Решение № 7056 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11361/2012 г.

Решение № 7056 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11361/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Кънчо Петков Бонев от гр. Варна, против Решение № 4131/17.07.2012 г., постановено по а. д. № 1424/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Бонев срещу Решение на старши юрисконсулт в Дирекция "Правна" (ДП) на Министерство на правосъдието (МП) № 95-00-2/18.01.2012 г. за предоставяне на достъп до обществена информация. Недоволен от решението, Бонев го обжалва. Счита същото за нищожно, алтернативно - за незаконосъобразно. Моли отмяната му, като иска произнасяне на Върховния административен съд (ВАС) по съществото на спора, с уважаване на първоначалната му жалба. Претендира и за направените разноски по делото. Ответникът - старши юрисконсулт Любомир Димов в ДП на МП, изказва мнение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установеното от фактическа страна от състава на АССГ. То не се оспорва от касатора. Предмет на оспорване чрез касационната жалба, са правните изводи на съда, за характера на исканата от Бонев информация и за ръководилите съда съображения, при преценка на обжалвания административен акт. При правилно установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за липса на данни по въпроса, че ст. юрисконсулт Любомир Димов от ДП на МП, е оторизирано по ЗОДОИ лице от министъра, предвид представянето по делото на копие от Заповед на министъра на правосъдието (МЗ) № ЛС-04-1485/16.11.2010 г., издадена на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, се явява неоснователен. Такъв довод - за липса на оправомощаване на ст. юрисконсулт Димов, да отговаря на заявления за достъп до обществена информация, не е правен в първата съдебна инстанция, поради което е било прието от АССГ като безспорно правомощието му. С представянето на МЗ пред настоящата инстанция, въпросът за оправомощаването на юрк. Димов и валидността на обжалваните административни актове е изцяло изяснен. Доводът за постановяване на обжалваното решение при допуснати нарушения на материалния закон също е неоснователен. ВАС изцяло споделя съжденията на първоинстанционния съдебен състав относно характера на исканата от Бонев информация, формулирана в негово Заявление рег. № 95-00-2/05.01.2012 г. От нормата на чл. 2, ал. 3 от ЗДОИ е видно, че освен легалната дефиниция на понятието "обществена информация", дадено в ал. 1 на същия член, законът има предвид създадена в миналото и съществуваща в днешно време информация, която се съхранява от задължения субект. Информация, която предстои да бъде създадена, личното мнение и намеренията за действие на субекта, по конкретно поставени въпроси от заявителя, не съставляват "обществена информация" по смисъла на ЗДОИ. От съдържанието на исканията, формулирани в Заявление рег. № 95-00-2/05.01.2012 г. на Бонев е видно, че той иска да получи именно личното мнение и информация за намеренията за действия на министъра, по поставените от него въпроси. Неоснователен е и доводът за значението на преценката на административния орган за вида на информацията, която се търси със заявлението. В текста на обжалваното решение липсва изрично твърдение на органа, че се предоставя "обществена информация". Изявленията са за това, че "...заявлението е подадено по реда на ЗДОИ", "... искането е за предоставяне на достъп до обществена информация" и др., но липсва изрично посочване, че исканата информация по своя характер е обществена такава. Неоснователно е и твърдението, че в мотивите си съставът на АССГ се е ръководил "...на основание целесъобразност, а не на законосъобразност на ИАА, стигайки до там, че изпълнява ролята на адвокат на ответника" (стр. 2 на кас. жалба, абз. 2). Това твърдение е необосновано и неконкретизирано. Като лично мнение на страната, то може да съдържа всякакви изявления. За да бъдат те разгледани като касационни доводи обаче, следва да бъдат изложени като нарушения по смисъла на чл. 209 от АПК и да съдържат "точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението", съобразно чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК. Липсата на конкретност и обосновка не позволява на ВАС да разгледа довода и да се произнесе по него. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС