Решение № 7021 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12557/2014 г.

Решение № 7021 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12557/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба Димитър Каменов Каменов срещу решение № 3825/10.06.2014 г., постановено по адм. д. 1595/2014 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърдяното касационно основание и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът-Полицейски орган при 05 Районно Управление Полиция при Столична дирекция на вътрешните работи (05 РУП-СДВР), редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 3825/10.06.2014 г., постановено по адм. д. 1595/2014 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Димитър Каменов Каменов против Заповед за задържане на лице рег. № 197/23.01.2014 г. на полицейски орган при 05 РУП - СДВР. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Така постановеното съдебно решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АССГ е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се извършва поради "притежание и разпространение на "НВ" и чл. 354а от НК". В обясненията от 23.01.2015 г. на жалбоподателя Каменов са изложени обстоятелства относно намерената в него и в дома му марихуана. Като доказателства по делото са представени и постановление за привличане на обвияем от 24.01.2015 г., протокол за разпит на свидетел от 23.01.2015 г., протокол за доброволно предаване от 23.01.2015 г., протокол за претърсване и изземване от 23.01.2015 г. и определение от 24.01.2015 г. на Софийски градски съд за одобряването му. От тези писмени документи е възможно да се обоснове извършването на престъпление, чийто фактически състав и правна квалификация са станали известни на жалбоподателя още към момента на задържането му. Използването на съкращение в писмения текст на заповедта не я лишава от ясен смисъл с оглед ситуацията, при която е издадена. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са спазени изискванията на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.), а именно посочени са достатъчно ясно какви данни за какво конкретно престъпление са приети от полицейският орган за съществуващи. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на решението на Европейския съд по правата на човека по делото Петков и Профиров срещу България. В случая оспорената заповед е в синхрон с практиката на Европейския съд за защитата на правата на човека по приложение на чл. 5, ал. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), включително цитираното дело и с решението по дело Murray срещу Обединеното кралство, доколкото Димитър Каменов е дал обяснения, от които е ясно, че напълно е разбрал за какво е задържан и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено. В конкретния случай задържането е извършено при наличие на достатъчно данни притежание и разпространение на наркотични вещества, за което в по-късен момент е и повдигнато и обвинение на задържаното лице. Допълнително следва изрично да бъде посочено, че по време на задържането са извършвани и следствени действия - личен обиск, доброволно предаване, претърсване и изземване, разпит на свидетел, за част от които присъствието на задържаното лице е необходимо и в този смисъл също е в синхрон с нормата на чл. 5, ал. 1, б. "с" от ЕКПЧ. Като е достигнал до същия правен извод първоинстанционният съд е постановил правилно, законосъобразно и обосновано съдебно решение, без допуснати процесуални нарушение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответникът не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,