Решение № 13684 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7055/2011 г.

Решение № 13684 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7055/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадени от Кристиан Димитров Гьошев от гр. Пловдив срещу решение № 276 от 25.02.2011 г. по адм. дело № 1657/2010 г. на Административния съд - Бургас, с доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - ОД на МВР - Бургас, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от Кристиан Димитров Гьошев срещу ОД на МВР - Бургас за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие на отменена по съответния ред принудителна административна мярка (ПАМ) по Закона за движение по пътищата (ЗДвП). ПАМ е наложена по отношение на ищеца на 30.07.2009 г. в курортен комплекс "Слънчев бряг" и се изразява в принудително преместване на управлявания от него автомобил на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. С решението си административният съд е уважил иска на Гьошев за претърпените от него имуществени вреди в размер на 53 лв. - сумата платена от ищеца за достъп до автомобила си, за което е съставен фискален бон от "Мач - 7" ЕООД. В частта относно претендираните неимуществени вреди - душевни страдания и притеснения, свързани с накърняване на доброто му име, честта и достойнството, съдът е приел, че иска е неоснователен и недоказан. Решението на административния съд се оспорва в отхвърлителната му част. Постановеното съдебно решение е правилно. Видно от исковата молба, с която е сезиран първоинстанционния съд, самите неимуществени вреди са формулирани общо - стрес, притеснение, унижение, уронване на доброто име и професионализъм, срам и сънуване на кошмарни сънища. Външно проявление, в какво точно се изразява стреса и неприятните психически преживявания, за да се присъди обезщетение за тях, по справедливост от съда не се сочат, липсват и доказателства в тази насока. Общи и неконкретни са и показанията на свидетелят Евгени Атанасов. Същият посочва, че ищецът, настоящ жалбоподател "беше много разтревожен...", "беше много превъзбуден...". Тези показания не позволяват съдът да формира наличие на преки неимуществени вреди, което е абсолютна процесуална предпоставка за уважаването на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилен е изводът на административния съд, че претенцията в тази част е недоказана и поради това - неоснователна. С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно приложение на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. В тази връзка не са налице наведените с касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - трето отделение,