Решение № 16073 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9421/2019 г.

Решение № 16073 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9421/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане вх. № 3500 от 29.07.2019 г. на Р. Чакъров, в качеството му на изпълнителен директор на "БУЛГАРПЛОД СОФИЯ" АД, ЕИК 121796498 със седалище и адрес на управление гр. София за частична отмяна, на основание чл. 239, т. 1 АПК, на влязло в сила Решение № 10256 от 30.07.2018 г., постановено по адм. дело № 11570/2017 г., по описа на Върховния административен съд, І отделение. В искането се твърди, че са налице нови обстоятелства и са открити нови писмени доказателства, които са станали известни на страната след постановяване решението на тричленния състав на ВАС. Твърди още, че тези нови обстоятелства и нови писмени доказателства имат значение за правилното решаване на спора, тъй като ще установяват, че административният акт е незаконосъобразен в частта, в която се иска отмяната. Ответната страна – Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, в писмено възражение и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва молбата с подробно изложени доводи. Сочи, че същата е процесуално недопустима, тъй като искателят не е спазил преклузивния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК (изм. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). Обстоятелствата и документите, на които се позовава, са съществували преди постановяването на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Моли съда да остави без разглеждане молбата. Върховният административен съд, петчленен състав намира молбата за отмяна, с която е сезиран, за допустима като подадена в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК (изм. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), от надлежна страна, която има правен интерес. Съгласно сочения текст искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска, като едногодишният срок комулира в себе си и тримесечния срок. По същество искането е неоснователно по следните съображения: Отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, поради някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК основания. Институтът на отмяната е свързан със стабилитета на съдебните актове, поради което прилагането му е силно ограничено от закона, както по основание, така и по отношение на срокове за прилагането му. По силата на чл. 239, т. 1 от АПК, каквото основание се сочи в настоящото съдебно производство, може да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната, т. е. обективна невъзможност на страната да докаже тезата си по време на висящността на делото. "Нови обстоятелства" са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, които не са били включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо, но са съществували към деня на приключване на устните състезания без да са били известни на страната. "Нови доказателства" са онези писмени доказателства, които подкрепят новооткритите обстоятелства или онези относно твърдяните по време на процеса факти, които не са могли да бъдат доказани поради липса на тези доказателства или поради факта, че не са били известни на страната или тя е знаела, но не е могла да се снабди с тях, за да ги представи. Незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото, тъй като отмяната не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност при попълване на делото с факти или с доказтелства. В случая се иска отмяна на Решение № 10256 от 30.07.2018 г., постановено по адм. дело № 11570/2017 г., по описа на Върховния административен съд, І отделение в отхвърлителната му част. Към искането са приложени писмени доказателства под опис, за които страната твърди, че са "нови" и установяват "нови обстоятелства" от значение за правилното решаване на спора, които към момента на постановяване на съдебния акт не са й били известни. Тези твърдения и представените доказателства не се вписват в хипотезата на описаната разпоредба и не могат да послужат като основание за определяне на искането на търговското дружество като допустимо за уважаване на това основание. Те не са нито нови доказателства, нито установяват нови, настъпили след влизане на решението в сила, обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Представените писмени доказателства са били предмет на обсъждане в назначените по делата експертизи. Молителят в настоящото производство е участвал по тези дела в качеството му на жалбоподател и всички факти и обстоятелства по делата са му известни. Той е могъл да се снабди с представените доказателства ако бе проявил грижата за добро водене на делото още докато то е било висящо пред инстанциите. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира, че не са налице сочените основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, ІХ петчленен състав на I колегия,