Решение № 16163 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7471/2019 г.

Решение № 16163 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7471/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 2678/18.04.2019 г. по адм. д. № 11073/2018 г. на Административен съд – София - град, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F 412038 от 04.10.2018 г. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е квалифицирал като съществено процесуално нарушение липсата на съставен констативен протокол, отразяващ установяванията, които са основание за налагане на мярката. Сочи, че направените констатации относно извършеното административно нарушение са подробно описани в съставения АУАН. Акцентира върху довода, че в ЗАНН липсва разпоредба, която да вменява задължение на длъжностните лица преди издаването на заповед за ПАМ да съставят констативен протокол. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационна жалба – "ВГ" АД, гр. София, чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АССГ е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F 412038 от 04.10.2018 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "ВГ" АД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на обект - хотел "Маринела", находящ се в гр. София, бул. "Джеймс Баучер", № 100, стопанисван и експлоатиран от "ВГ" АД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че при издаването на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на съставен при проверката в обекта протокол, който да отразява констатациите за нарушението по чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Счел е, че такъв протокол е следвало да бъде връчен на "ВГ" АД, за да се гарантира неговото право на защита. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Разпоредбите на чл. 22 от ЗАНН предвижда, че за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване на вредните последици от тях, се налага принудителна административна мярка. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС/в приложимата по време редакция/ във връзка с чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, когато лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД и в нарушение на това задължение не използва фискално устройство или използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка, то компетентният административен орган налага принудителна административна мярка. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от цитираната Наредба сочи, че не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба. Неизпълнението на това задължение е административно нарушение, за което законът предвижда и налагане на принудителна административна мярка за неспазване на данъчното законодателство. В случая, съгласно мотивите на оспорената заповед, административният орган се е позовал на АУАН № F412038/27.09.2018 г. съставен за нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредбата Н-18/13.12.2006 г. и протоколи от извършени проверки от 04.09.2018 г. с № 0405231 и № 0405232 Вместо да обсъди съставомерността на описаното в АУАН № F 412038/27.09.2018 г. деяние, извършването на което не се и оспорва от дружеството, първоинстанционният съд неправилно се е концентрирал върху липсата на издаден констативен протокол при осъществената от приходните органи проверка в обекта на дружеството. Както ЗАНН, така и ЗДДС не предвиждат необходимост налагането на ПАМ задължително да се предшества от съставянето на констативен протокол, поради което неговата липса не би могла да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед. При извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС вр. с чл. 7, ал. 3 от Наредбата, конкретизирано в АУАН, несподелим е изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано как и кога е установено, че липсва дистанционна връзка с НАП. След като създадената организация в обекта предоставя възможност за укриване на приходи, а оттам и за отклонение от данъчно облагане, законосъобразно издателят на заповедта е приел, че с констатираното деяние е осъществено нарушение по чл. 7, ал. 3 от Наредбата, обуславящо приложението на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. За основанието и продължителността на налагането й издателят на заповедта е изложил подробни мотиви, които подкрепят заключението, че процесната ПАМ е законосъобразно приложена за определен при условията на оперативна самостоятелност срок, който е съобразен с целта на закона. Предвиденият срок от седем дни е в унисон и с принципа на съразмерност, залегнал в нормата на чл. 6 от АПК, с оглед на което следва да се приеме, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за незаконосъобразност на оспорената заповед. Като е приел обратното, първоинстаницонният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски, възлизащи общо на сумата от 670 лв., включваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 70 лв. внесена държавна такса за касационното производство. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение