да заплати на Район Средец - СО сумата 250 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,