Решение № 7118 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 934/2010 г.

Решение № 7118 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 934/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Станко Георгиев Вучев, от гр. София, ул. "Дунав" № 70, срещу решение № 71 от 23.10.2009 г. по адм. д. № 6367/2008 г. на Административен съд - София град, с което е отменена заповед № РД-09-62/9.03.2005 г. на кмета на Столична община - район "Подуяне" относно допълване на кадастралната основа на регулационния план на ЖК "Левски - зона В", кв. 21, гр. София, с нов поземлен имот пл. № 723, к. л. 321, съгласно приложената скица. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците - кметът на Столична община - район "Подуяне", Искра Райчева Василева, Стоянка Атанасова Кабакчиева и Пламен Атанасов Илков не са взели становище по касационната жалба, а ответницата Екатерина Райкова Ангелова, чрез процесуалния си представител адв. Иванова от САК, моли решението да бъде оставено сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационата жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счете касационната жалба за неоснователна по следните съображения: За да отмени обжалвания административен акт, Административният съд е приел, че в случая се касае до изменение на кадастралния план, свързано с непълноти и грешки в плана на гр. София, ж. к."Левски - зона В", кв. 21, но в атакуваната заповед не са описани фактическите обстоятелства, които налагат предприетото изменение, поради което същата е немотивирана. Счел е, че заповедта не съдържа правно основание за издаването й, т. к. единствената посочена в нея разпоредба на § 4, ал. 1, т. 2 от преходните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър (ПЗР на ЗКИР) описва процедурата, по която се извършват промените в кадастралните карти и регистрите към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и Закон за териториално и селищно устройство, а не е основанието, което следва да е налице за издаването на акта. Счел е, че при провеждане на процедурата за изменение на кадастралния план е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно не е изпълнено изискването на чл. 53, ал. 3 ЗКИР за изменението на плана да е дадено съгласието на заинтересуваните собственици. Прието е за установено по делото, че имот пл. № 723, кад. л. 321, попадащ в УПИ II за ЖС на ж. к. "Левски - зона В", за нанасянето на чиито граници в кадастъра е издаден обжалваният административен акт е идентичен с част от бивш имот пл. № 3, полигон 46, целият с площ от 1500 кв. м., нанесен в кадастралния план на гр. София, одобрен през 1965 г., махала "Подуяне", м. "Могилите", собственост на жалбоподателката Екатерина Райкова Ангелова. При тези данни съдът е счел обжалваната заповед за незаконосъобразна, т. к. жалбоподателката е заинтересована страна по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР и е следвало да бъде уведомена за производството за изменение на кадастъра и да подпише акта за непълноти и грешки, което не е сторено. Решението, предмет на касационно обжалване, е правилно. Безспорно е по делото, че имот пл. № 723, к. л. 321, м. ЖК "Левски - Зона В" кв. 21 и имотът на ответницата по касационна жалба Екатерина Ангелова пл. № 3, полигон 46, к. л. 321 по кадастралния план на София от 1965 г. взаимно се припокриват, като в разписния лист към него като собственик е отразен праводателя на Ангелова - Боне Богданов. Безспорно е също, че констативният акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план не е подписан от Ангелова, както и че между страните има висящ спор за собствеността на имота, предмет на гр. д. № 7528/2006 г. на Софийския районен съд (СРС), 28-ми състав. При тези данни, законосъобразно Административният съд е приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта. Съгласно чл. 53, ал. 3 ЗКИР непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 от същия чл. се установяват на самото място от административния орган с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Неподписването на констативния акт за непълноти и грешки от пряко заинтересуван собственик, каквото в случая е налице, е индиция за спор за материално право, което е пречка за издаването на заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Формалното изискване за подпис от пряко заинтересованите собственици е гаранция за безспорен правен статут на имотите, което е условие за изменението на кадастралния план и кадастралните регистри. Недопустимо е в производството за попълване на непълноти и грешки, както пред административния орган, така и пред съда при обжалване на издадената в това производство заповед, да се правят възражения и да се решават спорове за материално право, т. к. това производство е административно и предполага отразяването на правно установено, а не спорно правно положение на имотите и техните граници. По делото няма данни за влязло в сила съдебно решение по спор за собственост, което единствено дава възможност за издаване на заповедта за изменение на кадастъра в случай на неподписване от пряко заинтересувания собственик. Ето защо, като е приел, че заповедта е незаконосъобразна поради неконституирането на ответницата по касационната жалба Екатерина Ангелова като участник в производството пред административния орган и поради неподписването на акта за непълноти и грешки от същата страна, съдът по същество е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт. Констатираният порок на процедурата е съществен и е самостоятелно основание за отмяната на заповедта, както правилно е приел административният съд. Ответницата в настоящото производство за изменение на кадастралния план и кадастралните регистри има качеството на пряко заинтересован собственик, чието материално право се засяга от изменението на плана, поради което административният орган е бил длъжен на това основание да спази законовото изискване за подписването на констативния акт за непълноти и грешки от този собственик на поземления имот. Верен е и изводът на АССГ, че в заповедта на компетентния административен орган не са изложени фактически и правни основания за постановяването й. Доколкото разпоредбата на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР, на която се е позовал кметът на СО - район "Подуяне" не съдържа материалноправни предпоставки с чието наличие е свързана възможността за постановяване на заповед за промяна на одобрените кадастрална карта и кадастрален регистър, неизлагането на мотиви в административния акт съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Липсата им е самостоятелно и независимо основание за отмяната на акта, т. к. не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно право, както и да бъде извършена проверка за материалната законосъобразност на акта. Фактическите основания за издаването на заповедта не могат да бъдат извлечени и от съдържащите се в преписката документи, а наличието на спор за материално право, за който органът е бил известен още към 2001 г. (Виж: решение по адм. д. № 1512/2000 г. на СГС - л. 65 и писмо изх. № 04-Е-141/12.11.2001 г. - л. 131) има правоизключващо правно действие досежно възможността за изменение на съществуващите кадастрална карта и кадастрален регистър. Съдът по същество правилно е обсъдил и основал съдебния акт на относимите доказателства, удостоверяващи фактите от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт. Неоснователен е доводът на касатора, че производството пред АССГ е следвало да бъде спряно до произнасянето на СРС с влязло в сила решение по преюдициалния спор за собственост между страните, предмет на гр. д. № 7528/2006 г. Именно липсата на влязло в сила решение по вещноправния спор между страните игнорира възможността за провеждане на процедура по допълване на кадастралната основа, респ. - наличието му ще даде възможност за преодоляване на формалното процедурно изискване за подписването на акта за непълноти и грешки от пряко заинтересованите собственици. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и искането на ответницата Екатерина Ангелова за присъждане на разноски за касационното производство касаторът Станко Вучев следва да бъде осъден да заплати направените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,