Решение № 2053 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11914/2008 г.

Решение № 2053 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11914/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР ан ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Ангелина Димитрова, действаща като процесуален представител на ЕТ "Иван Иванов" - гр. Добрич срещу № 476/14.07.2008 г., постановено по адм. д. № 510/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против ДРА № 1252/8.12.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Добрич, потвърден с решение № 32/15.02.2006 г. на заместник директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна за установени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди и размери, както следва: за месец май 2001 г. - ДДС за внасяне 165,13 лв. и лихви - 98,07 лв.; за месец октомври 2002 г. - ДДС за внасяне 2 050,28 лв. и лихви - 652,50 лв.; за месец декември 2002 г. - ДДС за внасяне 1 718,09 лв. и лихви - 628,68 лв.; за месец март 2003 г. - ДДС за внасяне 1 914,12 лв. и лихви - 470,88 лв.; за месец април 2003 г. - ДДС за внасяне 1 888,55 лв. и лихви - 611, 31 лв.; за месец юни 2003 г. - ДДС за внасяне 1 390,74 лв. и лихви - 419, 88 лв.; за месец юли 2003 г. - ДДС за внасяне3 531,04 лв. и лихви - 793, 66 лв.; за месец октомври 2003 г. - ДДС за внасяне 1 984,18 лв. и лихви - 415, 95 лв.; за месец ноември 2003 г. - ДДС за внасяне 206, 66 лв. и лихви - 51, 50 лв.; за месец декември 2003 г. - ДДС за внасяне 726,27 лв. и лихви - 172, 54 лв. и за месец януари 2005 г. - ДДС за внасяне 1 578,83 лв. и лихви - 156,45 лв., както и за установени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. в размер на 2 047,62 лв. и лихви - 942,25 лв. Релевират се всички посочени в разпоредбата на чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания за неправилност на решението, като според касатора неправилно са смесени двата режима на облагане по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДС (отм.), изразяващи се в това, че в решението си съдът относно облагането по ЗОДФЛ (отм.) коментира правоотношения и приложими норми на косвеното облагане. Според касатора в хода на съдебното производство, включително и със съдебно-счетоводна експертиза е доказано изпълнението на изискванията на чл. 64 ЗДДС (отм.). Относно облагането с преки данъци касаторът се оплаква, че неправилно съдът е приел, че липсва съпоставимост между приходи и разходи, тъй като процесния разход за наем е текущ и се отчита в периода на реалното му възникване и не се обвързва от реализирането на конкретни насрещни приходи. Подробни съображения, обосноваващи тези оплаквания са развити в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на данъчния ревизионен акт и присъждане на всички направени по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът след обсъждане на всички доказателства и релевантни по делото факти и приложимата и относима правна уредба е направил изводи за дължимостта на определените ДДС и данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на ЕТ "Иван Иванов" - гр. Добрич срещу ДРА № 1252/8.12.2005 г. за определените данъчни задължения - ДДС за внасяне за данъчни периоди през 2001 г., 2002 г., 2003 г. и 2005 г. съдът е приел, че за тези периоди жалбоподателят е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Хемус М" АД, "Арон С" ООД и "Металснаб база" ЕООД. Обсъдено е от съда, че относно първия доставчик "Хемус М" АД той е издал фактура за наем съобразно сключения договор за временно ползване на 6 бр. бунгала в с. Кранево заедно с прилежащия терен. Въз основа на доказателствата съдът е направил извод, че по процесната фактура получената облагаема доставка не е използвана за извършване на облагаеми доставки и е приел за законосъобразен отказа на данъчните органи за непризнаване правото на данъчен кредит по чл. 64, т. 5 ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 67 ППЗДДС (отм.). За издадените фактури от доставчика "Секдор" ООД съдът е счел, че са налице обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), а за доставчика "Арон С" ООД е установено от доказателствата по делото още в хода на данъчната ревизия, че по обяснения на този доставчик - при него не съществуват фактури с номера и дати, посочени в искането за извършване на насрещна проверка, които да са с получател ЕТ "Иван Иванов" - правото на признаване на данъчен кредит е отказано на основание чл. 64, ал. 1, т. 1 - 6 ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 61, ал. 1, т. 1 - 5 ППЗДДС (отм.). За доставчика "Металснаб база" ЕООД съдът е приел, че са налице условията за отказ на претендираното право на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) поради неоткриване на "Тералекс" ЕООД (правоприемник на "Металснаб база" ЕООД), като при анализа на движението по "ДДС-сметка" на жалбоподателя е установено, че ДДС по фактурите, издадени от Металснаб база ЕООД не е платено по сметката на доставчика и е направил извод за неприложимост на чл. 65, ал. 8 от закона. Относно облагането по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) увеличението на финансовия резултат за 2001 г. е извършено със стойността по фактурата, издадена от "Хемус М" АД. Съдът е приел, че разход по тази фактура не е доказана документално по реда, изискван в съответните нормативни актове - чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.). Изложени са мотиви в съдебното решение, че липсва съпоставимост между приходи и разходи, което се е отразило върху финансовия резултат на търговеца. Относно отчитането на наемната цена по договора с "Хемус М" АД като текущ разход съдът е приел, че срещу този разход няма отчетен приход, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 5, т. 3 ЗС. Обжалваното решение е правилно. По ЗДДС (отм.). По доставката от "Хемус М" АД с фактура № 976/23.05.2001 г. безспорно е установено, че касаторът е ползвал право на приспадане на данъчен кредит като получател по фактурата, както и е безспорно, че е сключен договор за наем на недвижим имот между посочените страни по доставката - временно и безвъзмездно ползване на 6 бр. бунгала заедно с прилежащия терен в с. Кранево. Не се спори, а и от обясненията, дадени от ревизирания субект в хода на ревизията се установява, че новия собственик на процесните бунгала и терен не е признал сделката и не е допуснал наемателя на територията на базата. Изводът, че доставката по процесната фактура не е използвана за извършване на облагаеми доставки е законосъобразен, тъй като този факт е безспорно установен. Наистина няма законово изискване по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) за същия данъчен период, през който е издадена данъчната фактура и е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит да е налице последваща облагаема доставка и тъкмо заради това законодателят е използвал няколко глаголни времена в цитираната правна норма - стоката или услугата да е използвана, използва се или ще се използва за извършване на облагаеми доставки. С недопускането от новия собственик до наетата вещ - недвижим имот да се ползва от наемателя по сключения вече договор за наем е невъзможно изпълнение на изискването по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) получената облагаема доставка от наемателя да се използва за последващи такива доставки. Не се променят горните изводи от обстоятелството, че предмета на стопанската операция на процесната фактура е авансово плащане, тъй като по категоричен начин е установено, че наемателя не е ползвал вещта по договора и наемното правоотношение не се е развило. По доставките от "Секдор" ЕООД през данъчни периоди - месеците октомври и декември 2002 г. съдът правилно е приел за законосъобразен отказа на данъчните органи по чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Наистина константна съдебна практика е, че за да се установи начисляването на ДДС при доставчика като задължение към бюджета съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) следва да се извърши проверка в счетоводството на доставчика и да се установи надлежното начисляване на данъка, като тази проверка не се свежда само и единствено до проверка по с) ка 453/2, а и кореспондиращите такива. Представянето по делото на извлечения от хронологични с) ки 4532 не е достатъчно за да се установи по категоричен начин изпълнението на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), тъй като те биха могли да бъдат годни доказателства само ако се установи, че са съставени в компютрите на съответния данъчен субект и се намират в местата, където той упражнява търговската си дейност - арг. от чл. 85, ал. 2 ДПК (отм.). Този доставчик не е намерен от ревизиращите органи, нито от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Искането в касационното производство да се събират доказателства по реда на чл. 153 ГПК (отм.), респ. чл. 182 ГПК - сега действащ е недопустимо, тъй като тази съдебна инстанция съобразно правилата на чл. 219 АПК приема само представените от страните писмени доказателства за установяване на касационните основания, но не събира доказателства, което е в правомощията на първоинстанционния съд. По доставките от "Арон С" ООД по категоричен начин е установено, включително и от вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, че фактурите от посочения доставчик, по които касатора е ползвал право на приспадане на данъчен кредит не са включени нито в дневниците за продажба на доставчика, нито в справка-декларация за съответния период, нито в последващи периоди. При извършената насрещна проверка на доставчика е установено, че в неговото счетоводство въобще не се съхраняват такива фактури с получател ЕТ "Иван Иванов" и затова не е извършено начисляване по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Законосъобразно първоинстанционния съд е потвърдил отказа на данъчните органи, тъй като не са налице законовите предпоставки по чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Неоснователно касатора се позовава на заключението на вещото лице, но същото изрично е отразило, че в счетоводството на "Арон С" ООД нито се съхраняват фактури, издадени на ЕТ "Иван Иванов", нито е начислен ДДС по тях съгласно чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). По доставките от "Металснаб база" ЕООД въпреки опитите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, той не е могъл да провери счетоводството на този доставчик и не е получил достъп до счетоводната документация, поради което е бил в невъзможност да отговори дали ДДС е начислен съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Проверка по същите причини не е била извършена и в счетоводството на правоприемника на посочения доставчик "Тералекс" ЕООД. При тези данни по делото законосъобразно първоинстанционният съд е потвърдил отказа на данъчните органи да признаят правото на приспадане на данъчен кредит. Предвид изложеното по-горе в частта на решението, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу данъчния ревизйонен акт за непризнато първо на приспадане на касатора на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчиците му "Хемус М" АД, "Арон С" ООД и "Металснаб база" ЕООД решението съответства на изискванията на приложимия материален данъчен закон, спазени са съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което в тази му част решението е и обосновано. На основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК решението в посочената част следва да бъде оставено в сила. По ЗОДФЛ (отм.) във връзка със ЗКПО (отм.). Данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ е определен само за 2001 г., като не е признат разхода по фактура № 976/23.05.2001 г., издадена от "Хемус М" АД с данъчна основа 4 166, 67 лв. и на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) е увеличен финансовия резултат на едноличния търговец поради несъпоставимост между приходи и разходи, което е един от основните принципи, заложен в чл. 5, т. 3 ЗСч (отм.). Няма спор между страните, че наемът по процесната фактура е заплатен от наемателя на наемодателя, поради което наемателя го е осчетоводил като текущ разход в счетоводството си. Наемът представлява предоставяне за ползване на определен актив, но срещу осчетоводения разход следва да има и приход с оглед спазване на счетоводния принцип на съпоставимост между разходи и приходи. В процесния случай е безспорно установено, че наемното правоотношение не се е развило и по обяснения на касатора новият собственик не го е допуснал до наетата вещ. На практика е налице сключен договор и платена сума, т. е. направен е разход, но последващите действия на новия собственик на наетата вещ поставят в невъзможност за изпълнение на наемното правоотношение, поради което не се формира срещу разхода съответния приход, което е в нарушение на посочения счетоводен принцип. Обстоятелството, че наемната цена е била отразена от касатора като текущ разход не означава, че срещу него не трябва да стои приход и след като в процесния случай наемното правоотношение по влизане в имота и използването му с оглед целта на сключения договор не се е сбъднала, поради тази причина срещу осчетоводения разход не може да стои приход и затова правилно е преобразуван финансовия резултат с непризнаване на посочената сума като разход на посоченото правно основание. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно постановено и при съдебния контрол на настоящата касационна инстанция не се установи да са налице, сочещите от касатора нарушения, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,