Решение № 7080 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2123/2015 г.

Решение № 7080 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2123/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Д. Е. Т. Е. Р. Г." ГМБХ, с ЕИК ********* срещу Решение № 8098 от 22.12.2014 г., постановено по адм. дело № 8674/2014 г. по описа на Административния съд С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2101311520/14.04.2014 г., издаден от М. И. Г. - началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С. и С. М. У. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1274/21.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите - С.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че същността на спора е дали дружеството има право на приспадане на данъчен кредит и съответно възстановяване на декларирания данък за възстановяване след като е регистрирано по ЗДДС лице, но не е установено на територията на страната. Счита, че има такова право и това следва от разпоредбите на ЗДДС - чл. 68. Поради това касаторът моли да бъде отменено решението на Административния съд - С. град, а с него и оспореният РА. Заявява претенция за разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. С. в с. з. оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна. От фактическа страна първоинстанционният съд изцяло и буквално е възприел фактическата обстановка, описана в РД. С РА на Дружеството е отказано възстановяване на заплатения на митническите органи ДДС във връзка с внос на двуосни талиги. Според органите по приходите, въпреки че ДРГ е регистрирано за целите на ДДС в България и подава месечни справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС, дружеството няма право да възстанови начисления му ДДС във връзка с деклариран внос по общия ред предвиден в закона, тъй като не е установено за целите на ДДС в България, т. е. няма постоянен обект на територията на страната. Ревизиращият орган е приел, че в случая възстановяването на ДДС следва да бъде извършено не по общия ред, предвиден в ЗДДС, а са приложими разпоредбите на Наредба № Н-9/2009 г., поради което е отказал правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 90 941,05 лв. по процесните три митнически декларации. С. Р. на АССГ дружеството следва да възстанови ДДС заплатен при вноса по реда на Наредбата. Твърди се, че разпоредбите на чл. 81 от ЗДДС ограничават лица без постоянен обект на територията на България до възстановяване по реда на Наредбата дори и в случаите, когато тези лица са регистрирани за целите на ДДС в страната. Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Спорният въпрос между страните е свързан с това дали дружеството има право на приспадане на данъчен кредит и съответно възстановяване на декларирания данък за възстановяване след като е регистрирано по ЗДДС лице, но не е установено на територията на страната. В РА и Решението на "ОДОП" органите по приходите потвърждават, че ДРГ е изпълнило всички изисквания, за да възстанови заплатения ДДС във връзка с декларирания внос на стоки. Проверката на органите по приходите и на съда в случая е следвало да се съсредоточи върху реалното получаване на стоката от самото ревизирано лице и дали процесните фактури, представляват документи, който отразяват реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В рамките на ревизионното производство ДРГ доказва, че притежава митнически документи за внос, в които е посочено като вносител. Аргументи в тази насока се съдържат и в становищата на органите по приходите по данъчни въпроси, например П. И.. № 53-00-583/8.08.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С.. Внесените стоки са използвани за целите на икономическата дейност на Дружеството Освен това допускането на внесените от ДРГ стоки за свободно обръщение в страната не може да се случи без дължимия при вноса ДДС да е бил внесен в бюджета. В допълнение, при направената от органите по приходите проверка по делегация на "Вагоно-ремонтен завод - Карлово" АД (стр. 5 от РД) органите по приходите са се уверили, че стоките, внесени от ДРГ, се влагат в производството на вагони по поръчка на Дружеството. Чл. 171а от Директивата дава право на държавите-членки да позволят на данъчно задължени лица, които нямат постоянен обект на тяхна територия, да възстановяват ДДС по общия ред вместо по реда на Директива 2008/9/ЕО и Директива 86/56О/ЕИО (въведени в българското законодателство съответно с Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. и Наредба № Н-10 от 24.08.2006 г.) Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице (било то установено на територията на България или не) има право да се регистрира по ЗДДС и да ползва от всички права, предвидени в него за регистрираните лица (включително правото на данъчен кредит). Н. Р. на ОДОП, нито Решението на Съда коментират приложимостта на споменатите разпоредби от ЗДДС и Директивата. Вместо това заключенията в Решението на Съда се основават на анализ на чл. 170 и чл. 171 от Директивата, които са транспонирани в чл. 81 от ЗДДС. К. беше споменато по-горе обаче, тези разпоредби не ограничават правата на лицата възползвали се от възможността за доброволна регистрация съгласно чл. 101, ал. 1 от ЗДДС. Предвид гореизложеното, касационният съд намира, че са налице сочените от касатора нарушения. Обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. С оглед на изложеното, настоящата касационна инстанция намира, че АССГ не е формирал самостоятелни фактически и правни изводи, а е възприел безкритично установените в хода на ревизионното производство. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът се е ограничил с обсъждане само на някои от възраженията, направени в жалбата и то повтаряйки мотивите на органа по приходите, след като е бил длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения РА на всички основания по чл. 146 от АПК. Липсата на мотиви или противоречиви мотиви по своята същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материалноправна разпоредба. При липса на обсъждане на всички събрани доказателства, настоящата инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение. Като не е обсъдил всички възражения и доказателства, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи. Предвид изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира, че решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд в съответната част. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства, ведно с относимите доводи на жалбоподателя по всеки един спорен пункт относно РА в обжалваната част, като се изложат какви факти и обстоятелства се считат за установени и съответно, какъв е изводът след преценка на доказателствата въз основа на установените факти относно всеки спорен предмет, както и да се дадат указания на страната с оглед изложеното в жалбата и при необходимост да се назначи експертиза. Едновременно с това е необходимо да се изискат от оспорващия копия от всички фактури, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, за да се извърши преценка за предмета на фактурираните доставки и липсата или не предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит. При новото разглеждане следва да бъдат дадени конкретни и подробни указания по доказателствената тежест на страните, включително по всеки относим факт, който съдът счита за недоказан от доказателствата по преписката. Следва да се обсъдят представените доказателства от дружеството във връзка с претендирания данъчен кредит и предпоставките за признаването му. След събиране на относимите доказателства, те следва да бъдат надлежно обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Решението следва да се отмени и в частта, в която "Д. Е. Т. Е. Р. Г." ГМБХ е осъден да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3318 лева. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.