Решение № 12913 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13244/2010 г.

Решение № 12913 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13244/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Патентно ведомство, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 2308 от 9.07.2010 г., постановено по адм. дело № 3159/2010 г. от Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 17.03.2010 г. на заместник-председателя на Патентно ведомство (ПВ). По наведени доводи за неправилност се иска отмяната му и постановяване на ново, с което бъде отхвърлена жалбата на Мирела Пламенова Митева срещу решението на заместник-председателя на ПВ. Ответницата не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил посоченото по-горе решение на Заместник - председателя на ПВ, с което е последният е отказал да възобнови производството и да възстанови срока за заплащане на дължимите такси по чл. 4, ал. 1 от Тарифата за таксите за заявяване, експертиза и публикация на заявката за регистрация на марка с вх. № 101696. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че в случая административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е уведомил по надлежния ред заявителя на марката за обвързаното със срок заплащане на таксите. Решението е правилно. Производството пред административния орган е образувано по подадено на 29.02.2008 г. заявление за регистрация на марка с вх. № 101696 - SWAGGER. След извършена експертиза, на заявителя е изпратено уведомление от 9.10.2009 г., че марката отговаря на изискванията на ЗМГО и следва да плати такси за регистрация, което е изпратено на посочения от заявителя адрес. Последното е върнато на 4.11.2009 г. от пощенска служба Добрич, където е постъпило за доставяне на 14.10.2009 г. След връщането му органът приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 61, ал. 3 АПК и съобщило уведомлението чрез публикация на таблото за съобщения в ПВ. При тази фактическа обстановка, правилно в обжалваното решение е прието, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 61, ал. 3 АПК - че заявителят не е бил намерен на посочения адрес. Съгласно чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис, а когато поради отсъствие на адресата или на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя пратката не може да бъде доставена в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две. В конкретния случай липсват данни посочените изисквания да са спазени, при което изводът на съда, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 61, ал. 3 АПК е правилен и обоснован. Отделно от това, не са били налице и предпоставките на чл. 9, ал. 3 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения, тъй като макар разписката да е върната в едномесечния срок, в случая от съдържанието на същата не може да бъде обоснован извод, адресата не е открит на посочения от него адрес. Ето защо, като е приел, че в случая обжалваният пред него административен акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение