Решение № 3903 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9267/2019 г.

Решение № 3903 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9267/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. П. срещу Решение № 239/18.06.2019 г. на Административен съд (АС) – Хасково постановено по административно дело № 594/2018 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Т. П. срещу Заповед № 3282 з-1675/30.05.2018 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГД "ГП") – Министерство на вътрешните работи (МВР). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е материално незаконосъобразно и необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в административното и в съдебното производство не е доказано извършване на дисциплинарното нарушение. Сочи, че в индивидуалния административен акт са описани две нарушения, а на наказаното лице е наложено едно наказание, без да знае за кое деяние. В тази връзка сочи, че съдът неправилно е приел, че това е несъществено нарушение на изискването за форма на акта. Счита за неправилни и необосновани изводите на съда, че обстоятелството по приемане на 50 евро от страна на жалбоподателя от водача на автомобила превозващ бетонобъркачката, се е потвърдило от разпитаните по делото свидетели. Счита, че в противоречие с чл. 172а, ал. 2 АПК в съдебния акт не са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда изводи. За незаконосъобразни счита и изводите на съда, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което се отмени оспорваната заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Владимиров. Ответникът по касация – Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" оспорва жалбата по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Самуилова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС Хасково е образувано по жалба на Т. П. срещу Заповед № 3282 з-1675/30.05.2018 г. на директора на ГД "ГП", с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) вр. т. 42, т. 47, т. 49 и т. 50 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Етичния кодекс), чл. 204, т. 3, чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР като държавен служител на длъжност младши инспектор – старши полицай на Гранично контролно пропускателен пункт (ГКПП) – Капитан П. войвода от Гранично полицейско управление (ГПУ) – Ново село към Регионална дирекция "Гранична полиция" (РД "ГП" – Смолян при ГД "ГП" – МВР. За да отхвърли жалбата, съдът е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като е приел, че е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, предвидени за издаването й, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Този извод е обоснован с установените по делото писмени доказателства, съдържащи се в дисциплинарната преписка, приложените веществени доказателства на оптични носители - дискове, съдържащи видеозаписи от системите за явно наблюдение на ГКПП – Капитан Петко войвода, приетата без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза и гласните доказателства – показанията на свидетелите Т. С. и Д. Г. – служители на ГКПП – Капитан Петко войвода, А. Е. – митнически служител на ГКПП – Капитан Петко войвода, Д. А., А. Х., З. М. – лицата пътували в лек автомобил "Фолксваген транспортер" с рег. [рег. номер на МПС] в деня на граничната проверка и К. К. – лицето, съобщило за твърдяната корупционна проява. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Установено е, че със Заповед № 3282 з-2770/27.09.2017 г. на за директор на ГДГП – МВР, във връзка с предложение № 4074 р-10855/27.09.2017 г. на директора на РД "ГП" -Смолян и Справка вх. № 02-1488, екз. 2 от 22.08.2017 г. е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор Т. П. за нарушение на служебната дисциплина. Определен е състав на дисциплинарно разследващ орган. Срокът на дисциплинарното разследване е двукратно удължаван, като П. е запознаван със заповедите. В хода на дисциплинарното производство от П. е депозирана Докладна записка рег. № 4537 р -14866/02.11.2017 г. до директора на ГД "ГП", с която директорът се е запознал. Събрани са сведения от К. К., З. М., обяснения от Д. А., А. Х., както и докладни записки от служители на ГКПП – Капитан Петко войвода. Към дисциплинарната преписка са били приобщени като доказателства и материали от извършена проверка, разпоредена от директора на РД "ГП"-Смолян. За резултатите от проверката е изготвена Обобщена справка рег. № 4074 р-4658 от 18.04.2018 г., в която са направени следните констатации и изводи: На 30.07.2017 г. на ГКПП – Капитан Петко войвода от ГПУ Ново село към РД "ГП" - Смолян е извършена проверка на преминаващ през пункта на трасе "вход" лек автомобил "Фолксваген транспортер" с рег. [рег. номер на МПС], управляван от лицето Д. А., превозващ бетонобъркачка без документи. На същата дата около 22. 05 ч. на пункта се явило лицето К. К. с искане да разговаря с командира на отделение – мл. експерт Т. С. В разговор със служителя гражданинът е поискал да му бъде обяснено, защо са били искани пари от Д. А., превозвал по-рано през същата вечер с горепосочения автомобил негова бетонобъркачка през пункта на влизане в страната. Видно от справката, е било установено, че граничната проверка на автомобила, е била извършена от мл. инспектор Т. П. в присъствието на мл. експерт Т. С. – командир на отделение. При проверката мл. инспектор П. е поискал и приел дар, който не му се следва, а именно сумата от 50 евро от водача на превозното средство, за да не му бъде съставен акт от 5000 лева. Разследващата комисия е приела, че с деянието си мл. инспектор П. е осъществил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗМВР, което е тежко по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13 от ЗМВР, поради което е предложено на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение. На П. е връчена покана за запознаване с обобщената справка и всички материали от дисциплинарното производство, както и да даде обяснения или възражения. П. е депозирал до директора на ГД "ГП" възражение срещу обобщената справка. На 30.04.2018 г. от дисциплинарно разследващият орган е изготвено Становище вх. № 4074 р-5219/30.04.2018 г. С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 ЗМВР. Правилен е изводът му, че заповедта е постановена при съблюдаване на императивната норма на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Оспорената заповед съдържа всички законови реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят (касатор в настоящото производство) е индивидуализирано в необходимата степен, както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в неспазване на правилата за поведение на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР - дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, определено като тежко такова по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че от съдържанието на оспорваната заповед не може да се установи кои конкретни разпоредби или длъжностни задължения са нарушени от служителя, като от самата формулировка не може да бъде установено и в какво конкретно се изразява извършеното нарушение. От изложеното в мотивите на оспорваната заповед и в обобщената справка безпротиворечиво се извежда извод, че мл. инспектор П. е имал поведение, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Конкретните нарушени разпоредби на Етичния кодекс са посочени в заповедта. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че в индивидуалният административен акт са описани две деяния, които съставляват две отделни нарушения, а на наказаното лице е наложено само едно наказание, без да се знае за кое деяние. Този довод е бил наведен и пред първата инстанция и е обсъден от нея. Правилно решаващият съд е приел, че дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2 от ЗМВР – неизпълнение на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове от фактическа страна не се описва в заповедта. Посочването на неотносима към деянието правна квалификация, наред с правилната такава, не следва да се счита за съществено нарушение на изискването за форма на акта. Описаните в заповедта фактически обстоятелства, сочат на едно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 ЗМВР, каквато квалификация се съдържа в оспорената заповед. Съдът е извършил точна преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал и е достигнал до правно издържан извод, че служителят е извършил дисциплинарно нарушение в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Правото на защита на наказаното лице не е нарушено. Деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя е ясно описано. Правилен е изводът на съда, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Извършването на дисциплинарното нарушение е доказано от събраните доказателства – събраните сведения, обяснения, записи от видеокамерите, докладни записки, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Правилен е и изводът му, че са спазени сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че решението е материално незаконосъобразно. Дисциплинарната отговорност на Т. П. е ангажирана за това, че същият от обективна и субективна страна е осъществил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което законодателят е предвидил налагане на най-тежкото дисциплинарно нарушение уволнение. Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва да се установи такова поведение на лицето, с което не се опазва доброто име на институцията, която държавният служител представлява. Правилно съдът, въз основа на приобщения доказателствен материал по делото е установил, че на 30.07.2017 г., изпълнявайки служебните си задължения на ГКПП Капитан Петко войвода, при проверка на преминаващ през пункта – трасе вход, лек автомобил "Фолксваген транспортер" с рег. [рег. номер на МПС], управляван от Д. Х., превозващ бетонобъркачка без документи, е поискал и приел дар, който не му се следва, а именно сумата от 50 евро от водача на превозното средство, за да не му бъде съставен акт от 5000 лева, които в последствие предава на младши експерт Т. С. – командир на отделение на ГКПП - Капитан П. войвода, който от своя страна ги предава на К. К. Съдът правилно се е позовал на свидетелските показания на Д. Х., А. Х., З. М., за да приеме доказаност на деянието, тъй като те кореспондират със останалите събрани по делото доказателства. Поведението на П., както е описано в заповедта, нарушава етичните правила за поведение и обосновава ангажиране на дисциплинарната му отговорност на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от Етичния кодекс, който изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията и да не допуска корупционно поведение. С описаните в заповедта действия жалбоподателят е нарушил т. 42 - държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел, т. 47 - държавният служител не приема облага или обещание за такава, за да упражни влияние при вземане на решение от друго длъжностно лице във връзка със службата му, т. 49 - държавният служител не участва в корупционни прояви, и т. 50 - държавният служител проявява нетърпимост към корупционно поведение от Етичния кодекс. Посочените и цитирани в административния акт конкретни норми от Етичния кодекс, обсъдени в контекста на извършеното нарушение, сочат, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. Не е спорно, че деянието е станало известно и на трети лица извън системата на МВР. Поведението на служителя е подведено под определението на т. 17, б. "а" искане или приемане за себе си или за другиго на облага, за да бъде извършено или да не бъде извършено действие по служба и б. "в" възползване от служебното си положение за получаване за себе си или за другиго облага, която не се следва от Етичния кодекс. Правилно в оспорваната заповед поведението е определено и като съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 ЗМВР. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че в противоречие с чл. 172а, ал. 2 АПК в съдебния акт не са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда изводи. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В обжалваното решение подробно е описана установената от съда фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност. Въз основа на установените факти, съдът е извел и правните си изводи, вкл. е посочил, кои свидетелски показания кредитира и защо. Невярно в касационната жалба се сочи, че съдът не е изложил мотиви за причините, поради които е прието, че поведението на полицая уронва престижа на службата и следва да се квалифицира като тежко нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. В решението си съдът е посочил, че поведението на жалбоподателя е станало достояние на други лица и безспорно уронва престижа на Гранична полиция. Нарушаването на закона от лица, които следва да следят за неговото спазване, несъмнено води до уронване престижа на службата. Ето защо, въз основа на установените по делото факти и обстоятелства, съдът приема, че в условията на кумулативност са двете материално правни предпоставки – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижа на службата, сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение, съгласно чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Мотиви, че деянието уронва престижа на службата са изложени и в оспорения акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника по касация претенция за разноски следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение