Решение № 4956 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1645/2015 г.

Решение № 4956 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1645/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2818/09.12.2014 г., постановено по адм. дело № 3020/2014 г. по описа на Административен съд Варна, само в частта, в която е отменен Акт за прихващане и възстановяване/АПВ/ № 1422418/30.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 430/08.08.2014 г. на и. д. директор на Д" ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която е извършено прихващане със задължения за данък върху дохода, установен с ревизионен акт /РА/ № 271400721/27.03.2014 г. за 2010 г. в размер от 13 885,22 лв., за 2011 г. в размер от 13 459,81 лв. и за 2012 г. в размер от 15521,96 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, обосноваващи отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че спирането на РА, след издаване на АПВ, няма обратно действие, поради което направените до този момент действия по изпълнението на РА запазват правната си сила. Моли да бъде отменено решението на АС Варна в обжалваната част, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата - Гюлфие Ахмед Мехмед, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК. Предмет на касационна проверка е решението на АС Варна, в частта, в която е отменен АПВ № 1422418/30.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 430/08.08.2014 г. на и. д. директор на Д" ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която е извършено прихващане със задължения за данък върху дохода, установен с ревизионен акт /РА/ № 271400721/27.03.2014 г. за 2010 г. в размер от 13 885,22 лв., за 2011 г. в размер от 13 459,81 лв. и за 2012 г. в размер от 15521,96 лв. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че няма спор между страните от фактическа страна като е установено, че с процесния АПВ от 30.05.2014 г. се извършва прихващане по инициатива на приходните органи на данък за възстановяване, деклариран от Гюлфие Мехмед в СД за д. п. м. 04/2014 г., неоспорван по основание и размер от приходната администрация с насрещни публични задължения, произтичащи от данък върху дохода и лихви за 2010,2011 и 2012 г. на Гюлфие Мехмед, установени с РА от 27.03.2014 г. Към момента на издаване на процесното АПВ РА от 27.03.2014 г. не е влязъл в законна сила, обжалван е по административен ред и с решение № 330/12.06.2014 г. на директора на Д"ОДОП" Варна е спряно изпълнението му в частта относно установените задължения за внасяне на данък по ЗДДФЛ и лихви. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно от органа по приходите е прието наличие на изискуеми публични вземания. Възприел е за неоснователни доводите на жалбоподателя за липса на изискуеми вземания, тъй като съгласно чл. 127, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ДОПК след изтичане на 14-дневен срок от връчването на ревизионния акт същият подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението не е спряно по реда на ДОПК. Въпреки това, съдът е отменил обжалваното пред него АПВ, тъй като е приел незаконосъобразност предвид наличие на нови факти от значение за спора, по реда на чл. 142, ал. 2 АПК, а именно - спряно изпълнение на РА от 27.03.2014 г., след издаване на АПВ, но преди приключване на устните състезания по спора - с решение на директора на Д "ОДОП" Варна от 12.06.2014 г. Решението е правилно. По делото няма спор по фактите. Правните изводи на първоинстанционния съд във връзка с изискуемостта на публичните вземания по невлязъл в сила РА са законосъобразни предвид предвидената законова възможност за принудително изпълнение след издаване на РА. Законосъобразни са и изводите на съда за наличие на установени нови факти от значение за делото, в който случай, на основание чл. 142, ал. 2 АПК, приложим на осн. § 2 ДР ДОПК, следва да бъде извършена преценка на същите към момента на приключване на устните състезания пред съда. В случая нов факт, настъпил след издаване на обжалвания АПВ, съставлява постановеното спиране на изпълнението на РА с решение на директора на Д""ОДОП" Варна от 12.06.2014 г. Съобразно така постановеното спиране отпада възможността за принудително изпълнение на РА за периода на спирането, а оттам и възможността и основанието за извършване на прихващането с АПВ, който не е влязъл в сила към 12.06.2014 г. и не подлежи на предварително изпълнение предвид обжалването му по административен и съдебен ред. Правилно съдът е приел, че не е налице насрещно изискуемо публично вземане, поради което липсва законова предпоставка за извършване на прихващане с установени за възстановяване суми на същото лице. Практиката на ВАС е последователна, че постановеното спиране изпълнението на РА по реда на чл. 157, ал. 1 от ДОПК до приключване на съдебното производство по обжалването, препятства изпълнението на определените с него задължения, поради което кредиторът не може да поиска тяхното изпълнение и за него е налице едно неизискуемо вземане. Спирането на изпълнението е вид обезпечение и гаранция, че няма да се осъществят правните последици от един незаконосъобразен акт и именно поради това до приключване на производството по съдебното му обжалване, той не подлежи на изпълнение. Като е достигнал до същите законосъобразни правни изводи и е отменил частично обжалваното пред него АПВ, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на касатора, такива не се дължат и в полза на ответника по касация, за когото няма данни да е направил разходи в касационното производство. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение,