Решение № 8407 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8219/2017 г.

Решение № 8407 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8219/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационни жалби на К. Б. Т. и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение № 2909 от 27.04.2017 г., постановено по адм. д. № 574/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град. С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на К. Б. Т. обезщетение за причинени му от длъжностни лица на същата неимуществени вреди в размер на 800 /осемстотин/ лева, изразяващи се в преживени болки и страдания, чувство за безпомощност и унизително отношение, като в останалата част искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 5000 лева. Също така, с решението К. Т. е осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" разноски по делото в размер на 40 лева. К. Т. обжалва решението в частта, с която искът му е отхвърлен. Твърди, че решението в обжалваната част противоречи на чл. 52 ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение е несправедливо. Поради това моли решението в тази част да бъде съответно отменено, като му се присъди по-голямо обезщетение. Касаторът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" обжалва решението в осъдителната му част, като твърди, че същото е необосновано и противоречи на материалния закон, тъй като не е доказано реално настъпване на вреди. Поради това моли за отмяна на решението в обжалваната част. Всеки от касаторите оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на К. Т. и за основателност на касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. По съществото на спора, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира следното: С осъдителната част от решението, в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) е осъдена да заплати на К. Б. Т. обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 800 /осемстотин/ лева, изразяващи се в преживени болки и страдания, чувство за безпомощност и унизително отношение, дължащи се на това, че последният е бил поставен в нечовешки и мизерни условия по време на изтърпяване на наложената му мярка "задържане под стража" в следствения арест в гр. П. за времето от 21.02.2016 г. до 29.06.2016 г. За разликата, до пълния предявен размер от 5000 лева, исковата претенция е отхвърлена. Съдът е установил, че К. Т. е задържан в следствения арест в гр. П. за времето от 21.02.2016 г. до 29.06.2016 г. Килиите, в които Т. е пребивавал в следствения арест гр. П. са с размери 8 кв. м, като по време на престоя му в тази килия № 12 е настанен с още един човек, и с 11 кв. м, като по време на престоя му в тази килия № 9 е настанен с още двама души. В килиите няма санитарен възел и постоянно течаща вода, но в ареста има общ санитарен възел с две тоалетни, две мивки с постоянно течаща топла и студена вода, като задържаните имат 24 часа в денонощието достъп до тях. Къпането става по график, съответно за мъжете и жените, минимум веднъж седмично, а през лятото два пъти. Вентилацията на арестните помещения се осъществява посредством смукателна и нагнетателна аспирация, като килиите са и с ограничен достъп до естествена светлина и чист въздух, раздвижването се прави в килия на закрито. Въз основа на горното съдът е приел, че ищецът е бил настанен с други лица в килии с площ около 4 кв. м, в които няма санитарен възел и течаща вода, няма достъп на дневна светлина, няма възможност за естествено проветрение, не му е провеждан престой на открито и липсват условия за двигателна активност. Посочено е, че в случая е налице противоправно поведение на служителите на ГДИН, както и пряка причинна връзка между претендираните неимуществени вреди и поведението на администрацията на дирекцията. Административният съд се е позовал на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. По тези съображения съдът е определил размерът на дължимото обезщетение за процесния период на 800 лева, като в останалата част отхвърлил исковата претенция до пълния предявен размер от 5000 лева и присъдил в полза на ГДИН разноски в размер на 40 лева. Касационната жалба на К. Б. Т. е неоснователна, а касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че исковата претенция на Т. се явява доказана по отношение на неосигуреното естествено проветрение в килиите, по отношение на неосигуряването на престой на открито, както и частично по отношение на неосигуряването на естествена светлина, но само по отношение на първата килия, в която е бил настанен Т. Необосновани са изводите за пренаселеност на килиите, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че периодът, в който К. Т. е разполагал персонално с по-малко от 4 кв. м площ не е продължителен, като никога разполагаемата площ на човек в килиите не е била по-малко от 3 кв. м. По тази причина, краткият престой в килия с разполагаема площ под 4 кв. м на човек не е от естество да причини страдания в степен, която да доведе до изтезание или нечовешко отношение. Също така, от доказателствата по делото е видно, че при престоят на ищеца в килия № 9, той е имал достъп до естествена светлина през стъклени тухли, а относно неосигуряването на санитарен възел и течаща вода в килиите на следствения арест в гр. П. следва да се посочи, че при поискване задържаните са били извеждани от дежурния служител в ареста до санитарното помещение. Независимо от горното, въз основа на събраните по делото доказателства, следва да се споделят развитите от административния съд доводи за нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека, поради частичното неосигуряване на естествен достъп на слънчева светлина, проветрение и престой на открито. Обаче при определяне размера на дължимото обезщетение, преценката на съда е неправилна, тъй като присъденият размер е завишен и не отговаря на критериите за справедливост, определени в нормата на чл. 52 ЗЗД. Предвид възрастта и доброто здравословно състояние на ищеца, както и поради относително краткия период на задържане - около 4 месеца, степента на претърпените от К. Б. Т. страдания не е особено висока. Поради това справедливият размер на обезщетението за исковия период е 200 лева. С оглед гореизложеното съдебното решение в осъдителната му част следва да бъде отменено частично за сумата над 200 лева до присъдения от първоинстанционния съд размер от 800 лева, а исковата претенция за разликата над 200 лева да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението следва да се отмени и в частта му, с която К. Б. Т. е осъден да заплати в полза на ГДИН разноски в размер на 40 лева, защото съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично /какъвто е конкретният случай/, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и платената от ищеца държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Следователно, и с оглед частичното уважаване на исковата претенция на Т., ответната страна в исковото производство ГДИН няма право на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение