Решение № 1959 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7841/2012 г.

Решение № 1959 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7841/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, подадена чрез юрисконсулт Нели Игнатова, срещу решение № 1001/03.05.2012 г. по адм. дело № 148 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение № 1922 от 27.12.2011 г. на Началник на Митница Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС - Пловдив и вместо него бъде постановено друго, с което бъде потвърдено оспореното митническо решение. Ответникът - "Садат" ООД, чрез адв. Костов, оспорва касационната жалба. В писмен отговор от 07.06.2012 г. и писмени бележки представени в съдебно заседание, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Заинтересованата страна - Директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е било решение № 1922 от 27.12.2011 г. на Началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000Н0044074 от 30.03.2010 г. на "Садат" ООД е определено да доплати 4956,78 лв. ДДС, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - от 30.03.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. Фактически установено по делото е, че на 30.03.2010 г. с ЕАД № 10BG003000Н0044074 от 30.03.2010 г. на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление" стока: № 1 - перилен препарат, непригоден за продажба на дребно с нето тегло 44 000 кг и код по ТАРИК 3402909000. Декларираната фактурна стойност е 10 120 евро, с произход Турция и изпращач "BASER KIMYA SANAYI VE TICARET A. S." гр. Истанбул. Към ЕАД е приложена търговска фактура № 331483-С от 24.03.2010 г. на стойност 5060 евро и фактура № 331483-В от 24.03.2010 г. на стойност 5060 евро. Посочено е в нея, че превозът е платен до /СРТ/ - Пловдив. Декларираната митническа стойност е 19 793 лв. При извършена проверка по линия на международен обмен е получено писмо от митническите органи на Турция, към което са приложени заверени копия на ЕАД № 10330900ЕХ004090 от 26.03.2010 г. за износ, фактура № 331483, серия С, но с различна стойност, а именно - 31284 щ. д., равняваща се на 44 576,88 лв. и са отразени различни условия за доставка. След съпоставяне на документите, представени от "Садат" ООД и тези получени от турската митническа администрация, началникът на Митница Пловдив е определил нова митническата стойност на внесената стока по реда на чл. 6 от регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г., като е приел, че договорната стойност за стока № 1 по ЕАД 10BG003000Н0044074 от 30.03.2010 г. е в размер на 44 576,88 лв. /31 284 щ. д./, по приложената към износната ЕАД № 10330900ЕХ004090 от 26.03.2010 г., фактура № 331483, серия С от 24.03.2010 г., във варианта, приложен към тази декларация, и е отчел различията за доставка по едната и другата фактура, съответно СРТ Пловдив и CFR Пловдив. Според съда решението на митническия орган е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Относно различията в данните по спорните фактури и митническа декларация, представени от жалбоподателя пред митническата администрация и тези, получени по линията на международното сътрудничество, съдът е приел, че в оспореното решение не са изложени мотиви, защо при документи с различно съдържание, административният орган е дал вяра на тези представени турските митнически власти и не носят подписа на вносителя. Съдът е приел, че не са изпълнени законовите изисквания предвидени в разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г., респ. чл. 102, ал. 2 от ППЗМ, тъй като липсват данни по административната преписка, че е уведомен жалбоподателят за мотивите, обосноваващи съмненията на митническия орган и е дадена реална възможност на жалбоподателя да отговори на същите тези мотиви. Съдът е приел, че неправилно е определена по-висока митническа облагаема стойност по реда на чл. 35 ЗМ, като декларираната в процесното ЕАД митническа облагаема стойност в размер на 10 120 евро е реално платената цена за стоките. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. При липса на надлежни данни за съпоставка, поради разминаване в данните от представените документи от вносителя към ЕАД и тези получени по линия на международен обмен, не може да се приеме наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност, което налага извод за липсата на основание за прилагане на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, респективно - чл. 30, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. В случая подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от дружеството равностойност на 10 120 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив. Върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. платената или подлежаща на плащане цена е 31 284 щ. д., равняващи се на 44 576,88 лв. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане, договора и анекса, установяващи декларираната митническа стойност. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. Като е достигнал до същият правен извод административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Поради липсата на представени доказателства за направени от ответника разноски пред касационната инстанция, на същия не се и присъждат такива. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,