Решение № 26 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4724/2007 г.

Решение № 26 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4724/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. прокуратура гр. С., срещу въззивно решение № 306 от 19.06.2007 г. по гр. д. № 641/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 16.02.2007 г. по гр. д. № 97/2006 г. на Софийски градски съд. С това решение е уважен предявеният от Е. Д. С. от гр. С. срещу П. на Р Б. иск с правно основание чл. 2, т. 2, предл. първо ЗОДОВ за сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и е необосновано- отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Иска отмяната му и постановяване на ново, с което се намали размера на дължимото обезщетение, както и в частта, с която П. на Р Б. е осъдена да заплати на Е. С. разноски по делото в размер на 550 лв. В срока по чл. 218г ГПК (отм.) е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба Е. Д. С., в който изразява становище за оставяне в сила решението, като правилно. Върховният касационен съд, състав на III г. о., намира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, т. 2, предл. първо ЗОДОВ за ангажиране отговорността на П. на Р България. Срещу ищецът Е е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 286, ал. 1 НК - затова, че на 22.01.2001 г. пред Районна прокуратура гр. С. е набедил Д. В. К. в извършване на престъпление по чл. 206 НК и чл. 209-210 НК, като знаел, че е невинен. С присъда № 102/22.04.2002 г., постановена по н. д. № 560/2001 г. на Районен съд гр. С. ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 286, ал. 1 НК. С решение № 227 от 10.02.2003 г. по н. д. № 411/2002 г. на Б. окръжен съд присъдата е потвърдена. С решение № 525 от 3.11.2003 г. по н. д. № 340/2003 г. на Върховния касационен съд, I н. о. въззивното решение е оставено в сила. Въззивният съд е приел, че от свидетелските показания е установено наличието на вреди, изразяващи се в отрицателни преживявания на ищеца, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с повдигнатото от представителя на ответника обвинение. За репариране на претърпяните неимуществени вреди е определил обезщетение в размер на 15 000 лв. Съдът в настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предявеният от Е. Д. С. срещу П. на Р Б. иск за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ е доказан по своето основание, което не се оспорва от касатора. Определеният от въззивния съд размер на присъденото обезщетение за претърпяните вреди - 15 000 лв., предмет на касационната жалба не е завишен. Въззивният съд е присъдил посочената сума, съобразявайки всички обстоятелства по делото, имащи значение за определяне на справедливо обезщетение. Несъмнено ищецът е претърпял неимуществени вреди с оглед повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, доказани от свидетелските показания. Накърнено е било човешкото му достойнство и обществената му репутация. Ищецът е лекар по образование и за известно време престанал по собствено желание да практикува професията си, тъй като бил много притеснен от повдигнатото му обвинение и това ангажирало изцяло мислите му. Променил се - затворил се в себе си, не могъл да преодолее стреса от повдигнатото обвинение, започнал да пие успокоителни и антидепресанти, чувствал се обиден от повдигнатото обвинение. Наказателното преследване станало достояние на обществеността в гр. С. При тези данни настоящият състав намира, че С. е претърпял страдание, тревога и безпокойство, от това, че не е могъл да води пълноценен всекидневен живот поради повдигнатото обвинение и определяйки обезщетението по справедливост, съдът законосъобразно е присъдил сумата 15 000 лв. При определяне на размера, въззивният съд е съобразил общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, преценен с оглед конкретните данни по делото. Касационният съд споделя становището на решаващия съд, че претърпяните от С. неимуществени вреди справедливо ще се обезщетят със сумата от 15 000 лв., както и изводът, че обезщетение в посочения размер отговаря на законовия критерий за справедливост. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че обжалваното решение не е постановено в нарушение на материалния закон, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано, поради което ще следва да се остави в сила. В частта относно разноските касационната жалба следва да се остави без разглеждане, тъй като сумата 550 лв. адвокатски хонорар е присъдена от първоинстанционния съд, а на касационна проверка за законосъобразно подлежи решението на въззивния съд. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на III г. о.