Решение № 7195 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10305/2010 г.

Решение № 7195 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10305/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мариян Младенов Джуров, от гр. Велико Търново, против решение № 227 от 11.06.2010 г., постановено по адм. дело № 587/2009 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Жалбоподателят не излага конкретни пороци на обжалваното решение, но може да се направи извод, че навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на Национален военен университет "Васил Левски" гр. Велико Търново не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 810/06.08.2009 г. на началника на Национален военен университет "Васил Левски" гр. Велико Търново, с която Мариян Младенов Джуров е отчислен от списъчния състав и е освободен от университета като обучаем. По несъмнен начин по делото е установено, че с решение на Академичния съвет и заповед от 04.06.2008 г. на началника на военния университет са възстановени курсантските права на жалбоподателя. На последния е разпоредено да подготви документи за започване на процедура за проучване и издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация. На 16.03.2009 г. с Мариян Джуров е проведена беседа, на която същият е запознат с обстоятелствата относно издаването на разрешение за достъп до класифицирана информация. След подаване на документите жалбоподателят получава отказ за достъп до класифицирана информация, който е потвърден с решение от 30.07.2009 г. на Държавната комисия по сигурността на информацията. При така установената фактическа обстановка изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя са били налице материалноправните предпоставки на чл. 99, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) вр. чл. 66, ал. 1, т. 6 от Правилника за устройството и дейността на Национален военен университет "Васил Левски", е законосъобразен. Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗОВСРБ отстраняването на обучаваните от военните академии и висшите военни училища и професионалните колежи се извършва при условия и по ред, определени с правилниците за устройството и дейността им. Правилото на чл. 66, ал. 1, т. 6 от Правилника за устройството и дейността на Националния военен университет "Васил Левски", регламентира, че курсантите се освобождават от университета и договорът им за кадрова военна служба се прекратява преди завършване срока на обучение при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация. Цитираната норма следва да се тълкува в смисъл на липса на разрешение за достъп до класифицирана информация, тъй като отнемането на разрешението или отказът да се издаде такова имат еднакви правни последици. Ето защо като е направил извод, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗОВСРБ и Правилника за устройството и дейността на Националния военен университет "Васил Левски" Административен съд гр. Велико Търново е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Доводите на касатора, че няма задължение да притежава достъп до класифицирана информация са неоснователни. От изслушаната по делото експертиза е установено, че учебните материали съдържат информация, която е с ниво на класификация "секретно", поради което е необходимо разрешение за достъп до класифицирана информация. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,