Решение № 7938 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1121/2020 г.

Решение № 7938 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1121/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Агрив – В" ЕООД, ЕИК 203160656, подадена чрез адвокат Ю. Отузбирова, против Решение № 511/11.12.2019 г., постановено по административно дело № 223/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 217/05.03.2019 г. на Кмета на Община Добричка, нареждаща премахване на незаконен строеж "Ограда", находящ се в поземлен имот с идентификатор 56695.13.23 в землището на с. Плачи дол, Община Добричка. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени заповедта, нареждаща премахване на строежа. Излагат се доводи, с които се оспорва периодът на построяване на оградата, нейната индивидуализация и възможността да се ангажира отговорността на възложителя. Претендират се разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адвокат Г. Вълчанов, който моли да бъде уважена по съображенията, съдържащи се в същата. Ответната страна, Кмет на Община Добричка, се представлява от адвокат Д. Димов, който оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила и се присъди съответното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Добрич е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ е наредено на "Агрив – В" ЕООД да премахне строеж "Ограда", находящ се в поземлен имот с идентификатор 56695.13.23 в землището на с. Плачи дол, Община Добричка, квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без разрешение за строеж. Липсата на разрешаващ строителството акт не се оспорва от касационния жалбоподател. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, извършил е цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Констатираните в хода на административното производство релевантни факти, касаещи вида, характеристиките и местонахождението на строежа, не са оборени от оспорващия, напротив потвърдени са посредством заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Установените от вещото лице несъответствия между действителния строеж и разпоредения за премахване са несъществени и не се отразяват на неговата индивидуализация. Безспорно се касае за строеж по смисъла на закона – ограда, изградена без строителни книжа, в неурбанизирана територия, поради което се споделя изводът на съда за нарушение на изискването на чл. 48, ал. 8 ЗУТ. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения, че не е установен периодът на извършване на строежа. Тежестта да проведе пълно доказване на времето на строителството, спрямо което да се провери неговата допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, или съгласно ЗУТ, е върху оспорващия. В случая успешно доказване на това обстоятелство не е проведено от заинтересованата страна. От доказателствата по делото е видно, че поземленият имот е придобит от дружеството – жалбоподател през 2014 г., а през 2018 г. има издадена фактура за СМР на процесната ограда. С оглед изложеното, правилен е изводът на съда за изграждането на обекта след 2014 г., изключваща приложното поле за търпимост на строежа, съгласно разпоредбите на § 16 ПЗР ЗУТ и на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не е имало твърдения, респективно не са представени доказателства за започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строителни книжа, нетърпим и неузаконен, подлежи на премахване. Неоснователно е поддържаното в касационната жалба възражение за това, че друго лице, а именно извършителят му -строителят, а не възложителят следва да понесе санкцията да го премахне. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговият извършител, така и неговият собственик и/или възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, административният орган е посочил за адресат на заповедта собственика на строежа, с което е изпълнил изискванията на закона, като обстоятелството, че сред адресатите на заповедта не е посочен и извършителят не е съществено нарушение и не е основание за отмяната й. Спазена е законоустановената форма при издаване на заповедта, като същата съдържа както фактически, така и правни основания, които се характеризират с необходимата конкретика и обоснованост. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 450 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,