Решение № 14679 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9529/2020 г.

Решение № 14679 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9529/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "КМН-Експорт" ООД - гр. Г. чрез процесуалните й представители адв. И. И. и адв. С. П. срещу решение № 82/01.07.2020 г., постановено по адм. дело № 317/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АУПДВ с изх. № 02-070-2600/1282 от 14.11.2019 г., издаден от Заместник Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което дружеството е изключено от подпомагане и е установено за възстановяване на публично държавно вземане в размер на 5 299, 92 лв., представляващо 25% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Макар касационната жалба да представлява повторение на първоинстанционната жалба и оплакванията са свързани с нарушения при издаване на процесния АУПДВ, оплакванията са за неспазване на процедурата за уведомяване за образуваното административно производство по чл. 26, ал. 1 АПК, както и за нарушения при прилагането на материалния закон. Излага оплакване, че е следвало да се издаде първо акт за прекратяване на ангажимента с влязъл в сила административен акт и едва тогава да се пристъпи към създаването на изпълнителното основание, каквото представлява АУПДВ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на АУПДВ, посочено по-горе, както и претендира нищожност на същия акт. В касационната жалба е поискано и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Заместник Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" чрез процесуалния си представител юриск. Ц. Ц. в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност при евентуалното искане от касационния жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения. За да отхвърли жалбата срещу цитирания по-горе АУПДВ, с който "КМН-Експерт" ООД (с предишно наименование към момента на издаване на индивидуалния административен акт "Агоблулес-3" ООД) е изключен от подпомагане и е установено за възстановяване на публично държавно вземане в размер на 5 299, 92 лв., представляващо 25% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден при спазване на процедурата по издаването му, както и при спазване на материалноправните изисквания на Наредба № 11/03.04.2008 г. (Наредбата), вкл. и за подаване на заявление за подпомагане, както и че последица от неспазването на това задължение е предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата задължение за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината, през която е прекратено участието в мерките. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за липсата на влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент предвид чл. 14, ал. 1 от Наредбата, в който не е предвидено издаването на изричен акт за прекратяване на посочения ангажимент. Такова прекратяване на ангажимента в обжалваното решение се е изисквало по чл. 14, ал. 1 от Наредбата преди изменението му и в тази връзка съдът е цитирал съдебна практика на ВАС по адм. дела № 4639/2015 г., № 9856/2013 г. и № 10843/2013 г. Съдът е приел, че посочените в АУПДВ фактически основания кореспондират с правните основания за издаване на акта, както и че сборът на изплатените суми по процесната мярка 211 е правилно изчислен, вкл. и процентното съотношение като абсолютна стойност, подлежащата на възстановяване сума в съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Съдът е изложил мотиви, че не е допуснато нарушение материалния закон, нито на административнопроизводствените правила по повод изпълнение на задължението по чл. 26 АПК за уведомяване за започване на производството и то е изпратено и връчено на упълномощено лице. По изложените съображения съдът е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., преди изменението й с оглед решение № 4401/13.04.2016 г. по адм. дело № 4639/2015 г. на ВАС, Пето отделение (отменена е Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11/03.04.2008 г. е предвиждала прекратяване на многогодишния ангажимент при неподаване на заявление. С изменението, което е обнародвано в "Д. вестник", бр. 71 от 13.08.2013 г. се предвижда при неизпълнение на задължението за подаване на заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, съответният земеделски стопанин да се изключва от подпомагане. Правната норма на 14, ал. 1 от цитираната наредба в приложимата за настоящия случай редакция предвижда, че при неизпълнение на задължението за подаване на заявление, не се прекратява съответния ангажимент, а изключването от него. Следователно, неоснователно е оплакването на касатора, че преди издаването на процесния АУПДВ, е следвало да е налице влязъл в сила административен акт, с който се прекратява многогодишния ангажимент на ползвателя на помощта. Няма законна пречка с изключването от подпомагане, на земеделския стопанин да се вмени задължение за възстановяване на изплатената помощ в зависимост годината от поетия многогодишен ангажимент, за която не е изпълнено изискването за подаване на заявление. Предвид изложеното установява се по делото, че оспореният пред първостепенния административен съд АУПДВ е издаден при приложението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. след влизане в сила на решение № 4401/13.04.2016 г. на ВАС, Пето отделение, в който няма изискване административният орган първо да прекрати с индивидуален административен акт многогодишният ангажимент на земеделския стопанин и едва тогава да постанови АУПДВ за възстановяване на платените му суми за подпомагане. С чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. изрично се разпорежда, че кандидатът за подпомагане е задължен да извършва земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район най-малко за пет последователни години от първото компенсаторно плащане (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.04.2008 г.), както и да подава заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район за всяка година след първото компенсаторно плащане. Следователно, с оглед установените факти и обстоятелства по делото дружеството – касационен жалбоподател не е изпълнило тези императивни изисквания на Наредбата и не е подало заявление за плащане за 2015 г. При така установеното правилно с процесния АУПДВ административният орган е изключил дружеството от подпомагане на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от цитираната наредба и е определил за възстановяване 25% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. поради неподаване на заявление за 2015 г. Не е спорно между страните, че за посочените години, за които на дружеството е изплащана помощ, е подавано в срок заявление, за разлика за 2015 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е спазено от административния орган правилото в чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредбата, изискващо възстановяване на изплатените суми в зависимост от годината, за която не е подадено заявление за подпомагане, в случая след четвъртата година и подлежащата за възстановяване сума в процентно съотношение – 25% от общо изплатената до този момент сума. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати нарушения при прилагането на материалния и процесуалния закон. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, на ДФ "Земеделие" следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение