Решение № 13659 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 57/2014 г.

Решение № 13659 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 57/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бисер Дечев Вълдобрев от град Стара Загора против решение № 228/19.11.2013 г., постановено по адм. дело № 301/2013 г. на Административен съд град Стара Загора. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - директорът на Областна дирекция на МВР град Стара Загора, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд град Стара Загора е била заповед № 1098/17.05.2013 г. на директора на Областна дирекция /ОД/ на МВР Стара Загора, с която на Бисер Дечев Вълдобрев, изпълняващ длъжността "командир на отделение" в група "Охрана" на сектор "СОД" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР Стара Загора е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, за извършено тежко нарушение на служебните си задължения, изразяващо се в това, че на 2.04.2013 г. е приел дар, който не му се следва - сума в размер на 40 лева от Димитър Стоянов Димитров, за да не изпълни служебните си задължения - да състави на 29.03.2013 г. АУАН за нарушение на Кодекса за застраховането. Според мотивите на заповедта, с тези свои действия Вълдобрев е нарушил т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, и които се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, обосновават извършване на нарушението от страна на полицай Вълдобрев. При установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган е приложил правилно материалния закон, а именно посочените като правно основание за издаването на заповедта разпоредби на чл. 224, ал. 2, т. 4, и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е обсъдено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Административният орган е доказал виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на държавния служител, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. Поради това поведението му е правилно квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, и с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Поради това е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Законосъобразни са правните изводи на първоинстанционния съд, че при издаването на заповедта административният орган е спазил срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.), която предвижда, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Двумесечният срок се включва в едногодишния такъв, което води до извода, че дисциплинарнонаказващият орган може да упражни правомощията си да наложи дисциплинарно наказание най-късно до изтичане на две години години от извършване на нарушението, независимо дали то е открито в двумесечния срок. Съгласно обстоятелствата, посочени в оспорената заповед, и двата срока са спазени. Вълдобрев е наказан за нарушение при изпълнение на служебните си задължения, извършено на 2.04.2013 г. година, а заповедта е издадена на 17.05.2013 г. и поради това не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Обосновани са и правните изводи за материална законосъобразност на заповедта, поради доказаност на нарушенията и вината за извършването им от страна на служителя на МВР. Приложимата разпоредба, които административният орган твърди, че е нарушена от служителя на МВР е нормата на т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, която вменява задължението държавният служител да е неподкупен и да не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или друга користна цел. Доказателствата, приобщени към административната преписка и събраните в съдебното производство установяват следните обстоятелства: На 29.03.2013 г. в град Стара Загора, Бисер Вълдобрев е изпълнявал наряд автопатрул за времето от 7.00 до 19.00 часа, като в нарядния дневник е отразена проверка на три МПС - та. Около 11.00 часа Вълдобрев е извършил проверка на автомобил марка "Фолксваген кади", управляван от Димитър Стоянов Димитров, като автомобилът е бил с изтекла застраховка "Гражданска отговорност". Според показанията на управляващият автомобила Димитров, проверката е извършена от полицай, който се е представил като "Бисер", и който му обяснил че глобата за това нарушение е висока /между 600 и 1000 лева/, но "нещата могат да се оправят". Полицаят дал номера на телефона си на Димитров, като на 2.04.2013 г. той се обажда на посочения телефон и си уговаря среща с Вълдобрев за същия ден около обяд. Срещата се е състояла в кафене "Секретс" на ул. "Орфей № 3, което е собственост на съпругата на Вълдобрев, като двамата седнали на една маса. След като Димитров започнал разговор за застраховката "гражданска отговорност", той дал на Вълдобрев 5 банкноти по 10 лева, като последният взел 40 лева и върнал 10 лева. След като Димитров излиза от кафенето, служители на дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР задържали Вълдобрев и иззели банкнотите, които са били предварително белязани. Доказателствата, които установяват фактическата обстановка са събрани по надлежния ред и са годни доказателствени средства, независимо от това, че част от тях са събрани в рамките на образувано наказателно производство срещу жалбоподателя. В случая допуснатите от служителя нарушения не се установяват само и единствено от тези доказателства, а от съвкупната преценка на същите със събраните в хода на административното производство писмени такива, като обяснения, протокол за обиск и изземване. Освен това обсъждането и приобщаването на събраните в хода на наказателното производство доказателства не е в противоречие с действащата нормативна уредба. Разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от ЗМВР допуска обективната истина да бъде установена с всички начини и средства, допустими от закон. Този текст кореспондира с общата норма на чл. 39, ал. 1 от АПК, която предвижда, че фактите и обстоятелствата се установят с всички средства, които не се забранени със закон и които са събрани по реда, предвиден в кодекса или в специалните закони (чл. 39, ал. 2 от АПК). Анализът на разпоредбите налага извода, че в дисциплинарното производство могат да се използват и редовно събраните по реда на Наказателно - процесуалния кодекс (НПК) доказателства. В случая представените с дисциплинарната преписка протоколи от разпит на свидетели пред съдия са редовно събрани по предвидения в НПК процесуален ред, поради което не съществува законова пречка същите да установят релевантни за административното производство факти и обстоятелства. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че след като е налице висящо наказателно производство, не може да бъде ангажирана дисциплинарна отговорност на служителя на МВР. По тези възражения АС е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно е прието, че дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, поради което може да бъде реализирана, независимо от обстоятелството дали са налице доказателства, че служителят е извършил престъпление, още повече че в случая Вълдобрев е санкциониран за нарушение на морално - етични норми, а не за дейния, квалифицирани като престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. В този смисъл доводите на касатора в касационната жалба, че дисциплинарното наказание е наложено само на основание образуваното наказателно производство, по което не са събрани безспорни доказателства, установяващи извършено от Вълдобрев престъпление, са неоснователни. В случая образуваното против служителя наказателно производство, привличането му като обвиняем и вземането на мярка за неотклонение, не са основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност, а само подкрепят изводите за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина. Оспорената заповед е постановена и след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са изброени в разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР. Нормата, на която се позовава административният орган, е нарушения по т. 10 от цитирания текст. Според посочената разпоредба наказанието се налага за "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". Последното понятие е дефинирано в чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, който предвижда, че това са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Следователно, за да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя на посоченото основание, е необходимо да се установи, че описаното в заповедта поведение е в нарушение на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. В случая е установено, че жалбоподателят Вълдобрев установява контакт с Димитров по повод на служебната си дейност, но след това използва непредприемането на действия по служба като основание да настоява и да получи от последния материална облага. Това поведение на жалбоподателя закономерно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел. В случая поведението на Вълдобрев в качеството на полицейски служител не е насочено към осъществяване на присъщите за длъжността правомощия, а към създаване на възможност за използване на служебната дейност за лично облагодетелстване. Това поведение освен дисциплинарен, има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да дава личен пример в тази насока. Действията на Вълдобрев са повод да се направи заключение, че служителите на МВР не изпълняват професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания на службата, а използват служебното си положение за създаване на условия за реализиране на лична изгода и облагодетелстване. Това несъмнено води до уронване престижа на полицейската институция и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено при спазване на материалноправните разпоредби, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния жалбоподател не са поискани пред касационната инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,