Решение № 5811 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3274/2026 г.

ВАСВторо отделение28.05.2026 г.докладчик Стефка Кемалова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38254/18.11.2025 г., постановено по административно дело № 4578/2025 г. по описа на Административен съд – София град. ОСЪЖДА „Био Майнинг“ АД, ЕИК: 200363683 да заплати на Столична община съдебно-деловодни разноски в размер на 100 евро. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Био Майнинг“ АД, подадена чрез адвокат И. Георгиев против Решение № 38254/18.11.2025 г., постановено по административно дело № 4578/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Съдът е отхвърлил като неоснователна исковата молба на дружеството, предявена срещу Главния архитект на Столична община на основание чл. 292 АПК за установяване, че ищецът не дължи изпълнение по Заповед № РА-30-438/16.06.2021 г., Заповед № РА-30-66/24.01.2022 г. и Заповед № РА-30-484/11.05.2022 г., издадени от Главния архитект на Столична община. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и уважаване на предявения иск. Твърди се, че съдът е пропуснал да отчете обстоятелството за новонастъпилия в производството факт, състоящ се в съдебната отмяна на трите заповед спрямо един от адресатите им – Югозападно държавно предприятие ДП – Териториално поделение Държавно ловно стопанство „Искър“, като и не бил изследван въпросът кое лице е действителния извършител на строителството. Ответната страна Главен архитект на Столична община се представлява от старши юрисконсулт М. Василева, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да остане в сила по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С посочените три заповеди, издадени от Главния архитект на Столична община е наредено премахване на незаконни строежи, изградени без строителни книжа с посочени адресати на задължението по премахване – „Югозападно държавно предприятие“ ДП – Териториално поделение Държавно ловно стопанство „Искър“ и „Био Майнинг“ АД, в качеството му на извършител на строежите. След проведен съдебен контрол, заповедите, в частта им, с която е наредено на „Югозападно държавно предприятие“ ДП – Териториално поделение Държавно ловно стопанство „Искър“ да премахне строежите са отменени, като са потвърдени в останалата част, вменявяща задължението по премахване на „Био Майнинг“ АД. Искът по чл. 292 от АПК може да се подаде преди, по време или след осъществяване на изпълнението. По съществото си той е отрицателен установителен иск и предпоставките за неговата допустимост са: да има образувано изпълнително производство въз основа на влязло в сила изпълнително основание; длъжникът по това изпълнително производство да претендира настъпването на нови факти, настъпили след влизането в сила на изпълнителното основание, които да са довели до изключване, погасяване или отлагане на задължението, вменено с изпълнителното основание; искът да е насочен срещу взискателя по изпълнителното основание и да е налице правен интерес за ищеца. Посочените предпоставки са налице в случая, поради което правилно съдът е разгледал предявения иск по същество. Административен съд – София град е развил мотиви за неоснователност на иска с правно основание чл. 292 АПК, след като е приел, че не се установяват факти, които да доказват, че макар и възникнало, изпълняемото задължение е престанало да съществува или е станало неизискуемо. Съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Действително, от страна на ищцовото дружество не се сочат и не се доказват факти от обективната действителност, които да са настъпили след издаване на изпълнителното основание. Основният довод развит както в първоначално подадения иск, така и в касационната жалба е, че изпълнението неправилно е насочено срещу „Био Майнинг“ АД без да е изяснено кой е извършителя на строежите, при условие, че по отношение на другия адресат задължението по премахването им е отпаднало въз основа на частичната отмяна на трите заповеди. Този довод не обуславя новонастъпил факт по смисъла на чл. 292 АПК, а е въпрос по съществото на спора, който е подлежал на разглеждане при съдебното оспорване на заповедите, нареждащи премахване на незаконните строежи. Съответно, твърдението за неправилно вменяване на задължението по премахване в тежест на дружеството като извършител е неотносимо в процесното исково производство, в което е недопустимо да се пререшава спорът по законосъобразността на посочените заповеди в тази им част. Без значение за изхода на настоящия спор е и обстоятелството как са приключили съдебните производства по обжалване на издадените срещу „Био Майнинг“ АД наказателни постановление и събраните в хода им доказателства по отношение на същите строежи, тъй като се касае за самостоятелни и различни по вид и характер производства, които нямат връзка с исковото производство по чл. 292 АПК. Частичната съдебна отмяна на заповедите по отношение на „Югозападно държавно предприятие“ ДП – Териториално поделение Държавно ловно стопанство „Искър“, спрямо което е отпаднало задължението по премахване е резултат от проведените съдебни производства и не може да бъде ново обстоятелство, което възпрепятства изпълнението срещу „Био Майнинг“ АД. По отношение на дружеството са налице влезли в сила и подлежащи на изпълнение административни актове, нареждащи му да премахне конкретно индивидуализирани строежи, като не се сочат и не се установяват нови факти и обстоятелства, които да са възникнали след влизане в сила на актовете, които да водят до отпадане, или до непреодолима пречка за осъществяване на изпълнението. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община в размер на 100 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение

Цитирани разпоредби

6