Решение № 15819 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13588/2018 г.

Решение № 15819 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13588/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение "Зелен Алианс" – Сдружение с нестопанска цел в обществена полза, със седалище град София, представлявано от председателя на Управителния съвет Ц. Цветков, срещу Постановление № 206 на Министерски съвет от 20.09.2018 г., обн. ДВ, бр. 79 от 25 септември 2018 г. и чл. 49 – чл. 62 от Правилника за прилагане на Закона за Държавната агенция "Национална сигурност", приет с Постановление № 23 на Министерски съвет от 11.02.2008 г., обн. ДВ, бр. 17 от 19 февруари 2008 г. Иска се отмяната поради приемането им при противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Ответната страна Министерски съвет (МС) на Република България, чрез процесуален представител по делото правен съветник Георгиева, оспорва жалбата като недопустима, алтернативно – като неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена от съда, като конкретни съображения в подкрепа на становището и искането си излага в представена по делото писмена защита и в съдебно заседание. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на чл. 189, ал. 2 АПК по делото е допуснато встъпване като страна наред с административния орган на заинтересованата страна Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). По съображения, изложени в депозирани по делото писмени бележки и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител служител с юридическо образование Ж. Вучкова, ДАНС застъпва становище за недопустимост, алтернативно неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без разглеждане, респективно – без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на жалбата. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: За да се произнесе по процесуалната допустимост на оспорването, Върховният административен съд, второ отделение, взе предвид следното: С определение, постановено по настоящото дело, съдът приемайки, че жалбоподателят Сдружение "Зелен Алианс", в лицето на неговия председател на Управителния съвет, не е представил доказателства обосноваващи наличието на засегнати права, свободи или законни интереси на сдружението, които са засегнати или могат да бъдат засегнати от оспорените разпоредби, оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото. По реда на инстанционния контрол определението на тричленния състав на Върховния административен съд, второ отделение е отменено с определение № 16975/11.12.2019 г., постановено по адм. дело № 12578/2019 г. от петчленен състав на Върховния административен съд. Петчленният състав на Върховния административен съд, констатирайки от разпоредбата на чл. 50 ППЗДАНС, че при изпълнение на служебните си задължения служителите на агенцията могат да заемат длъжност на прикритие в юридически лица, каквото е и конкретното сдружение, приема, че разпоредбата рефлектира пряко и непосредствено в правната му сфера, доколкото сдружението жалбоподател попада в една от категориите лица, посочени в него, и е извел извод, че в частта, с която се оспорват разпоредбите на чл. 49 – чл. 62 от Правилника за прилагане на Закона за Държавната агенция "Национална сигурност", приет с Постановление № 23 на Министерски съвет от 11.02.2008 г., обн. ДВ, бр. 17 от 19 февруари 2008 г. следва да бъде признат правен интерес за сдружението да оспорва посочените разпоредби, отменил е прекратителното определение в тази част и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата му част като правилно определението е оставено в сила. При тези данни, с оглед направените от петчленния състав правни изводи, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение приема жалбата в частта, с която се оспорват разпоредбите на чл. 49 – чл. 62 от Правилника за прилагане на Закона за Държавната агенция "Национална сигурност" за допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 186 АПК, имаща правен интерес от оспорване и срещу подлежащ на обжалване подзаконов нормативен акт. В съответствие с чл. 187, ал. 1 АПК оспорването на подзаконови нормативни актове е без ограничение във времето. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Подзаконовият нормативен акт, чиито разпоредби са предмет на оспорване, е приет от Министерския съвет на основание § 43 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", с Постановление № 23 от 11.02.2008 г., обн. ДВ, бр. 17 от 19 февруари 2008 г. Съгласно чл. 76 АПК, нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи, като компетентността да се издават нормативни актове не може да се прехвърля. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗНА. Съгласно чл. 6 ЗНА, МС приема постановления, когато приема правилници, наредби или инструкции, както и когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност. В конкретния случай се е реализирала хипотезата на чл. 6, т. 1 ЗНА. По силата на § 43 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е налице изрична законова делегация за МС, да приеме правилника за прилагане на ЗДАНС в едномесечен срок от влизането в сила на този закон. Следователно МС на Република България е овластеният от закона административен орган да приеме правилника за прилагане на ЗДАНС в неговата цялост, с който се урежда, конкретизира и детайлизира прилагането на отделни разпоредби от закона. При тези съображения, настоящият състав приема, че оспореният подзаконов нормативен акт е издаден от компетентен орган, при наличието на изрична законова делегация и в рамките на правомощията му по прилагане на закона, закрепени в § 43 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". Правилникът е издаден при спазване на формалните и процедурни изисквания. Същият е приет с Постановление на Министерския съвет, подписано от министър-председателя и от главния секретар на кабинета. Представеният за разглеждане в Министерския съвет проект за постановление за приемане на подзаконовия нормативен акт е придружен от доклад на министър-председателя на Република България. Представени са и получените от министрите становища по проведеното съгласуване на проекта и справка за отразяването им. С това са изпълнени изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58 и чл. 59, ал. 1 (в ред. ДВ, бр. 84/2005 г.) от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация (отм.);. Оспореният подзаконов нормативен акт е приет на редовно заседание на Министерския съвет, проведено при наличие на необходимия кворум по общо съгласие на органа, в съответствие с регламентацията на чл. 68, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация (отм.); и е обнародван в Държавен вестник бр. 17 от 19.02.2008 г. съгласно чл. 38 от Закона за нормативните актове. Правилникът не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително и в оспорената му част. В разглеждания случай според оспорените разпоредби от правилника се уреждат условията и реда за прикриването на служители на ДАНС в държавни органи, организации и в други юридически лица. Като нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост (чл. 7, ал. 1 ЗНА), правилникът има за цел да регламентира изчерпателно материята, до която се отнася. В случая оспореният правилник е приет на основание § 43 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и регламентира изчерпателно обществените отношения, свързани с устройството и управлението на Държавна агенция "Национална сигурност", предмет на уреждане в Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". Оспорените разпоредби, а именно чл. 49 – чл. 62 от правилника са включени в глава пета от същия акт, уреждащ условията и реда за прикриването на служители ва агенцията в държавни органи, организации и в други юридически лица. Възприетата с правилника регламентация в чл. 49 – чл. 62 изцяло кореспондира с материалноправната норма на чл. 123, ал. 2, т. 6 ЗДАНС. Правомощията при осъществяване на дейността на органите на агенцията са посочени в чл. 123, ал. 2 ЗДАНС, сред тях е и дейността по организиране прикриването на служители на агенцията - чл. 123, ал. 2, т. 6 ЗДАНС, като изчерпателно и детайлно условията и реда за това са уредени в чл. 49 – чл. 62 от ППЗДАНС. Следва да се посочи още, че случаите на прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в Държавна агенция "Национална сигурност" по ЗДАНС са посочени в чл. 110, ал. 1 от закона, сред тях са и служителите на прикритие - чл. 110, ал. 1, т. 7, буква "е" от закона. Определянето на дейността по осъществяването на прикриването на служители на агенцията, както и тяхната дейност е регламентирано в чл. 49 – чл. 62 ППЗДАНС. Анализът на посочените текстове не разкрива противоречие помежду им, нито различен смисъл. В този смисъл са дообяснени законовите норми в разпоредбите на чл. 49 – чл. 62 от ППЗДАНС, като са детайлизирани условията и реда за прикриването на служители в държавни органи, организации и в други юридически лица. Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице основания за отмяна на оспорените разпоредби. Същите са инкорпорирани в подзаконов нормативен акт, издаден от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с нормативните актове от по-висока степен. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,