Решение № 60237 от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 859/2021 г.

Решение № 60237 от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 859/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Енерго-Про Продажби"АД [населено място] срещу решение № 1624 от 2.12.20 г. по в. гр. дело № 2231/20 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2752 от 1.07.20 г. по гр. дело № 71/20 г. на Варненския районен съд. С него е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът А. М. Д. не дължи на ответното дружество сумата от 9107. 96 лв, представляваща стойност на начислено количество електроенергия за периода от 16.02.18 г. до 15.02.19 г. за обект, находящ се в [населено място], [улица], с аб. № 0102802397, за която сума е издадена фактура № 0287391263/19.11.19 г. С определение № 60520 от 18.06.21 г. състав на Трето г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и да изложи мотиви за оценката на заключението на вещото лице. Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 142 от 20.06.17 г. по гр. дело № 3673/16 г. на Четвърто г. о.; решение № 113 от 28.02.11 г. по гр. дело № 1062/10 г. на ІV г. о.; решение № 108 от 16.05.11 г. по гр. дело № 1814/09 г. на ІV г. о., и др., заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е изложил мотиви досежно неприемане на заключението на вещото лице и поради необсъждане на събраните доказателства е направил незаконосъобразен извод, че не е проведено пълно доказване на факта на потребление на ел. енергията след монтажа на СТИ. Ответникът по жалбата А. М. Д. чрез адв. Ц. Д. моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като извърши проверка на въззивното решение по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 15.02.19 г. служители на "Електроразпределение Север"АД –Варна са извършили проверка на СТИ, монтиран в обекта на ищеца А. Д. в [населено място], [улица], с аб. № 0102802397, при която са снети показанията му, демонтиран е и е изпратен за експертиза в БИМ. С протокол № 2661/12.11.19 г. на БИМ, след софтуерно прочитане на паметта на електромера е установена намеса в тарифната схема на СТИ, която трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия е разпределена върху невизуализираната тарифа ТЗ – 47101 кВтч. Въз основа на метрологичната експертиза на БИМ е начислено допълнително количество ел. енергия от 47101 кВтч за периода 1.02.18 г. - 15.02.19 г. За стойността на това количество ел. енергия е издадена фактура № 0287391263/19.11.19 г. за сумата от 9107. 96 лв. Назначената съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че СТИ, монтирано в обекта на ищеца, към датата на проверката на 15.02.19 г. е в срок на метрологична годност. Отчитаната в обекта на ищеца ел. енергия е по две тарифи – нощна /1.8.1 и дневна/1.8.2/Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в тарифната му схема. Според вещото лице цялата потребена ел. енергия е измерена от електромера, но показанията от 47 101 кВтч, записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на дисплея в резултат на софтуерното вмешателство и не са инкасирани през периодичните месечни отчети. При тези данни по делото въззивният съд е уважил предявения отрицателен установителен иск по съображения, че не е установено, че начисленото количество енергия от 47 101 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от обекта на ищеца. За да направи този извод съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в частта му, в която е посочил, че електромерът е бил монтиран нов с нулеви показания, вкл. и по тарифа 1.8.3. Без данни за показанията на СТИ по всички регистри при неговия монтаж е счел, че по делото липсват безспорни доказателства, че констатираното при метрологичното проверка количество ел. енергия в неактивирания за търговски отчет регистър /1.8.3 е действително доставена от доставчика и потребена от обекта на ищеца, но неотчетена при регулярните месечни отчети. Касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Правилно въззивният съд е приел, че при отсъствие на специална нормативна уредба – липсата на действащи ПИКЕЕ към момента на извършване на проверката на електромера на ищеца на 15.02.19 г., в случаите когато е доставено определено количество енергия, но е отчетена в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка сума от реално дължимата, договорната отговорност на купувача следва да се ангажира по реда на чл. 183 ЗЗД. Обаче необосновано и в противоречие с практиката на ВКС съдът не е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза в частта, в която вещото лице с категоричност е заявило, че към датата на монтажа в процесния обект, електромерът е бил с нулеви показатели по скрития си регистър 1.8.3., без да изложи съображения. Същевременно експертизата установява факта на неправомерно вмешателство в софтуера на електромера, който е монтиран нов. Според вещото лице натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количества ел. енергия по нощна и дневна тарифа. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет на инкасатори и реално не се заплаща. Без да се ползват специализирани знания за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на СТИ, както и дали е възможно съответното количество електроенергия да премине чрез СТИ в рамките на процесния период, направеният извод за недоказаност на факта на реално потребление на посоченото в скрития регистър количество ел. енергия, се явява необоснован. При направените оплаквания във въззивната жалба за незаконосъобразност и необоснованост на решението и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, въззивният съд е следвало служебно да назначи техническа експертиза, която да се изготви от софтуерен специалист, който след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор на въпросите, останали неизяснени по делото: кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър Т4 на процесното средство за търговско измерване; установената в констативен протокол на Българския институт по метрология намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното средство за търговско измерване, и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2015 г. на обекта средство за търговско измерване, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й, т. е. за период от една година. Необходимостта от събиране на доказателства налага, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне техническа експертиза, която да се изготви от софтуерен специалист, който да даде отговор на посочените въпроси. Въз основа на ангажираните доказателства, въззивният съд следва да реши спора по същество, както и да се произнесе по направеното искане за разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Воден от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на ІІІ г. о.