Решение № 5752 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14626/2017 г.

Решение № 5752 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14626/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник- министъра на културата, чрез пълномощника гл. юрк. К., срещу решение № 6464 от 09.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2599 от 2017 г. по описа на Административния съд – С. град, 24-ти състав. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществено нарушение на материалния закон и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът- И. М. Г., чрез своя процесуален представител адв. О., оспорва касационната жалба и твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити устно в хода по същество и в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 84, ал. 9 от Закона за културното наследство /ЗКН/ е отменил отказ за съгласуване на техническо задание и предложение за подробен устройствен план- плана за застрояване, за промяна предназначението на земята от земеделска, в имот с отреждане "за паркинг", за поземлен имот с идентификатор [номер] (поземлен имот [номер]), м. [местност], землището на [населено място], община [община], обективиран в Становище изх. № ЗЗ-НН-52/03.06.2016 г. на зам. министъра на културата. със същото решение е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания в мотивите на съдебното решение в срок от един месец от влизането му в сила. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган- зам. министърът на културата, съгласно делегираните му правомощия по ЗКН със Заповед № РД09-914/19.11.2014 г. на министъра на културата във връзка с чл. 84, ал. 2 от ЗКН, при спазване на административно- производствените правила, но в нарушение на установената от закона форма поради констатираната липса на изложени мотиви в оспорения отказ. съдът се е позовал на изричното изискване на действащата към датата на постановяване на акта разпоредба на чл. 84, ал. 5 от ЗКН (сега ал. 8), съгласно която "отказът за съгласуване се мотивира писмено". Според съда, в процесното становище има само констатация за вида на техническото задание и проекта на ПУП, който е внесен за разглеждане трети път, както и се сочи, че процесният имот се намира в охранителната зона на "Историческо селище- [наименование]"- групова недвижима културна ценност на урбанизма и културния пейзаж, с категория "национално значение". Административният съд е посочил още, че посоченото в акта, а именно, че "с писмо изх. № ЗЗ-НН-152/22.04.16 г. на министерство на културата е съгласувана внесена от Кмета на О. В. Т. мотивирана обосновка към планово задание по чл. 125, ал. 2 и ал. 5 от ЗУТ, за изграждане на обществен паркинг на територията на поземлен имот- публична общинска собственост, с идентификатор [номер] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. [община], не съставлява мотивировка на акта. Решението на АССГ е правилно като краен резултат, при известна корекция на мотивите. Правилен е изводът на първостепенния съд, че оспореният отказ не съдържа никакво обсъждане относно това налице ли са специални изисквания на Закона за културното наследство, не е обсъдено изобщо какви са особеностите в режима на конкретния паметник на културата, нито в статута на територията, а единствено е посочен един факт- че вече е съгласувано по искане на кмета на Община В. Търново изграждането на обществен паркинг в [населено място]. В тази връзка вярно съдът е констатирал, че липсват мотиви и в становището на НИНКН, тъй като той е идентичен по съдържание- процесният отказ само дословно го преписва. Законът изисква отказът да бъде писмено мотивиран и това правилно е съобразено от административния съд. Основателно ответникът по касация поддържа, че мотивите на решаващия орган за отказ в случаи като процесния трябва да са основани на конкретно(конкретни) неизпълнени законови изисквания- непредоставяне на изискуем документ, неспазена процедура, пропуснат срок, неплатена такса или на обстоятелството, че издаването на искания акт е забранено от закона. Мотивът, че на някой друг вече е разрешено, не попада в кръга на горепосочените отрицателни материално- правни предпоставки за законосъобразно издаване на отказ по реда на чл. 84, ал. 5 вр. ал. 4 ЗКН. Като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен поради противоречие с императивните изисквания на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно който административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, както и на специалния текст на приложимата редакция на чл. 84, ал. 5 от ЗКН (сега ал. 8), съгласно която отказът се мотивира писмено, първостепенният съд е постановил правилно като резултат решение. Основанието, на което е отменен процесния отказ, е това по чл. 173, ал. 2 АПК. В тази хипотеза на процесуалния закон, в случай на отмяна на акта съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В решението си съдът е указал общо, че актът следва да съдържа обсъждане на специалните изисквания на ЗКН, който в случая се явява специален спрямо ЗУТ (арг. от чл. 79, ал. 1 и 2 ЗКН). Съдът е следвало също да укаже конкретната необходимост от това в акта да бъде конкретно посочено какви са особеностите в режима на конкретния паметник на културата, респективно в статута на неговата територия. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че в становището ясно бил описан статута на територията, като е посочено, че имотът попада в охранителната зона на групова недвижима културна ценност "Историческо селище [наименование] с категория "национално значение". В процесния акт не е указано какъв е режимът на опазване на охранителната зона, в който попада имотът, не е ясно кой от всички режими на охранителната зона е приложим съобразно местоположението на имота; не е изследвано налице ли е противоречие и в какво се изразяваевентуалното такова между мерките за охраняване и вече установения режим. Необходимо е и прилагането на актуална извадка от кадастралната карта. Следва да бъде посочено, че приложените към касационната жалба доказателства и конкретно списък на групови недвижими паметници на културата на територията на [населено място], общ. [община], приети с Протокол № 4 от 08.05.2000 г. следва да бъдат съображени в посочения контекст, но по тях настоящата инстанция не може да вземе становище за първи път предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство. По всички горепосочени обстоятелства административният орган е длъжен да изложи подробни съображения, като при връщане на преписката решаващият орган следва съответно да изиска и надлежно становище от НИНКН, което да дава отговор на визираните по- горе въпроси от значение за правилното решаване на настоящия казус. З. това, че гореспоменатите обстоятелства следва да бъдат предмет на проучване и установяване от решаващия административен орган, административният съд е дължал произнасяне в мотивите на съдебния акт, което не е сторено, но доколкото този факт не може да доведе до друг резултат, то същият не следва да намери отражение и в крайния изход на настоящия спор. По разноските: При този изход на спора, предвид заявеното искане и с оглед представените писмени доказателства (договор за правна защита и съдействие от 11.12.2017 г. и платежно нареждане от 13.12.2017 г. за плащане на уговореното адвокастко възнаграждение), Министерство на културата следва да заплати на И. М. Г. сумата 800 лв. - разноски по водене на делото в касационната инстанция. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,