Решение № 9742 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6537/2014 г.

Решение № 9742 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6537/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Венцислав Велчев от гр. Велико Търново срещу решение от 14.02.2014 г. по адм. дело № 2566/2013 г. на Административен съд-Бургас. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците -началник СГКК-Бургас и "ВиК"-Бургас не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящия касатор срещу отказ изх. № 94-19081-02-10-28097/19.09.2013 г. на началник СГКК-Бургас за изменение на кадастралната карта и регистър на с. Равда, общ. Несебър, одобрени със заповед № РД-18-59/16.04.2008 г. на изп. директор на АГКК в частта за имот с идентификатор 61056.501.481. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че отказа е постановен при спазване на визираната в чл. 53 ЗКИР процедура, а неподписването на акта за непълноти и грешки в кадастъра от заинтересования собственик "ВиК"-Бургас, вписан в регистъра е самостоятелно основание за законосъобразността на процесния отказ и индиция за спор за собственост. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Безспорно е по делото обстоятелството, че заявителите в процедурата по изменение на ККР е настоящия касатор, а в КР към одобрената със заповед № РД-18-59/16.04.2008 г. на изп. директор на АГКК кадастрална карта е вписано като собственик "ВиК"-Бургас на основание Акт за частна държавна собственост. Основание за допускане исканото изменение е провеждане на процедурата по чл. 53 и 54 от ЗКИР, в която съществено условие е изготвяне на акт за непълноти и грешки по реда на ал. 3, чл. 53 ЗКИР, който следва да бъде предявен на заинтересования собственик. В конкретния случая такъв собственик се явява "ВиК"-Бургас, който не само че не е подписал акта за непълноти и грешки, а е депозирал изрично възражение. Това обстоятелство е индиция за спор за собственост, който съгласно разпоредбата на ал. 2 на чл. 53 ЗКИР е пречка за допълване на кадастъра, преди разрешаване на спора за материално право по исков ред. Неоснователно е възражението по касационната жалба за приложимост на изключителната хипотеза по чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри -акта не се подписва от засегнатия от новото нанасяне собственик при изпълнение на влязло в сила съдебно решение, тъй като представеното съдебно решение по гр. д. № 486/1994 г. на РС-Несебър няма сила на присъдено нещо спрямо "ВиК"-Бургас по смисъла на чл. 298 ГПК /чл. 220, ал. 1 и 221 ГПК (отм.). Доводите за наличие на надлежни документи за П на собственост на жалбоподателя са относими в исково производство. В настоящето производство по изменение на кадастралната карта и регистри по реда на чл. 53 ЗКИР, превест на един от титулите за собственост не може да се придава нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство по обжалване на административния акт, тъй като закона е обвързал законосъобразността на отказа за изменение на влязлата в сила кадастрална карта изрично с липсата на съгласие за новото нанасяне от вписания в кадастралния регистър собственик, чрез неподписване на Акта за непълноти и грешки. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като обосновано и постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,