Решение № 5301 от 29.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11139/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. Ерска, срещу решение 1092 от 29.09.2023 г., постановено по адм. дело 772/2023 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-С2158-0130852/04.05.2023 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности - София, Главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и на основание чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - магазин за млечни продукти, находящ се на адрес: гр. Ботевград, [улица], стопанисван от КАМЕНОВ ЕКСПРЕС ЕООД за срок от 14 дни и НАП е осъдена да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 1 000 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че нарушението е безспорно установено, поради което са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС за издаване на заповедта. В касационната жалба са изложени съображения, че съдът не е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до необосновани правни изводи. Счита, че в оспорената заповед са изложени конкретни мотиви относно продължителността на срока. Срокът е обоснован с конкретни обстоятелства от дейността на дружеството, а именно - тежестта на извършеното нарушение на реда и начина за издаване на фискални касови бонове за реализираните продажби, с местонахождението на обекта и неговата големина, които способстват за по-голям размер на укритите приходи, съответно-увреждане на фиска, с обстоятелството, че конкретният търговски обект е с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти и до укриване на значителни приходи, съответно има за последица неправилно определяне на дължимите данъци от търговеца. Твърди, че е спазен и принципът за съразмерност по чл. 6 АПК. Излага съображения, че този административен акт и неговото изпълнение не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която същият се издава. Целта на ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане на вреда за фиска. За извършване на тази промяната на дейността е необходим срок, като счита, че определения размер е подходящ. Според касатора, за съставомерността на нарушението по чл. 25, ал. 1 Наредба-Н-18/2006 на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС за налагане на ПАМ е абсолютно ирелевантно каква е стойността на неотчетената продажба. Иска обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови отхвърляне на жалбата на дружеството срещу ЗПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от ответника. Ответникът КАМЕНОВ ЕКСПРЕС ЕООД, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, твърденията на страните и извършвайки преценка относно допустимостта на жалбата и правилността на решението, въз основа на наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗПАМ ФК-С2158-0130852/04.05.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности София при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на КАМЕНОВ ЕКСПРЕС ЕООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект магазин за млечни продукти, находящ се на адрес: гр. Ботевград, [улица], стопанисвани от дружеството, като е забранен и достъпът до обекта за срок от 14 дни. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 13.04.2023 г. в 13:02 часа, в стопанисвания от дружеството обект е извършена проверка, при която е извършена контролна покупка на 10 бр. яйца и 1 бр. стикери за яйца от служител в ЦУ на НАП София на стойност 6.70 лв. За извърщената продажба не е бил издаден касов бон от наличното в обекта фискално устройство, в работен режим към момента на проверката, нито друг документ, за отчитане на продажбата. Покупката е заплатена в брой и в лева, като парите от покупката са приети за сметката на КАМЕНОВ ЕКСПРЕС ЕООД. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо и оспорената заповед е издадена от компетентен орган. С оглед установените по делото факти е приел, че установеното нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. Според първоинстанционния съд, изложените в ЗПАМ мотиви са бланкетни. По изложените съображения първоинстанционният съд е отменил ЗПАМ и с оглед изхода на спора е присъдил разноски по делото на дружеството. Решението е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният предвижда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки са уредени с Наредба Н-18/2006г. на МФ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на дружеството ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него. Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз до 30 дни. В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение, представляващо неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка от намиращото се в обекта и функциониращо ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено, вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на 13.04.2023 г. на 10 бр. яйца и 1 бр. стикери за яйца на обща стойност 6.70 лв., от продавача в търговския обект на дружеството не е издаден фискален бон при извършване на плащането. Приемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 на МФ като основание на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Действително, в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен Мотиви относно продължителността на срока, но съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. В мотивите относно продължителността на срока на ПАМ не са изложени конкретни факти, а единствено е посочено, че е взета в предвид спецификата му магазин за млечни продукти, характера на упражняваната дейност, оборотите (без да са посочени), клиентелата (без да е посочена), потенциала за извършване на нови нарушения (без да е мотивирано в какво се състой този потенциал и въз основа на какво е направен този извод). Настоящият съдебен състав намира за обоснован изводът на първоинстанционния съд, че в случая липсват каквито и да е изложени конкретни мотиви по отношение на продължителността на срока на ПАМ и не е ясно въз основа на какви доказателства е определен 14 дневен срок от приходните органи. Изобщо не е мотивиран и изводът за лоши практики в търговския обект, както и за необходимо време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца, с оглед на обстоятелството, че няма данни за извършено предходно нарушение от дружеството. Изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност до степен на липса на мотиви. Настоящият състав намира, че липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на конкретни мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Предвид посоченото, недостатъчен се явява касационният довод за безспорност на извършеното нарушение. При всяко положение, при налагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да изложи конкретни мотиви за определяне на срока на мярката, спазвайки принципа на чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Изискването за излагане на мотиви се отнася и за действията на административния орган при оперативна самостоятелност, както той действа при определяне на конкретния срок на мярката. С оглед изложеното, като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност и е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ответникът не е взел становище по касационната жалба и не е претендирал разноски по делото, поради което разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение