Решение № 15959 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6091/2017 г.

Решение № 15959 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6091/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. Е., чрез неговия пълномощник, срещу решение № 46/23.03.2017 г. по адм. д. № 260/2016 г. на Административен съд Я.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба -Д. Д. А., Д. Т. Г., Г. К. Б., К. П. Д., П. К. Д., М. Н. Д., Й. Д. Й., К. М. Т., М. Р. П., А. М. Т., Я. С. Н., Ж. И. Ж., Щ. В. Ж., М. Т. М., С. Д. Д., С. Г. Ш., С. Р. М., Д. М. К., И. Г. И., Г. Д. И., К. Р. Г., Г. Р. Г., В. Н. И., Р. М. И., Д. Г. М., В. Г. Г., Д. П. Г., Т. И. Т., Д. М. Е., П. Б. А., Н. Б. Д., М. Д. М., Д. Д. М., Д. В. П., П. В. Т. чрез назначените им в първата инстанция особени представители в писмен отговор оспорват касационната жалба. Останалите ответници по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу уведомление № 24-18470/17.10.2016 г. на началника на СГКК-Я., с кето е извършено изменение на обект с идентификатор 87374.547.10.1.65, изразяващо се в заличаване на касатора в кадастралния регистър като собственик и вписването на нови собственици-ответниците по касация въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 308/2012 г. на Окръжен съд Я.. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Налице е хипотезата на чл. 53а, т. 1 ЗКИР, според която измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Не е налице хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, според която при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Правото на защита на жалбоподателя не е ограничено и е своевременно упражнено с подаването на жалба. Така постановеното решение е материалнозаконосъобразно: С решение № 186/26.11.2012 г. по адм д. № 308/2012 г. на Окръжен съд Я. жалбоподателят и съпругата му са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на процесния обект, за който е извършено изменението в кадастралния регистър. В този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност и следва в изпълнение на съдебното решение да отрази настъпилите изменения, като зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Законосъобразен е и изводът на решаващия съд, че в случая не са налице противопоставими собственически права, поради което не е налице хипотезата за записване на всички лица със собственически права и документи. Касаторът не е собственик, нито съсобственик на обекта. В разглеждания аспект неоснователни са твърденията в касационната жалба, че касаторът е собственик на идеални част от процесния обект. Само и единствено етажните собственици, на които е принадлежала общата част, понастоящем самостоятелен обект, стават обикновени съсобственици. Гражданският съд е изтъкнал, че Ст. Димитрова като държател не е могла да стане собственик, поради което последващите приобретатели, включително и Евтимови, са станали такива. Придобиването е отречено с влязлото в сила съдебно решение, а сделката е непротивопоставима на действителните собственици-етажните собственици. Обстоятелството, че е допусната делба между страни, включително касатора, не обосновава собственически за него права, още повече представеното с касационната жалба решение по допускането на делбата не е влязло в законна сила. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна. Решението е съответно на приложимата правна норма и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат, тъй като особените представители са назначени от първоинстанционния съд само по образуваното пред него дело. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,