Решение № 30 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2086/2010 г.

Решение № 30 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2086/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на сдружение с нестопанска цел "Международна фондация "Алеко Константинов" гр. Свищов (СНЦ), против Решение № 89/18.11.2009 г., постановено по а. д. № 4075/2009 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Ответникът в представено писмено становище и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването от страна на СНЦ на Заповед на заместник-министъра на правосъдието № ЛС-04-440/7.05.2009 г. Със заповедта е отказано вписването му в Централния регистър (ЦР) при Министерство на правосъдието (МП). За да постанови този резултат АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и с материалноправните разпоредби на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Недоволно от решението на АССГ, СНЦ го обжалва. Навежда доводи за неправилността му като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че сроковете по чл. 38 ЗЮЛНЦ и § 12 ПЗР ЗЮЛНЦ е са преклузивни. Пропускането им не е нарушение по смисъла на чл. 45, ал. 4 от закона, поради което не може да бъде основание за отказ от регистрация. Твърди, че в този смисъл е и аналогичната разпоредба на чл. 6 от Закона за търговския регистър. Моли решението да бъде отменено и се постанови ново, по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде уважена. Спор относно фактическата страна на делото няма. АССГ е установил, че сдружението е вписано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в Окръжен съд Велико Търново с Решение от 28.04.1992 г., постановено по ф. д. № 1600/1992 г. Сдружението е пререгистрирано за осъществяване на дейност в обществена полза с Решение от 7.02.2002 г. То е подало искане на 9.04.2009 г. до министъра на правосъдието за вписване му в ЦР, придружена с необходимите за това документи с вх. № 462. Безспорно е, че тя е подадена след изтичането на двумесечния срок по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, поради което със заповед № ЛС-04-440 от 7.05.2009 г. на заместник министъра на правосъдието е отказано вписване поради пропускане на срока по § 12 от ПР на ЗИДЗЮЛНЦ. При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил извод, че вписването в Централния регистър е отказано законосъобразно, предвид обстоятелството, че срокът по § 12 от ПР на ЗИДЗЮЛНЦ преклузивен. ВАС, Пето отделение, не възприема така направения извод за характера на срока по чл. 38, ал. 2 ЗЮЛНЦ и този по § 12 от ПР на ЗИДЗЮЛНЦ. според настоящия състав, този срок по своя характер е инструктивен, а не преклузивен по следните причини: Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗЮЛНЦ сочи основанията за отказ от страна на съдебните и административни органи по регистрацията, да се впише съответното СНЦ в съдебен или административен регистър. След съдебната регистрация на сдружението, основание за отказ да бъде вписано то в ЦР при МП, са посочени в чл. 45, ал. 4 от закона. Член 48 от с. з. изброява случаите, когато направено вписване в ЦР може да бъде заличено. Т. е. посочените норми от ЗЮЛНЦ уреждат лимитативно основанията за отказ едно СНЦ да бъде съдебно или административно регистрирано, както и да бъде то заличено от ЦР. Сред тях липсва "пропускане на срок" по чл. 38, ал. 3 или § 12 от ПЗР на закона. Доколкото тези норми уреждат вид административна санкция, тъй като засягат негативно права на сдруженията, на основание чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, приложното им поле не може да бъде разширявано по пътя на тълкуването, вкл. и от административния орган. Липсата на законово предвидена санкция за неизпълнението на задължението за регистриране в посочените срокове (при наличието на съдебна регистрация на сдружението за извършване на общополезна дейност), не може да го лиши от статута му на такова "за извършване на общественополезна дейност". Тази липса не може да го лиши и от правото да извършва такава дейност, тъй като тя е "общественополезна", а в нормативната база на страната ни липсва норма, забраняваща извършването на каквото и да е общественополезно действие. Негативна последица от липсата на регистрация (или по-скоро липса на позитивна такава) е посочената в чл. 45, ал. 8 от закона - "Правата на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност да ползват облекчения по настоящия закон възникват от датата на вписване в ЦР". Посоченото е още един аргумент в полза на тезата, че определените в чл. 38, ал. 3 и § 12 от ПЗР на закона срокове са инструктивни, а не преклузивни. Неуместна е направената връзка с характеристиката на срока по § 1, ал. 2 от ПЗР на ЗЮЛНЦ. Там предвидения срок действително е преклузивен. Пропускането му води до преклудиране на правото, на регистрирано по реда на отменения Закон за лицата и семейството (ЗЛС) сдружение, да бъде определено за осъществяване на общественополезна дейност. Регистрираните по ЗЛС сдружения, едва след регистрацията си в ЦР при МП придобиват статут на "осъществяващи общественополезна дейност", на основание § 1, ал. 2 изр. 2 от ПЗР на ЗЮЛНЦ. За разлика от тях, сдруженията, за които се отнасят сроковете по чл. 38, ал. 3 и § 12 от ПЗР, вече имат този статут по силата на съдебната им (или административна) регистрация. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Следва да се отмени обжалваното решение на АССГ, а преписката се изпрати на министъра на правосъдието за ново произнасяне при съобразяване на тълкуването на закона, направено от ВАС, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,