Решение № 15404 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4592/2014 г.

Решение № 15404 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4592/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Чепеларе и ЕТ "Красимира Стефанова" - Ст. Загора, против Решение № 186/20.01.2014 г., постановено по адм. д. № 235/2012 г., на Административен съд - Смолян, с което е обявена нищожността на Заповед № 212/1.06.2012 г. на кмета на Община Чепеларе, с която на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 109, ал. 2, чл. 111 и чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрен: 1/ ПУП-ПРЗ за поземлен имот № 306036, УПИ I - МВЕЦ, в местност "Козарника", землище на с. Малево и 2/ ПУП-Парцеларен план за обект: МВЕЦ "Забърдо" за учредяване право на преминаване на напорния тръбопровод и ел. връзка с националната електрическа мрежа в землище на с. Малево и землище на с. Забърдо. Ответниците по жалбата: Дончо Хаджиев, Валентин Стефанов, Атанас Кузмов и Славчо Хаджиев, като съсобственици в имот /ревир/ № 225001, по КВС на с. Забърдо, целият с площ от 7072.118 дка, представляващ дървопроизводителна горска площ /ДГП/, находяща се в местността "Малка Коджеманица" оспорват касационната жалба като неоснователна. Решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба. За да е допустима жалбата срещу заповед за одобряване изменение на ПУП, освен че жалбоподателите следва да са заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 и 2 АПК, но и административният акт трябва непосредствено да засяга правата и интересите им, т.е. да е неблагоприятен за тях. В конкретния случай от представените пред настоящата инстанция допълнителни доказателства се установява, че след датата на постановяване на първоинстанционния съдебен акт - 20.01.2014 г., са настъпили нови обстоятелства, изразяващи се в нанасянето на р. Забърдовска в КВС, като държавните и общински органи прецизно са уточнили в кои участъци тя е нанесена и в кои - не. Процедурата е осъществена от Басейнова дирекция за управление на водите, Източнобеломорски район с център - гр. Пловдив; МЗХ - Областна дирекция "Земеделие" гр. Смолян; МЗХ - Изпълнителна дирекция - Гори. Установено е, че участъкът от речното корито на р. "Забърдовска", който не е регистриран в КВС е изцяло в землището на с. Малево, Община Чепеларе и засяга имоти - частна държавна собственост - горска територия, стопанисвана от ТП "ДГС Хвойна" в Южно централно държавно предприятие. Установено е, че по отношение на ПУП-Парцеларен план за надземен нисконапорен водопровод се засягат общо 24 имота, представляващи горска територия - частна държавна собственост, за което е направено ново съгласуване от МЗХ-ИАГ - нанесена е площ от 10.967 дка, представляващо заснетото речно корито в рамките на които е разположен тръбопроводът. От документите изрично се установява, че частта, в която се извършва процедура по учредяване на сервитут на енергиен обект по реда на чл. 64, ал. 1 Закона за горите, вр. чл. 64, ал. 1 Закона за енергетиката, не засяга по какъвто и да било начин землището на с. Забърдо, както и не се засяга имотът /ревира/ на жалбоподателите № 225001, местността "Малка Коджеманица". Следователно тръбопроводът изобщо не попада в землището на с. Забърдо, той само засяга имоти - държавна частна собственост и граничи с ревира. Същият този ревир след нанасянето на водното течение на реката и точното й засичане по съответните карти - липсва засягане на имотите на жалбоподателите. Упражняването на правото на жалба не би следвало да е самоцелно, а само доколкото актът е неблагоприятен за жалбоподателите и се засягат техни права и интереси. Като се вземе предвид гореизложеното, за жалбоподателите не е налице правен интерес да обжалват заповедта, тъй като по отношение на ПУП-ПРЗ и ПУП-ПП за имотите, те не са заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 и 2 ЗУТ. С оглед на това жалбата им е била процесуално недопустима, като подадена от лица, които не са заинтересувани по смисъла на посочения по-горе текст и при липса на правен интерес. Като е дал ход на делото и е постановил решение по съществото на спора с отмяна изцяло на процесната заповед, съдът е постановил едно недопустимо решение, което следва да се обезсили и жалбата да се остави без разглеждане, тъй като са налице основанията на чл. 209, т. 2 АПК. Следва на касационния жалбоподател ЕТ "Красимира Стефанова" да се присъдят направените разноски за всички инстанции, които са поискани своевременно и са доказани в размер на 7 400 лв. и на кмета на Община Чепеларе - 25 лв. /Представен списък за разноски по чл. 80 и чл. 81 ГПК, вр. чл. 143 АПК/. Няма искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 3 АПК,