Решение № 6167 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2439/2013 г.

Решение № 6167 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2439/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Русе срещу решение № 55 от 11.01.2013 г. по адм. д. № 377/2012 г. на Административен съд Русе, с което е обявена нищожност на заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 1270/2012 от 12.10.2012 г., издадена от началник сектор ПП при ОДМВР - Русе за отнемане на основание чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП на свидетелството за управление на МПС на Мария Петрова Стефанова до успешно полагане на проверочен изпит. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Съдът е установил, че с акт за установяване на административно нарушение е констатирано, че жалбоподателката е управлявала МПС, след като й е иззето свидетелството за правоуправление, /с неправилна квалификация на актосъставителя по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, неотносима в това производство/. От страна на административния орган за установяване знанията на водача бил зададен контролен въпрос, от чийто отговор да се направи извод дали установеното нарушение е допуснато поради непознаване на законовите изисквания за движение (управление) на МПС. В дадения отговор, жалбоподателката заявила, че има право да управлява МПС и без свидетелство за управление на МПС до връчване на наказателно постановление за установеното нарушение. Административният орган направил извод, че жалбоподателката не познава в достатъчна степен правилата за движение, което довело до извършване на нарушение. Съдът е приел, че е налице нарушение по чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП, но в конкретния случай не е налице възможност за налагане на принудителна административна мярка - отнемане на свидетелството за управление, тъй като към датата на извършване на нарушението и постановяване на оспорената заповед свидетелството за управление на жалбоподателката вече е било отнето и все още не й е било върнато, което води до обективна невъзможност да бъде изпълнено разпореденото със заповедта отнемане на свидетелство, а при това положение до липса на предмет на оспорения административен акт, порок, водещ до нищожност на издадената заповед. Решението е неправилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит. Член 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност на водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4, която отговорност не е предмет на настоящото дело и е различна от административнонаказателната отговорност по чл. 177, ал. 1, т. 1 от закона и освен това административнонаказателната отговорност се налага по реда на ЗАНН. В случая е налице наложена предходна принудителна административна мярка по реда на АПК със заповед № № 1222/08.10.2012 г., въз основа на която е отнето свидетелството за правоуправление на същото лице. Неправилен е извода на съда, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е нищожна, поради липса на предмет, след като с предходна заповед № 1222/08.10.2012 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП свидетелството за управление на водача вече е било отнето. Предвидените в закона принудителни административни мерки се прилагат при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки и имат различно действие. Мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се налага до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца, а мярката по чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП - до успешното полагане на проверочен изпит. Основателни са доводите на жалбоподателя пред настоящата инстанция, че незаконосъобразно би било органът да изчака изтичане на действието на първата наложена принудителна административна мярка, да се върне свидетелството за правоуправление и тогава да наложи друга принудителна административна мярка, както и че изземването на свидетелството за правоуправление е фактическо действие, свързано с изпълнението на акта, различно от правния акт по отнемането му. Като е обявил неправилно за нищожен оспорения административен акт, съдът не е имал възможност да се произнесе по неговата законосъобразност, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съдът следва да изследва въпроса налице ли е в конкретната хипотеза основание за прилагане на нормата на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП, който касае извършване на немаловажно нарушение на правилата за движение, свързано с незнание и непознаване на правилата за движение, дали в случая се касае за незнание на правните последици от нарушаване на правилата на движение и подвежда ли се под посочената правна норма. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение