Решение № 10713 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на НЧ "Цветан Спасов 1959" - гр. Плевен, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Р. Маджарова-Вълчева, срещу решение 230/03.05.2023 г. постановено по адм. дело 979/2022 г. на Административен съд-Плевен. Релевирани са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се прави искане за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - кметът на община Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Цветков изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото касационно производство. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед РД-10-1594/16.11.2022 г., с която кметът на община Плевен на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ е разпоредил включително принудителното изземване от Народно читалище "Цветан Спасов 1959", със седалище и адрес на управление гр. Плевен, [улица], на ползвания от него без правно основание имот-частна общинска собственост, представляващ полумасивна едноетажна сграда с идентификатор 56722.668.142.1, със застроена площ 92кв.м и предназначение - "за култура и изкуство", попадаща в поземлен имот с адрес гр. Плевен, [улица]. Съдът приема оспорения акт за законосъобразен, по изложени съображения за наличието на всички кумулативно дадени предпоставки по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. В тази връзка констатира, че за горепосочения имот има съставен акт за общинска собственост 36867/06.06.2011 г., съгласно който сградата е предназначена "за култура и изкуство", а през 2014 г. е предоставена на читалището-жалбоподател за безвъзмездно ползване по силата на договор от 23.07.2014 г., сключен за срок от 5 години. Между страните липсва спор, че това право е продължено за нов петгодишен срок по договор от 12.02.2020 г., вписан в Агенция по вписванията на следващата дата. Между страните липсва спор, че последният договор е сключен въз основа заповед РД-10-120/05.02.2020 г. на кмета на Община-Плевен, за учредяване на безвъзмездно право на ползване на НЧ "Цветан Спасов 1959" върху имота, предпоставена от издадено от ОбС-Плевен, решение 1429/29.08.2019 г. и обоснована включително с правилото на § 4, ал. 1 ПЗР от Закона за народните читалища /ЗНЧ/, че на народните читалища по реда на ЗОбС се отстъпва безвъзмездно право на ползване върху сградите, предоставени им до влизане в сила на този закон. Независимо от така установеното, съдът приема, че след като с писмо от 24.03.2022 г., от кмета на община Плевен е дадено едномесечно предизвестие на читалището за прекратяване на договора, при условията на неговата т. V.12.3 /уреждаща възможност всяка от страните да го прекрати с предизвестие/, с изтичането на едномесечния срок считано от датата на връчване на писмото на председателя на читалището, договорът е прекратен, а оттам и имотът се ползва без правно основание към момента на издаване на заповедта от 16.11.2022 г. В първоинстанционното решение не са обсъждани мотивите за изпращане на предизвестието и прекратяване на договора - че сградата не се използва за читалищна дейност и е в изключително лошо състояние, нито е изследвано в чия тежест е осъществяването на основен ремонт на сградата, в т.ч. при отчитане на начина на ползване на имота, неговото предназначение и специалната разпоредба на чл. 23, ал. 2 от Закона за народните читалища, съгласно която при недостиг на средства за ремонт и поддръжка на читалищна сграда, тези средства са в тежест на общинския бюджет. Наред с приетите за установени факти, от съда са направени обосновани констатации, че предвид липсата на спор между страните и данните от специалния регистър на сдруженията с нестопанска цел при Агенция по вписванията, както и тези от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, Народно читалище "Цветан Спасов 1959" съществува от 1959 г., регистрирано е като юридическо лице през 1997 г. /по фирмено дело 916/1997 г. на Плевенския окръжен съд/ при условията на § 3 ПЗР от Закона за народните читалища и не е прекратено до настоящия момент. Независимо от това, съдът не е отчел, че след като правото на безвъзмездно ползване на сградата е предоставено при условията на § 4, ал. 1 ПЗР ЗНЧ, /съгласно който на народните читалища по реда на Закона за държавната собственост и ЗОбС, безвъзмездно се отстъпва право на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставени им до влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за читалищни нужди/, то приложим в случая е и текстът на § 4, ал. 2 ПЗР ЗНЧ, според който правото на ползване по § 4, ал. 1 се погасява едва с прекратяването на читалището, а оттам и противно на възприетото от административния орган - че не би могло да се приеме за установено по несъмнен начин, че оспорващият ползва имота без правно основание. Основание за ползване на сградата от читалището несъмнено произтича от цитираната по-горе, специална законова норма на § 4 ПЗР ЗНЧ, установяваща правото на НЧ "Цветан Спасов 1959" на безвъзмездно ползване на имот, предоставен му за читалищни нужди до влизане в сила на закона, до момента на прекратяване на читалището, който не се твърди, нито се установява да е настъпил при проверка в съответния публичен регистър. Следва да се отбележи, че сама по себе си предвидената в договора от 12.02.2020 г., възможност за прекратяването му с връчването на едномесечно писмено предизвестие, в противоречие с нормата на § 4 ПЗР ЗНЧ, е без правно значение за дължимата от административния съд преценка относно законосъобразността на обжалваната заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. За издаването й се дължи установяване на всички предвидени за това, нормативни предпоставки, в т.ч. и липсата на основание за ползването на имота от адресата на заповедта, която в случая не може да бъде приета за доказана с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. В този смисъл, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон съдът е приел, че са налице всички условия за издаване на обжалваната пред него заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Решаващият състав не е съобразил, че след като оспорващият твърди, че има правата по § 4, ал. 1 ПЗР ЗНЧ и са налице такива данни по приложената преписка по издаване на акта, то най-малкото е налице спор с община Плевен, относно основанието, от което произтича правото на ползване на процесния имот, който не може да бъде разрешен в административното производство. Предвид изложеното, обжалваната заповед на кмета на община Плевен е незаконосъобразна, тъй като не са били налице всички предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОбС за издаването й, а оттам и решението, с което жалбата срещу тази заповед е приета за неоснователна, като неправилно следва да бъде отменено. Предвид изяснеността на спора от фактическа страна, след отмяната на обжалвания съдебен акт Върховният административен съд следва да се произнесе по съществото на спора, като отмени заповед РД-10-1594/16.11.2022 г. на кмета на община Плевен. Предвид изложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение,