Решение № 5296 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12660/2018 г.

от 09.10.2017 г., на кмета на община Долни чифлик да проведе процедура по чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС) за продажба на земя - частна общинска собственост. Жалбоподателят поддържа, че решението е нищожно и постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът кметът на община Долни чифлик оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид доводите в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

от 09.10.2017 г. отказва да проведе процедура за продажба на имота по цитирания текст. След преценка на доводите на страните и на представените доказателства, включително на изслушаната по делото експертиза, административният съд приема, че оспореното писмо е постановено в съответствие с материалния закон, тъй като заявителят не е собственик на законно изградени сгради в имот, частна общинска собственост и не може да се ползва от реда по чл. 35, ал. 3 ЗОС за закупуване на терена. По тези съображения, с решението, предмет на оспорване, отхвърля жалбата против административния акт. Тези изводи на първоинстанционния съд са направени при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства. Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗОС предвижда, че продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. Процедурата, предвидена в текста, е изключение от общото правило на ЗОС за продажба на общински имот и условие за извършването й е собственикът на сградата да установи, че същата е законно построена. В случая в съответствие със закона и след подробно обсъждане на събраните доказателства, съставът на Административен съд – В. приема, че изискванията на текста не са изпълнени, тъй като притежаваните от дружеството – заявител 24 бр. бунгала не са законно изградени. Възражението на жалбоподателя, че притежаваните от него сгради са законни, е неоснователно. В този смисъл не са ангажирани доказателства, тъй като строителни книжа като разрешение за строеж, архитектурен проект или акт за узаконяване за изградените в поземлен имот идентификатор № 83404.557.13 по КК на с. Ш. с площ от 6275 кв. м., собственост на община Долни чифлик, 24 бр. бунгала не са представени. Статутът на сградите е изследван подробно от първоинстанционния съд, съобразно представените доказателства за периода на изграждане и характеристиките на обектите, като правилно е преценено, че бунгалата са постройки с временен характер по смисъла на чл. 120 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ отм.), които обаче не се ползват с постоянен градоустройствен статут, тъй като процедурата по § 50 а, ал. 3 и сл. ПР на ЗТСУ ; не е проведена. На това основание съдът достига до правилния извод, че постройките са незаконни и дружеството – техен собственик не може да придобие собствеността върху земята – частна общинска собственост, върху която са изградени по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС. Удостоверението за търпимост, на което жалбоподателят се позовава, всъщност подкрепя горния извод, тъй като строежите в режим на търпимост са незаконни. В случая при верен и точен анализ на разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ, според която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване, първоинстанционният съд стига до правилния извод, че удостоверението за търпимост не узаконява сградите, за които се отнася, а е пречка същите да бъдат премахнати. Последното обстоятелство обаче е без значение за настоящия спор. Всичко изложено налага извода, че жалбоподателят "Трейдфарма" ЕООД, не е собственик на законно построена сграда в общински имот и следователно не може да закупи земята – частна общинска собственост по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против отказа на кмета на община Долни чифлик да проведе процедура по цитирания текст, съставът на Административен съд – В. постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателя и на събраните доказателства. Изложени са и мотиви по всяко едно от възраженията на жалбоподателя, които се свеждат до твърденето, че сградите са търпими строежи и следователно са законни. Всички съображения на страната в този смисъл са обсъдени от съда и са приети за неоснователни с подробни аргументи. Решението е постановено след анализ и съвкупна преценка на представените доказателства, а изводите на съдебния състав са обстойно мотивирани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е валидно и е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от доказателствата и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице изложените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че кметът на община Долни чифлик е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Долни чифлик сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.