Решение № 4872 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10781/2016 г.

Решение № 4872 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10781/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В. срещу решение № 1449 от 30.06.2016 г., постановено по адм. д. № 1040/2016 г. по описа на Административен съд - В., ХХIV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответницата - М. Г. М. от с. Ч., О. В. дол, чрез адвокат Н. Станев - АК гр. В., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - В. е отменил решение № 2153-03-19 от 15.03.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В., с което е отхвърлена жалбата на М. Г. М. от с. Ч., О. В. дол срещу разпореждане № 5411145313 от 8.01.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. В.. Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите към решението. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Правилно съдът е приел, че М. е била назначена за ликвидатор на "М. и." ООД на 17.01.2011 г. и е заличена като такава със заличаване на търговеца на 11.01.2013 г., както и че в това й качество, и на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, е подлежала на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За периода, когато лицето е работило като ликвидатор, за него не са подавани данни в НАП по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, не са начислявани или внасяни осигурителни вноски. В тази връзка обаче следва да бъде съобразено, че видно от жалба вх. № 1012-03-147 от 17.02.2016 г. до Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В. и тази до съда, М. не претендира, осигурителният й стаж като ликвидатор, да бъде включен при определянето на пенсията за осигурителен стаж и възраст, тъй като счита, че не е извършвала дейност, поради което осигурителни вноски не са били дължими. Иска пенсията й да бъде определена в окончателен размер на база останалия осигурителен стаж. Освен това, след дадените й от органите на НОИ указания с писмо изх. № 2113-03-939#3 от 2.11.2015 г., което й е надлежно връчено, тя не представя документи. Съгласно чл. 1, ал. 5 НПОС, при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, служителят от териториалното поделение на НОИ уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в 2-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Неправилно административният орган е приел, че произнасянето въз основа на представените от жалбоподателката по първоначалното дело документи, е в противоречие с нормите на чл. 70, ал. 2-6 КСО. Доходът, от който се определя пенсията и индивидуалният коефициент се изчисляват въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В решение № 2153-03-19 от 15.03.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В. е записано, че към 14.07.2015 г. - датата на придобиване на правото на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, лицето е притежавало наличен осигурителен стаж от 35 години, 5 месеца и 1 ден, при минимално изискуем от 35 години, както и навършена възраст от 60 години и 8 месеца, необходима за жените през 2015 г. В оспореното решение на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В. няма твърдение, че наличният осигурителен стаж, изключващ този като ликвидатор, не е достатъчен за отпускане на исканата пенсия. Органите на НОИ са изискали документи по реда на чл. 1, ал. 5 НПОС само за периода 1.01.2012 г. - 11.01.2013 г., а не за целия визиран срок като ликвидатор. В оспореното решение на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В. е записано, че с разпореждане № 5411145313 от 8.01.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, е изменена, като по същество е потвърдено изплащането й в окончателен минимален размер по реда на КСО, считано от първоначалното й отпускане - 14.07.2015 г. От мотивите на решение № 2153-03-19 от 15.03.2016 г. става ясно, че висшестоящият административен орган е приел това за правилно. В разпореждането е посочена нормата на чл. 70, ал. 9 КСО, която не обуславя в случая отпускане на пенсията в минимален размер. В същото разпореждане е отразено, че М. има 35 години, 5 месеца и 1 ден общ осигурителен стаж от трета категория. При това положение и с оглед на наличната по чл. 68, ал. 1 КСО възраст, в противоречие с нормите на чл. 70, ал. 1-5 и чл. 70а КСО, във връзка с чл. 1, ал. 5 НПОС, пенсията е определена в минимален размер. Ето защо отменяйки решение № 2153-03-19 от 15.03.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В., с което е отхвърлена жалбата на М. Г. М. от с. Ч., О. В. дол, срещу разпореждане № 5411145313 от 8.01.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. В. и връщайки преписката на административния орган, съдът е постановил правилно решение, макар и по други съображения. Неправилни са обаче изводите на решаващия състав на Административен съд - В., че за периода, в който М. е била ликвидатор, пенсията й следва да бъде определена на база минималната работна заплата в страната за същия период. След като на 11.01.2013 г. "М. и." ООД е ликвидирано като юридическо лице, а осигурителните вноски за ликвидаторите се внасят от юридическото лице, то тези вноски вече не са дължими от дружеството, тъй като същото е престанало да съществува като юридическо лице и не може да има качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО. Съгласно последната норма, осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. В тази връзка, в качеството си на ликвидатор "М. и." ООД, М. М. не е извършила дължимото да легализира тази си дейност, подробно описана на лист 3 от решение № 2153-03-19 от 15.03.2016 г. от Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В., в което са цитирани и съставените конкретни документи. Дори и дружеството да не е осъществявало дейност, ликвидаторът осъществява такава, за да го обяви в ликвидация. М. не е подавала данни в НАП по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за себе си, нито е начислявала или внасяла осигурителни вноски, не е заявила задължение на дружеството за внасяне на такива преди приключване на ликвидацията. Тези обстоятелства не са съобразени от съда при прилагането на нормите на чл. 9, ал. 1, т. 3 КСО и на чл. 6, ал. 3 КСО. Предложение второ от последната изисква осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 7, 8 и 9 да се разпределят между осигурителите и осигурените при дадено съотношение, т. е. и лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО участват в процеса по осигуряването си. Не е приложима и разпоредбата на чл. 70а, ал. 1 КСО, тъй като тя се отнася до внесени или дължими осигурителните вноски, каквито процесните не са. В случая не сме изправени пред хипотезите на чл. 40, ал. 6 и 7 НПОС, тъй като не се касае до липсата на данни за трудово възнаграждение, а за твърдяно от жалбоподателката неполучавано такова, поради липса на дейност. Съгласно чл. 40, ал. 2 НПОС осигурителният стаж и осигурителният доход за времето от 1 януари 2009 г. на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и на лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества, членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждения от кооперацията, както и на членовете на управителни или контролни органи на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и на партии се установяват с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В разпоредбите на чл. 3, т. 1, 2, 3 и 5 КСО, като принципи на държавното обществено осигуряване са прогласени тези на задължителност и всеобщност на осигуряването; солидарност на осигурените лица; равнопоставеност на осигурените лица; фондова организация на осигурителните средства. Внасянето на осигурителни вноски е гаранция за дължимата солидарност на осигурените лица. Право да получи пенсия от общите фондове на държавното обществено осигуряване има този, за когото е установено, че е участвал с осигурителни вноски в тях, респ. че не по негова вина същите не са начислени или внесени. Когато лицето само не e предприело действия, които са били в неговите правомощия, да легализира статуса си на осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, то не може да бъде равнопоставено с другите лица, които са изправни спрямо пенсионната система, поради което могат да черпят блага от фондовете й. В тази връзка изводите на съда, че за спорния период пенсията на М. следва да бъде определена на база минималната работна заплата в страната за същия период, са неправилни. След като за процесния период не са били внесени или дължими осигурителни вноски за М., то периодът, когато е полагала труд в качеството й на ликвидатор, не следва да се зачита за осигурителен стаж и пенсията следва да бъде отпусната на база представените документи, които сочат за част от периода наличие на други правоотношения, с осигурителен стаж и доход. Няма пречка за определянето на пенсията в реален размер на база тези документи, а не в минимален окончателен размер, както е постъпил административният орган. Отхвърляйки жалбата на М. Г. М. срещу разпореждане № 5411145313 от 8.01.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", Директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. В. е постановил незаконосъобразно решение, което правилно е било отменено от първоинстанционния съд, макар и по други съображения. Подадената касационна жалба не обосновава отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се възприема като неоснователна, а оспореният съдебен акт се оставя в сила. При този изход по спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответницата се присъжда сумата 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,