Решение № 14085 от 13.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5150/2020 г.

Решение № 14085 от 13.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5150/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Национална потребителна кооперация на слепите в България", гр. София чрез нейния пълномощник срещу решение № 143/03.02.2020 г. по адм. д. № 3079/2019 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-заместник-кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" при Община Бургас не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 3647/28.11.2019 г. на заместник-кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ й е наредено да премахне строеж: "Метален павилион" – (№ 12 по приложена схема), находящ в поземлен имот с идентификатор 07079.612.306 по кадастралната карта на гр. Бургас, "публична общинска собственост", за второстепенна улица, ул. Алеко Константинов, като неподходящ по местоположение и разположение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради което не са налице основания за отмяна на акта, съгласно чл. 146, т. 1 от АПК. Тя изхожда от компетентен орган – заместник-кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие", в съответствие с предоставените му правомощия със заповед № 3379/08.11.2019 г. на кмета на Община Бургас във връзка с § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. В административното производство не са допуснати процесуални нарушения. Констатациите на служителите на общината – комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, са оформени надлежно с констативен протокол, в който е отразено състоянието на обекта и начинът по който е разположен, създавайки пречки за свободно придвижване при реализацията на предвидената по плана улица. Издадената заповед съответства на приложимия материален закон. Обстоятелството, че притежателят на постройката е сдружение на хора в неравностойно положение, не може да промени извода за неподходящо местоположение и разположение, тъй като законодателят не е предвидил някакъв по-благоприятен режим. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че собственият на кооперацията метален павилион (№ 12 по приложената схема), поставен на основание чл. 120, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство, отм. (ППЗТСУ) като временен обект, попада в обхвата на предстоящо изпълнение на строежа благоустрояване на улицата. В случая с решение № 38-28/23.09.2010 г. Общински съвет - Бургас е одобрил подробен устройствен план – план за улична регулация на ул. "Алеко Константинов" и изменение на ПУП-ПРЗ на кв. 106 по плана на ЦГЧ-Бургас (нов идентификатор 07079.612.305 по КК), състоящо се в промяна на регулационната линия на УПИ І, като същата се провежда по имотната граница на имот 07079.612.305 и предвиждане на нов УПИ ІІ – за ТП (трафопост), съгласно кафявите линии и надписи върху плана. Последвало е издаването на разрешение за строеж № 132/01.07.2019 г. в полза на Община Бургас, по одобрен на 01.07.2019 г. инвестиционен проект за строеж: "Благоустрояване на ул. "Алеко Константинов", ПИ с идентификатор 07079.612.306 по КК на гр. Бургас". В случая процесният павилион е разположен върху улица, за която е възникнала инвестиционна инициатива за реализация, а строежът ще препятства свободното преминаване по нея. Съгласно пар. 17, ал. 2 ПЗР ЗУТ след възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план временните строежи, какъвто е и процесният, се премахват, без да се заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 195 и чл. 196 от този закон. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд за валидност и законосъобразност на обжалваната заповед. Същата изхожда от компетентен орган с делегирани правомощия от кмета на общината на заместник-кмета на община Бургас съобразно заповед № 3379/08.11.2019 г. на кмета на Община Бургас във връзка с § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Заповедта е постановена без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатациите на служителите на общината – комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, са оформени надлежно с констативен протокол, в който е отразено състоянието на обекта и начинът по който е разположен. Заповедта е материално-законосъобразна, тъй като е обоснована с факти, които са част от приложимата правна норма. Според чл. 195, ал. 5 ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1 – 15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения. В тази насока правилно първоинстанционният съд е изтъкнал, че административният орган законосъобразно е квалифицирал павилионът като неподходящ по местонахождение и разположение. Съгласно действащия подробен устройствен план на мястото, където се намира павилионът, е разположена улица – публична общинска собственост, която предстои да бъде реализирана съгласно възникналата инвестиционна инициатива и очевидно преминаването през тази улица ще бъде възпрепятствано от павилиона. В този смисъл павилионът е неподходящ по местоположение и разположение, така, както изисква нормата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. В касационната жалба, както и пред първоинстанционния съд, се правят възражения, че заповедта пряко влияе на заетостта на хора с увреждания-област, в която те трябва ва имот подкрепа от местната власт. В разглеждания аспект настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че след като павилионът е неподходящ по местоположение и разположение, то той подлежи на премахване, тъй като законодателят не е предвидил по-благоприятен режим за притежателя на постройката като сдружение на хора в неравностойно положение. Освен това в конкретния случай павилионът не е функциониращ, а и съгласно горецитираната разпоредба на пар. 17, ал. 2 ПЗРЗУТ временните строежи се премахват, без да се заплащат. Поради това няма законово основание за третиране по друг начин, извън законово посочения, собственика на павилиона като сдружение на хора с увреждания. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,