Решение № 6799 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1160/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), гр. София, против решение 190 от 04.01.2025 г., постановено по адм. дело 10926/2024 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с която е отменено негово решение, съдържащо отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Ю. А. М., гражданин на Сирия. Изложени са доводи, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът Ю. А. М., гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адвокат Захариева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е допустима. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Ю. А. М., гражданин на Сирия, срещу Решение 10871/15.10.2024 г. на председателя на ДАБ в частта, с която е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и е отменил същото решение в частта, с която на Ю. А. М., гражданин на Сирия, е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че административният орган не е извършил дължимата се преценка на действителната обстановка в страната по произход към датата на постановяване на решението. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. Приетото в обжалваното решение, че административният орган неправилно е преценил ситуацията в Сирия и по специално в област Дейр ал Зор, където е живял чужденецът, не може да бъде споделено. Липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него не съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. При издаването на оспорения административен акт органът подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилното заключение, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно посочената разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Основанието по цитираната разпоредба предполага установяването на безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Съгласно даденото пояснение в т. 35 от решение от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12 Diakitй на Съда на Европейския съюз, посоченото в чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. понятие въоръжен конфликт, следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. За да бъде приведен в действие в чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО е необходимо въоръженият конфликт да се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства и да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В тази връзка съгласно решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директивата е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. В случая тези критерии не са изпълнени. Опасностите на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Сирия и по-специално в района на Дейр ал Зор той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 , съответно за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му.Вкомпетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реалнии потвърдениоснования да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. Обстановката в Сирия е обсъдена от административния орган съобразно представената, актуална към момента, справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След нейния анализ правилно е установено и прието от председателя на ДАБ, че на територията на Сирия, макар и обстановката да е нестабилна, то конфликтът на територията на страната от 2020 г. се намира в състояние на застой и не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на чужденеца, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справката, представена от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. От съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници, се формира заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. В представената пред касационната инстанция справка МД-02-200 от 08.04.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г., до 03.04.2025 г. 372550 сирийски бежанци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 27.03.2025 г. 1, 05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход. От справката става ясно, че е сформирано ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт. Налице са данни за отделни посегателства върху цивилни лица от алауитското религиозно малцинство, към което молителят не се числи, но същевременно в публични изявления новият лидер на Сирия е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняването на цивилните, като е сформирана и комисия, която да разследва деянията. Принципното желание изявено от търсещия убежище да живее на сигурно място и да осигури бъдеще на семейството си, не предпоставя предоставяне на хуманитарен статут. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане, установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случая не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Фактите, на които жалбоподателят се основава, следва да бъдат преценени и с оглед цялостното му поведение. В хода на касационното производство е установено, че чужденецът отново е напуснал регистрационно - приемателния център, където е настанен и в момента е в неизвестност, видно от представената по делото справка. Поведението на чужденеца дава повод да не бъдат кредитирани твърденията му, че го е страх да се завърне в страната си по произход, а налагат извод, че я е напуснал по икономически причини, които не предпоставят предоставяне на убежище. По горните съображения решението в обжалваната му част се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на Ю. А. М., гражданин на Сирия, срещу решение 10871/15.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС в частта, с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут се отхвърли като неоснователна. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, трето отделение