Решение № 11779 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5508/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. М. от [населено място], против Решение 520/03.04.2025 г. на Административен съд Шумен, постановено по адм. дело 38/2025 г., с което е отхвърлил жалбата му срещу Решение 2153-27-5/20.01.2025 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Шумен. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, които са касационни основания за отмяната му по чл. 209, т.3, предл. първо и предл. трето от АПК. Поддържа, че съдът не приложил правилно чл. 20, т. 3 от Спогодба между Народна република България и СССР от 1960 г., поради което незаконосъобразно не му зачел трудовия стаж, придобит в СССР за периода от 27.09.1976 г. до 02.08.1995 г. Счита, че тъй като Спогодбата касае социално обезпечаване, то съдът е следвало да приеме, че стажът на територията на бившия СССР е придобит в период, в който пенсионните отношения на българските граждани, работещи в СССР, са били регулирани от нея. До влизане в сила на Закона за денонсиране на Спогодбата между НРБ и СССР през 2004 г., същата е имала силата на закон за сключилите я страни. Законът за денонсиране на спогодбата също няма обратно действие и съответно не може да бъде прилаган по отношение на стаж, придобит преди влизането му в сила на 01.01.2004 г., а само занапред. В този смисъл възникналите до 31.12.2003 г. правоотношения се уреждат от закона, който е бил в сила по това време. По същество моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и разрешаване на спора по същество, като се отмени обжалвания административен акт. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Шумен счита касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение за правилно, поради което моли същото да се остави в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна, а решението за правилно и обосновано, поради което да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. От данните по адм. дело 38/2025 г. по описа на Административен съд Шумен се установява, че касационният жалбоподател със заявление с вх. 2113-27-1015/07.08.2024 г. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от компетентните длъжностни лица от НОИ в България. Заявителят декларира придобит осигурителен стаж на територията на друга държава Казахстан. Към заявлението за отпускане на пенсия са представени документи, удостоверяващи българския и чужд осигурителен стаж. Приобщено е и представено с предходно заявление удостоверение от 07.11.2003 г., издадено от НОИ, отдел "Международни спогодби" София за периода 27.09.1976 г. 02.08.1995 г., през който лицето е работило в СССР и е придобило трудов / осигурителен стаж в размер на 12г., 04м и 23 дни. Удостоверението е издадено на основание чл. 2 от Спогодба за социално обезпечаване между Народна Република България и СССР. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Шумен е достигнал до извод, че оспореният пред него акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. По основният спорен между страните въпрос съдът е установил, че според чл. 37, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава. С оглед приложението на този текст, за да бъде признат стажът на лицето за периода 27.09.1976 г. 02.08.1995 г., придобит на територията на Казахстан, следва между България и Казахстан да има сключен международен договор в областта на социалната сигурност, който да уреди реда и начина за признаване на този стаж, както и компетентната институция, която да потвърди стажа. Съдът приема, че наличието на трудова книжка не е достатъчно основание българските пенсионни органи да признаят стажа. Необходимо е официална институция от страната, в която е положен трудът, да потвърди същия. Трудовият стаж, придобит на територията на Казахстан, следва да се потвърди от компетентен орган в тази държава, за да се зачете за осигурителен стаж съобразно чл. 37, ал. 2 от НПОС. Съдът намира, че не следва да се прилага Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване, ратифицирана с Указ 16/16.01.1960 г., в сила от 01.05.1960 г., която е уреждала отношенията в сферата на социалното осигуряване в периода на полагане на трудовия стаж - 27.09.1976 г. 02.08.1995 г., тъй като същата е денонсирана със закон, в сила от 01.01.2004 г. Достига до извод, че денонсирането преустановява правното действие на този международен договор, а М. е подал заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ след денонсиране на спогодбата. Действително според чл. 20, т.3, изр.второ от заключителните разпоредби на Спогодбата правата, възникнали съгласно разпоредбите на настоящата Спогодба, не губят сила в случаите на нейното денонсиране. Предмет на тази договореност са права, но не юридически факти /осигурителен стаж/, а с оглед предмета на този международен договор става въпрос за права на социално обезпечаване - право на пенсия, право на обезщетение при временна нетрудоспособност, при бременност и раждане, на родено дете, право на помощи, право на медицинско обслужване. Правилно ответният орган е посочил, че под възникнали права следва да се има предвид само упражнените до 31.12.2003 г. права, по които има приключило производство по отпусната пенсия, добавки към пенсия, придобито право на парично обезщетение за безработица и др., както и права в процес на придобиване, за които е подадено заявление до 31.12.2003 г., по които няма приключило производство. Съдът е съобразил и предвиденото в чл. 142, ал. 1 от АПК, а именно съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на неговото издаване, и предвид гореизложеното е приел, че на жалбоподателя материално законосъобразно е отказано отпускане на исканата пенсия. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдените от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Шумен и потвърденото с него Разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. В хода на производството пред първостепенния съд са проверени констатациите на административните органи, обусловили издаването на процесните разпореждания и решение, и дадената от органите правна квалификация на установеното при проверката. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Съображенията, изложени от административния съд, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Спогодбата между Народна република България и Съюза на Съветските социалистически републики от 1960 г. не се прилага за жалбоподателя, защото тя е денонсирана със закон, обн. ДВ бр. 63/15.07.2003 г., в сила от 01.01.2004 г., а същият е подал заявление за пенсия за осигурителен стаж и възраст на 07.08.2024 г. Като е взел предвид, че съгласно чл. 37, ал. 2 от НПОС, осигурителен стаж придобит извън страната се зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, като този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава, и е съобразил в тази връзка, че такъв договор между Казахстан и Република България не съществува, съдът правилно е преценил, че решението на директора на ТП на НОИ Шумен е законосъобразен административен акт. В допълнение, след денонсиране на спогодбата отношенията в социалната сфера между Република България и Руската Федерация се уреждат с Договор за социална сигурност от 20.03.2010 г. Съгласно чл. 3 от този договор същият регулира социалната сигурност и задължителното държавно осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите държави, и които са техни граждани, като според чл. 10 всяка от договарящите държави определя правото на пенсия на основание осигурителния стаж, придобит съгласно нейното законодателство. Според чл. 10, т. 2 от договора осигурителният стаж придобит на територията на другите бивши републики от СССР не се взема предвид, респ. този договор не се прилага за останалите бивши републики на СССР, с изключение на Руската федерация. В този смисъл е Решение 105/08.01.2025 г. по адм. дело 4658/2024 г. на ВАС, Решение 453/16.01.2024 г. по адм. д. 6557/2023 г. на ВАС. Поради това и доколкото подлежащият на зачитане осигурителен стаж на М., положен в България, не е достатъчен за отпускане на желаната от него ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, законосъобразно такава не му е отпусната. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,