Решение № 204 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1297/2008 г.

Решение № 204 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1297/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.). Образувано е по касационни жалби на двете страни срещу въззивното решение № 419 от 28.12.2007 г. по в. гр. д. № 463/2007 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 61 от 19.03.2007 г. по гр. д. № 401/2006 г. на Р. районен съд. С. Й. М. и В. Й. Ш. от гр. Р. са недоволни от частта, с която е отхвърлен по отношение на тях иска за разпределение на ползването на съсобствения имот, поддържат оплакване за нарушение на материалния закон и искане за отмяна на въззивното решение в тази част и постановяване на решение по чл. 32, ал. 2 ЗС и спрямо тях. С. М. Б. и К. Я. Б. от с. Г., общ. Радомир, обл. Перник поддържат оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск. Върховният касационен съд, състав на II г. о. провери заявените с двете жалби основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение е разпределено реалното ползване на УПИ - I - 127 в кв.17 по регулационния план на с. Г., община Р., като на Й. С. Б. и Л. П. Б. е предоставена частта с площ 690 кв. м., обозначена със син цвят на скицата към заключението на вещото лице Д. В. - дял II от вариант II, а на С. М. Б. и К. Я. Б. - частта със същата площ, обозначена с червен цвят - дял I от вариант II. И. на С. Й. М. и В. Й. Ш. за разпределение на ползването по отношение и на тях е бил отхвърлен, тъй като притежавали само "гола собственост" върху 1/2 идеална част от имота, докато правото на ползване върху тази част е била запазено от прехвърлителите по нотариален акт № 27, т. IХ, нот. дело № 2* от 23.12.1997 г. Й. С. Б. и Л. П. Б. В. съд оставил решението в сила, като приел, че процесното дворно място е съсобствени, тъй като с нотариален акт № 4* т.III, нот. дело № 1242/1977 г. С. и К. Б. са придобили 900 кв. м. от имот пл. № 127 от кв.17 по плана на с. Г., което е около половината от площта на същия имот, съгласно данните от приложените скици и от геодезическите експертизи по делото. Съдът на свой ред приел, че С. Й. М. и В. Й. Ш. нямат право да участвуват в разпределението на ползването на процесния имот, тъй като неучастието на съсобствениците, нямащи право на ползване, с нищо не засяга собственическите им права върху общата вещ. По жалбата на С. М. Б. и К. Я. Б. О. са неоснователни. Въз основа на правилна преценка на нотариалните актове № 4* т.III, нот. дело № 1* от 11.10.1997 г. и № 27, т.IХ, нот.дело № 2* от 23.12.1997 г. във връзка със заключенията на назначената съдебнотехническа експертиза и приложените скици, въззивният съд обосновано е приел, че по силата на алеаторния договор, предмет на първия нотариален акт, приобретателите по него С. М. Б. и К. Я. Б. са придобили 1/2 идеална част от собствеността върху имот пл. № 1* за който е отреден процесния УПИ I-127 в кв.17 по плана на с. Г.. Основание за такъв извод е дало не само обстоятелството, че посочената в договора от 11.10.1977 г. площ на дворното място - 900 кв. м. се равнява приблизително на половината от площта на имот пл. № 127 в кв.17 - 1980 кв. м., но също така и безспорните по делото обстоятелства, че в западната част на процесния имот С. и К. Б. притежават двуетажна къща и стопански постройки, описани в нотариален акт № 413/1977 г., както и че УПИ I-127 в кв.17 с площ от 1380 кв. м. е образуван в резултат на преотреждане на част от терен "П" с площ 1980 кв. м., като останалите 600 кв. м. остават за "септична яма", съществувала по плана на селото от 1938 г. От допълнителното заключение на вещото лице инж. В/л.54 от делото във въззивния съд/ е видно, че в площта на септичната яма влиза част от имота с площ от 900 кв. м., предмет на нотариален акт № 413 от 11.10.1977 г. Като е съобразил това, както и удостоверяването в нотариални актове №№ 47, т.I, нот.дело № 138 от 18.02.1986 г.- и 87, т. I, нот. дело № 135 от 18.02.1986 г., които не са опровергани и легитимират праводателя на С. Й. М. и В. Й. М. - Й. С. Б. като собственик на половината от процесния имот (1/4 ид.част по давностно владение и 1/4 ид.ч. по дарение от сестра му В. С. Б.), въззивният съд законосъобразно е приел, че процесният имот е съсобствен при равни права на ищците С. Й. М. и В. Й. Ш., които притежават общо половината от него и на ответниците (касатори по настоящата жалба) - собственици на другата половина. Оплакванията, че не е бил обсъден нотариален акт № 4* т.III, нот. дело № 1* от 11.10.1977 г., както и че нотариален акт № 87, т.I, нот. дело № 135 от 18.02.1986 г. не е бил приложен по делото (същият се намира на л.47 от в. гр. д. № 463/2007 г. на ПОС) са неоснователни. В обобщение, жалбата на ответниците срещу въззивното решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По жалбата на С. Й. М. и В. Й. Ш. О. за неправилност на решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС по отношение на двамата касатори е основателно. Нормално учредяването на правото на ползване се съпътства или следва от предоставяне на фактическата власт, даваща възможност да се упражнява вече прехвърленото право. В тези случаи, както и когато правото на ползване се учредява чрез запазването му от досегашния собственик при прехвърляне на правото на собственост, у собственика остават определена част от възможностите, които е имал и преди възникване на правото на ползване, в т.ч. и да предявява исковете за защита на собствеността (чл. 108 и чл. 109 ЗС), тъй като с посегателството върху вещното право на ползване обикновено се засяга и правото на собственост върху вещта. Макар, че съгласно чл. 58 ЗС е длъжен да съобщи на собственика за посегателствата върху имота, ползвателят и сам може да си служи с вещните искове - ревандикационен и негаторен, с оглед разпоредбата на чл. 111 ЗС (предвиждаща, че разпоредбите относно недвижимите имоти се прилагат и спрямо вещните права върху такива имоти, ако законът не постановява друго) и липсата на текст, ограничаващ ползвателя да предявява исковете за защита на своето вещно право. Доколкото в производството за спорна съдебна администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС въпросът за съсобствеността е преюдициален за разпределението на реалното ползване, в процеса носителят на обременената с право на ползване част от съсобствения имот и ползвателят са необходими другари, заедно с останалите участници в съсобствеността. Решението на съда трябва да бъде еднакво за всички тях. Ето защо, ако исковата молба на единия съсобственик е била насочена само срещу ползвателя, но не и срещу другия съсобственик, по силата на чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.) съдебният акт ще се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение и на неучаствалия съсобственик. Същото се отнася и ако исковата молба е подадена от ползвателя и не е бил конституиран носителят на т.н. "гола собственост". Независимо кой е сезирал съда с иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, страна по делото е и съсобственика, чиято част от общия имот е обременена с вещното право на ползване. Като е приел обратното, въззивният съд е нарушил съществено чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.), което съставлява основание за отмяна на решението в частта, с която е потвърдено в отхвърлителната част решението на първата инстанция. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, след отмяната в обжалваната част на въззивното решение, следва да бъде постановено друго, с което предоставената с първоинстанционното решение на Й. С. Б. и Л. П. Б. част от УПИ I-127 в кв.17 се разпредели за ползване и от С. Й. М. и В. Й. Ш. В. от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.