Решение № 2629 от 14.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Ибрям, от гр. Шумен против решение 47 / 26.04.2022 г. по адм. дело 54 / 2022 г. на Административен съд Шумен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), §1, ал.1, т.3 и т.5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ДР на КСО) и необосонваност касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Шумен, чрез юрисконсулт Илиева депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е Решение 2153 27 43 / 11.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Шумен, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД 1 27 01053737 / 30.12.2021 г., издадени от контролен орган на НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данни за осигурителен стаж и доход за периода от 14.11.2013 г. до 29.02.2016 г. и от 25.03.2019 г. до 30.11.2021 г. Установено е, че жалбоподателката е била регистрирана като земеделски производител в Областна дирекция Земеделие гр.Шумен с дата на регистрация 14.11.2013 г., с обработваема земеделска земя по наем с площ от 0.05 хектара в землището на [населено място] с намерение за засаждане на картофи. Обжалваните задължителни предписания на контролен орган старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Шумен с ЗД 1 27 01053737 / 30.12.2021 г. са издадени по повод сигнал за извършване на проверка на осигурителния стаж и доход на Й. Ибрям, която има две регистрации като земеделски производител, свързани с две бремености, като първата от тях е прекратена с приключване изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Снето е обяснение от оспорващата, че от първата регистрация до раждането на е извършвала дейност, а когато детето ѝ е навършило две години е прекъснала дейността и през 2019 г. се е регистрирала отново. Отглеждала е лук, чесън и салата, но не е реализирала продажби в големи количества. Не е извършвала земеделска дейност. Отглежданата продукция е била за лични нужди. Правилно административният съд е изяснил важния за спора факт, че Й. Ибрям не е упражнявала трудова дейност за процесните периоди. Сама по себе си регистрацията като земеделски производител, съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба 3 от 29.01.1999 г. не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице. Легална дефиниция за понятието осигурено лице е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители за нуждите на кодекса са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, т.е. което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена именно за продажба /а не за лична употреба/, не може да има качеството осигурено лице като земеделски производител, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Съображенията за противното изложени в касационната жалба не се споделят, като посочените по-горе горе предпоставки следва да са на лице в условията на комулативност. Достигайки до същите изводи административният съд е изяснил правилно съществото на спора и е постановил законосъобразно съдебно решение при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Обсъдил е всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение