Решение № 95 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 112/2008 г.

Решение № 95 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 112/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.), вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С Решение № 119 на Силистренски окръжен съд от 09.11.2007 г. по гр. д. № 210/2007 г. е оставено в сила Решение № 135 на Дуловски районен съд от 10.07.2007 г. по гр.д. № 107/2007 г., с което е допусната съдебна делба по отношение на недвижим имот, съставляващ дворно място от 600 кв. м., УПИХVII-909 в кв. 42 по плана на гр. Д., ведно със застроената в него масивна едноетажна жилищна сграда с пристройка с обща площ от 122 кв. м. при равни квоти за съделителите Ф. Р. Г. със съд. адрес гр. С. и А. А. С. от гр. Д. Касационна жалба против решението на Силистренски окръжен съд е постъпила от А. А. С. с оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 79 ЗС, чл. 82 ЗС и чл. 116, б. "д" ЗЗД, формирайки неправилни изводи, че срокът на придобивна давност е бил прекъснат с предявяване на иска по гр. д. № 292/2002 г. на Дуловски районен съд с предмет обявяване нищожност на нот. акт № 35 от 1998 г. Ответницата по касационната жалба Ф. Р. Г. не взема становище. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е основателна по следните съображения: В решението на Силистренски окръжен съд е прието за установено, че процесното дворно място, съставляващо УПИ ХVII-909 в кв. 42 по плана на гр. Д. е било закупено от К. В. А. по време на брака му с ищцата Ф. Р. Г. с нот. акт № 146 от 1963 г. По време на брака между К, сключен през 1961 г., в дворното място е била построена масивна едноетажна жилищна сграда с пристройка с обща площ от 122 кв. м. Бракът е бил прекратен през 1967 г., отново сключен на 12.10.1974 г. и отново прекратен с решение от 08.07.1996 г. по гр. д. № 7/1995 г. на Дуловски районен съд. На 21.08.1996 г. К. А. е сключил граждански брак с ответницата по делото А. А. С., на която с нот. акт № 35 от 1998 г. е прехвърлил две стаи от къщата в процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане. С Решение № 64 от 4.04.2003 г. по гр. д. № 292/2002 г., Дуловски районен съд е прогласил нищожността на сделката по нот. акт № 35 от 1998 г. На 01.07.2003 г. Кемал В. е прехвърлил на съпругата си А. А. С. срещу задължение за издръжка и гледане целия процесен имот, за което е бил съставен нот. акт № 49 от 2003 г. След 1989 г. ищцата Ф. Р. Г. е пребивавала постоянно в Република Турция. При посещение в България през 1997 г. е посетила бившия си съпруг К, който не я е допуснал в процесния имот и я е предупредил да не посещава дома, който се обитава и от новата му съпруга - ответницата А. А. С. След 1997 г. ищцата Ф. Р. Г. не е посещавала процесния имот. При така установените факти, съдът е приел, че след прекратяване на брака между ищцата Ф, собствеността върху процесния имот, придобит в условията на съпружеска имуществена общност, се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост при равни дялове; че при извършената сделка по нот. акт № 49 от 2003 г., Кемал А. се е разпоредил валидно със своята 1/2 ид. част от имота в полза на ответницата А, както и че прехвърлителната сделка не е породила права за приобретателя по отношение на 1/2 ид.част, собственост на ищцата Ф; че имотът е съсобствен между страните при равни квоти, при които условия е допуснал да се извърши съдебната делба. Съдът е приел за неоснователно въведеното от ответницата възражение за придобиване на правото на собственост чрез десетгодишно необезпокоявано давностно владение - счел е, че давността е била прекъсната със завеждане на гр. д. № 292/2002 г. на Дуловски районен съд. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно. Неправилни са изводите по приложението на чл. 116, ал. 1, б. "б" ЗЗД. Действително, съгласно чл. 116, ал. 1, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, но само в случаите, когато искът е предявен от носителя на това право. Последиците на погасителната давност са свързани с бездействието на носителя на правото, поради което давността се прекъсва само при предприемане на предвидените в закона действия от негова страна или от упълномощен негов представител. Искът по гр.д. № 292/2002 г. на Дуловски районен съд е предявен от К. В., поради което последиците от предявяването му нямат отношение към теклата в полза на А. А. придобивна давност по отношение на собственика Ф. Р. Г.. Приемайки противното - формирайки извод за неоснователност на възражението за придобивна давност поради прекъсването и с предявяване на иска по гр.д. № 292/2002 г., въззивния съд е постановил решението си в нарушение на чл. 116, ал. 1, б. "б" ЗЗД, поради което същото следва да бъде отменено и при условията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. От доказателствата по делото е установено, която фактическа обстановка е възприета и от въззивния съд, че след прекратяване на брака между ищцата Ф с решение от 08.07.1996 г. по гр. д. № 7/1995 г. на Дуловски районен съд, ищцата не е била допускана в процесния имот. Установено е, че на 21.08.1996 г. К. А. е сключил граждански брак с ответницата по делото А. А. С., която след брака е установила фактическа власт върху процесния имот; че през 1997 г. ищцата Ф е била уведомена от бившия си съпруг К да не посещава домът му, обитаван от него и втората му съпруга; че в периода от 1996 година до завеждане на иска на 13.03.2007 г. ищцата не е посещавала процесния имот; при пребиваванията си в България е отсядала при свои близки, както и че не предприемала каквито и да е действия, водещи до прекъсване на давността. Установено е, че имотът е бил стопанисван от бившия и съпруг и ответницата А. А. С., които не са я допускали в дома им, без ищцата да е предприела действия за защита на правата си. Тези факти обуславят извод, че ответницата е владяла за себе си повече от десет години - до прехвърлителната сделка по нот. акт № 49 от 2003 г. ведно с К. В., а след нея, присъединявайки при условията на чл. 82 ЗС владението на праводателя си, отричайки правата на ищцата, манифестирайки своето намерение спрямо нея и това и поведение е било известно на ищцата, без тя да се противопостави, т. е. ответницата е придобила при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху 1/2 ид. част от недвижимия имот с непрекъснатото му владение в продължение на десет години, а върху останалата 1/2 ид. част от имота чрез прехвърлителната сделка по нот. акт № 49 от 2003 г. При така установените факти, предявеният иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на имотът, съставляващ дворно място - УПИ ХVII-909 в кв. 42 по плана на гр. Д., ведно със застроената в него едноетажна жилищна сграда, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) на касатора, ответник по делото, следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер на 335 лева, в т. ч. 35 лева внесени държавни такси и 300 лева възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 16.04.2007 г. с адвокат Н от Силистренска адвокатска колегия. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение