Решение № 14827 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10601/2017 г.

Решение № 14827 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10601/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медицински център Хипоталамус" ООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив против решение № 983 от 12.06.2017 г., постановено по адм. д. № 730 по описа за 2016 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана с изх. № 16-2318/19.02.2016 г. на Директора на РЗОК - гр. Пловдив. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 15 от Правилата (Правила за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пловдив, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е писмена покана изх. № 16-2318 от 19.02.2016 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пловдив на основание чл. 76а от ЗЗО, с която "Медицински център "Хипоталамус" ООД – изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) по договор с НЗОК № 162318 от 17.02.2015 г., е задължен да възстанови сума с общ размер 64 760. 01 лв., от която 21 071 лв. представлява превишение на определения брой специализирани медицински дейности (СМД - бл. МЗ-НЗОК № 3), 10 357. 29 лв. – на определения брой високоспециализирани медицински дейности (ВСМД - бл. МЗ-НЗОК № ЗА) и ЗЗ 331. 72 лв. – превишение на определената стойност на медико-диагностични дейности (МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4) за второ тримесечие на 2015 година. С постановеното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. (отм.); и с клаузите на чл. 42, ал. 1 и 3 и чл. 45, ал. 1 от индивидуалния договор с НЗОК за 2015 г. Изводите на съда произтичат от подробната преценка на всички събрани по делото доказателства, при която е установено, че за второ тримесечие на 2015 г. изпълнителят на СИМП е нарушил индивидуално определените му финансови рамки, с което е причинил непланирани разходи от бюджета на НЗОК. По издадените и изпълнени направления са извършени плащания на изпълнителите на СИМП за осъществената от тях медицинска дейност. Съдът се е позовал на заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което за второто тримесечие на 2015 г. няма неразпределен остатък от утвърдените от НЗОК окончателно възложени регулативни стандарти на РЗОК - Пловдив. Определеният общ брой СМД и стойност на МДД след извършено разпределение и преразпределение в рамките на определените средства в бюджетните сметки на РЗОК – Пловдив е изчерпан. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти обезпечава финансовия ред в сферата на здравното осигуряване. Излизането извън рамките на определените регулативни стандарти трябва да бъде за сметка на ИМП, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за "изопачено и изродено" прилагане на нормативната уредба поради държавнически наложения в правосъдната система подход към тези правни спорове. По въпроса за правната допустимост на т. нар. регулативни стандарти Конституционният съд на Република България се е произнесъл с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г., което на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, граждани и юридически лица. Правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Медицинската помощ, до която осигурените лица имат право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗЗО диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за СМД и МДД се определят със Закона за бюджета на НЗОК. Поради това е наложително създаването на финансов механизъм за разпределение на лимитираните бюджетни средства за специализирана медицинска помощ и медико-диагностична дейност между отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ по договори с НЗОК. Разпоредбата на чл. 5, т. 8 от Закона за здравното осигуряване установява като принцип на задължителното здравно осигуряване договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. Договарянето се извършва по реда на чл. 58 и следв. от ЗЗО. Сключените договори определят условията, при които изпълнителят може да извършва медицинските дейности, подлежащи на закупуване от възложителя НЗОК. Медицинските дейности се извършват от изпълнителя на СИМП в обхвата на пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК, във финансовите рамки на подписваните всяко тримесечие двустранни протоколи към индивидуалния договор. В разглеждания случай изпълнителят на СИМП е поел задължение да назначава СМД в броя и МДД в стойността, определени съгласно Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ (чл. 42 от договора). Материалноправното задължение за възстановяване на заплатените средства за СМД, ВСМД и МДД, назначени от изпълнителя на СИМП извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, възниква по силата на договорната клауза на чл. 45, ал. 1 от ЗЗО. Контролът върху изпълнението на договора се извършва по реда на чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО, така както е договорено с ал. 2 на чл. 45 от ИД. Неоснователен е касационният довод за нарушение на нормативни разпоредби, задължаващи компетентната РЗОК да разпределя неусвоения остатък от отпуснатите средства между изпълнителите на извънболнична медицинска помощ. На основание чл. 3, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. (отм.); всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК определя: 1. броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3. 2; 2. стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3. 4. С чл. 15 от Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ - 2015 година, приети от Надзорния съвет на НЗОК с Решение № РД-НС-04-8/27.01.2015 г. (необн.), е предвидено, че неусвоените брой за СМД и стойност за МДД от предходно тримесечие могат да се преразпределят пропорционално на допълнително заявените за отпускане брой СМД и стойност за МДД между изпълнителите на ПИМП и СИМП, надвишили определените им брой СМД и стойност за МДД, с допълнителни протоколи за същото това тримесечие. Създадена е възможност за пропорционално преразпределение, но не и задължение за РЗОК да увеличава определените по правилата брой СМД и стойност МДД съобразно искането на всеки изпълнител на извънболнична медицинска помощ. По делото е установено, че лечебното заведение – жалбоподател е подало четири искания за увеличаване на определените му брой СМД и стойност на МДД, но Директорът на РЗОК – Пловдив се е произнесъл само по едно искане, като го е уважил частично. Мълчаливите откази на компетентния да се произнесе административен орган не са били оспорени по административен или съдебен ред. Законосъобразността на финансовите лимити за СМД и МДД за съответното тримесечие, определени с двустранно подписани протоколи от страните по договора, не подлежи на инцидентен съдебен контрол в производството по оспорване на акта за възстановяване на суми, изплатени от НЗОК за назначени медицински дейности извън финансовата рамка. Към изложеното следва да се добави, че липсват данни за допуснати от РЗОК – Пловдив нарушения при преразпределянето на неусвоените през първото или второто тримесечие на 2015 г. брой за СМД и стойност за МДД между изпълнителите на ПИМП и СИМП, надвишили определените им брой СМД и стойност за МДД. Неусвоеният остатък от бюджета на РЗОК за съответното тримесечие не означава, че изпълнителите на извънболнична помощ могат да назначават СМД и МДД извън определените им с двустранните протоколи финансови лимити за съответното тримесечие и да бъдат освобождавани от поетата договорна отговорност, в случая по чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 42 от индивидуалния договор, поради останали неразходвани бюджетни средства от резерва на РЗОК. Нарушението на поетото финансово задължение поражда отговорността на изпълнителя на СИМП по чл. 45, ал. 1 от ИД да възстанови разходите, направени от бюджета на НЗОК извън финансовата рамка съгласно двустранните протоколи. Оспорената писмена покана е издадена при наличие на материалноправните предпоставки, пораждащи отговорността на изпълнителя на СИМП за възстановяване на изразходваните от НЗОК средства над лимитите, установени с двустранните протоколи за второ тримесечие на 2015 г. и представляващи неразделна част от индивидуалния договор за 2015 г. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,