Решение № 248 от 1.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 1090/2018 г.

Решение № 248 от 1.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 1090/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по протест на Плевенска окръжна прокуратура срещу нова въззивна присъда на Плевенски окръжен съд № 48 от 18.09.2018 г., по ВНОХД № 392/18, с която е отменена присъда на Плевенски районен съд № 55 от 26.03.2018 г., по НОХД № 2856/17, и подсъдимата Н. П. Н. е признат за невинна в това, че за периода от месец май 2008 г до края на месец февруари 2011 в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице: "Ръководител сервизна база", [населено място], към [фирма], [населено място], е присвоила чужди пари, сумата 8 628, 20 лв, собственост на [фирма], [населено място], връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдана по обвинението по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда подсъдимата Н. е призната за виновна в това, че за периода от месец май 2008 г до края на месец февруари 2011 в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице: "Ръководител сервизна база", [населено място], към [фирма], [населено място], е присвоила чужди пари, сумата 8 628, 20 лв, собственост на [фирма], [населено място], връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, с оглед на което и на основание чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на една година "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: неправилен е изводът относно това, че обвинението по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК е недоказано, въззивният съд е приел, че подсъдимата е получила инкриминираната сума 8 628, 20 лв, които не е отчела по съответния ред, а в същото време е отбелязал, че, доколкото не е установена липса в дружеството, извършеното не съставлява длъжностно присвояване, неправилно е прието, че е възможно сумата да е постъпила в касата на дружеството, но да не е отразена счетоводно, не са взети предвид изводите на Съдебно-счетоводните експертизи, че, в инкриминирания период, по повод ремонта на асансьора в[жк], бл. /номер/, вх. "вход", св. Д., св. С. и св. М. не са получили допълнително трудово възнаграждение, осъждането на подсъдимата е надлежно доказателствено обезпечено, а с нейното оправдаване е допуснато нарушение на материалния закон. С протеста се иска да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Плевенски окръжен съд. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата счита, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Подсъдимата не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: От фактическа страна по делото е установено следното: Подсъдимата Н. е ръководител на регионалното звено на [фирма], [населено място], находящо се в [населено място]. В качеството си на "Ръководител сервизна база", [населено място], тя съвместявала и длъжностите касиер и счетоводител. Съгласно длъжностната й характеристика, носела отговорност за счетоводното отчитане на приходите и разходите. Дружество [фирма], [населено място] е регистрирано по ЗДДС. За извършените услуги е задължено да издава данъчни фактури, съгласно чл. 114 ЗДДС, и да води подробна счетоводна отчетност. Същото изискване се отнасяло и до счетоводното отчитане на сделките, сключвани от регионалното подразделение на дружеството в [населено място], което разполагало с две бази, намиращи се на различни адреси. В първата база МОЛ била подсъдимата, а във втората, св. М., която изпълнявала длъжността "касиер". Подразделението на дружеството в [населено място] реализирало приходи от абонаментно обслужване и ремонт на асансьорни уредби. Имало установена практика да се плаща ежемесечна такса за абонаментно обслужване от живущите в съответния блок. Таксата се плащала на служител на дружеството /асансьорен техник/ или постъпвала в офиса на някоя от базите. При нужда от ремонт се изготвяла оферта, която се предавала на живущите, които събирали сумата и я предавали, спазвайки създадената практика за разплащане. В периода от месец май 2008 г. до края на февруари 2011 г. подсъдимата предприела друг подход при счетоводното отчитане на сделките, като вместо оригинални данъчни фактури, изискуеми от ЗДДС, за част от приходите, започнала да издава квитанции от ПКО, опростени фактури, в които не бил включен ДДС, и проформа фактури. Тя разпоредила и на св. М. да издава такива документи. Това създало условия част от получените парични средства, собственост на дружеството, да не се отразят счетоводно и да не се обявят пред Централното управление в [населено място]. По този начин, в рамките на посочения период, подсъдимата получила 8 628, 20 лв, но не ги внесла в касата на звеното, нито ги депозирала по банковата сметка на дружеството. Тази сума не била отразена в дневника за продажби и не била вписана в изискуемите справки-декларации по ЗДДС, както и не фигурирала в отчетите, които подсъдимата изпращала в счетоводството на дружеството в [населено място]. При тези факти въззивната инстанция е счела, че липсва престъпление по чл. 201 НК и подсъдимата следва да бъде оправдана, за което са изложени следните съображения: Плевенският окръжен съд е посочил, че, за да е съставомерно деянието по чл. 201 НК, следва да е установена липса на материални ценности. Приел е, че дори при установена липса, това автоматично не води до извода, че е налице присвояване, а следва да е изяснено, че липсата се дължи на неправомерно разпореждане със съответните материални ценности. Отбелязал е, че, в случая, не е установена липса на парични средства, а и липсата не следва от нарушения на счетоводната отчетност. Посочил е, че инкриминираната сума не е постъпила в касата на дружеството, който факт косвено установява наличието на липса, но в същото време е отбелязал, че е възможно сумата да е постъпила в касата на предприятието или по сметка на дружеството, но да не е надлежно осчетоводена. По-нататък, въззивният съд е приел, че е възможно с тази сума да са закупени материали за ремонт или да е изплатено възнаграждение на служители от звеното в [населено място]. Отбелязал е, че приходите, разходите и наличността на материални ценности в клона на дружеството в [населено място] си съответстват. Ползвал е Съдебно-счетоводната експертиза, изслушана във въззивното производство, че, към момента на изготвяне на заключението, не може да се установи липса /не се съхраняват счетоводните документи за изтеклия период/, респективно, от извършените инвентаризации не е констатиран излишък или липса на материали, каквато констатация е била направена и в периода, в който счетоводните документи са били налични. Въззивната инстанция е отбелязала, че Централното управление на "Асансьорни сервизи" в [населено място] не е констатирало липса в инкриминирания период и не е предявило имуществени претенции към подсъдимата. Кредитирала е обясненията на подсъдимата, че инкриминираната сума е вложена за закупуване на материали за ремонт на асансьорни уредби и за заплащане труда на работили на обекта техници. Като правни изводи е счела, че подсъдимата е получила инкриминираните 8 628, 20 лв, но, след като тези пари са похарчени за нуждите на звеното в [населено място], липсва престъпление по чл. 201 НК. Настоящата инстанция намира, че правните изводи на въззивния съд не могат да бъдат споделени. Деянието е съставомерно по чл. 201 НК, когато длъжностно лице присвои чужди пари, връчени в това му качество или поверени да ги пази или управлява. Присвояването може да се осъществи, както с фактическо разпореждане, така и с юридическо такова. Достатъчно е да се установи, че деецът е променил отношението си към повереното му имущество от такова, което е чуждо, и му е поверено за пазене или управление, в такова, което третира като свое. Възможно е при длъжностно присвояване да е налице липса, която се дължи на присвояване, но е възможно да се касае за присвояване и без да е констатирана липса/например, при съзнателно отклоняване на парични средства, които не се осчетоводяват и не се включват в патримониума на собственика, в която хипотеза той не разбира за тяхното съществуване /. Ето защо, въпросът налице ли е липса и на какво се дължи, ако има такава, е фактически въпрос, който се решава по конкретния казус, но отсъствието на липса не може да се счита за сигурен белег, че не е извършено престъпление по чл. 201 НК. В случая, инкриминираната парична сума е получена от подсъдимата, но не е внесена в касата на дружеството и не е станала част от приходите на дружеството. Като отчетник, длъжностно лице, тя е била длъжна да осчетоводи получените парични средства и да ги направи част от патримониума на дружеството, но тя е укрила факта, че ги е получила, като не е подала информация в тази насока и на Централното управление в [населено място]. Отделен е въпросът, че е допуснато нарушение на ЗДДС, като не е подадена вярна информация за сделките и постъпленията от тях в инкриминирания период. Вярно е, че дружеството не е предявило имуществени претенции към подсъдимата, но това е така, защото не е узнало, че е реализиран такъв приход. Ако версията на подсъдимата, изводима от обясненията й, че е разходвала получената сума за нужди на звеното в [населено място], е подкрепена от събраните доказателства, тя би могла да разколебае обвинението, но, в случая, това не е така. Изяснено е, че при извършени инвентаризации не е установена липса или излишък на материали, тоест, не би могло да е вярно, че е закупила материали с получените пари. Не е вярно и другото й твърдение, че е заплатила допълнителни възнаграждения на служители, работили по ремонтните дейности, тъй като е изяснено, че, в инкриминирания период, такива възнаграждения не са изплащани /в тази насока е допуснатата и приета Съдебно-счетоводна експертиза/. С оглед на изложеното, ВКС намери, че при оценката на доказателствата е допуснато нарушение на процесуалните правила, като оправдаването почива на обясненията на подсъдимата, които са опровергани от събраните доказателства. Ето защо, релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е налице. На следващо място, налице е основанието и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Това е така, защото е постановена оправдателна присъда при извършено престъпление по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК, с което се е стигнало и до нарушение на материалния закон. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Въззивната присъда следва да бъде отменена и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 НПК, ВКС, ІII НО,