Решение № 11020 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния представител юрисконсулт Георгиева срещу решение 3915 от 14.06.2023 г. по адм. дело 6331 от 2022 година на Административен съд София град, с което е отменено решение 4581 от 27.05.2022г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е било отказано събиране на територията на Република България на А. Село с О. Абдуллах, Р. Закария, А. Омар, Х. Омар, М. Омар и Р. Омар на основание чл.48 ал.1 т.3 вр. с чл.34 ал.1 и 3 от Закона за убежището и бежанците. Твърди се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се много подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на съдебният акт и отхвърляне на жалбата на А. Село. По делото е постъпил отговор от 15.08.2023г. от процесуалния представител на А. Село от Сирия, в който се поддържа правилност на решението на първата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение 4581 от 27.05.2022г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е било отказано събиране на територията на Република България на А. Село с О. Абдуллах, Р. Закария, А. Омар, Х. Омар, М. Омар и Р. Омар на основание чл.48 ал.1 т.3 вр. с чл.34 ал.1 и 3 от Закона за убежището и бежанците. Съдът е приел, че пред него, като първа съдебна инстанция, е представен извлечение от регистър от Сирия, който не е бил представен и съобразен от административния орган при неговото произнасяне, което внасяло допълнителни факти, необходими за съобразяване и преценка на искането за събиране. И само на това основание е върнал преписката за нова преценка на фактите. Решението е правилно. Не са допуснати нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. Предвид наличието на противоречивите данни относно родителите на лицето, което е подало искане, липсата на достатъчно доказателства в тази насока и новопредставените такива, както е повторението на имената в различна последователност, правилно първата инстанция е върнала на административния орган преписката. Правилно е приетото, че органът има възможността да направи нова проверка и да установи дали лицето фигурира в този представен регистър, под какво име, с кои родители и др. Като съобрази и изцяло всички други данни за противоречия в показания, данни по преписки и разминаване при имена, присъствие в страната и възрастта на лицето. Следва да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд и да бъде проложена разпоредбата на чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс. С оглед забраната на чл.220 от АПК за нови фактически установявания не следва да бъдат обсъждани и преценявани за първи път представените нови регистри, както по отношение автентичността им, така и по отношение на фактите, които предоставят при разглеждане на настоящия спор. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение