Решение № 15859 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8882/2009 г.

Решение № 15859 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8882/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от Евгения Димитрова Цветанова чрез процесуалният си представител адв. Гюра Василева Великова, гр. Варна, срещу Решение № 306 от 07.05.2009 год. по адм. д. № 2437/2006 год. на Варненски окръжен съд, Административно отделение, пети състав, с която е отхвърлена жалбата на Евгения Димитрова Цветанова, за дейността й като ЕТ "Евгения Димитрова - Женя", гр. Варна, с правоприемник ЕТ "Бойка Руменова - Женя", гр. Варна, представляван от Бойка Руменова Атанасова, срещу Ревизионен акт (РА) № 03002524/18.08.2006 год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден частично с Решение № 782/24.10.2006 год. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, с който не е признато право на данъчен кредит в ревизирания период от 01.11.2005 год. до 30.11.2005 год. и са установени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 65466.91 лв. и лихви за забава в размер на 5585.96 лв., по фактурите издадени от "Соником-М" ЕООД и "Енола" ЕООД. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Бойка Руменова - Женя", гр. Варна, представляван от Бойка Руменова Атанасова не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Варненския окръжен съд е бил Ревизионен акт (РА) № 03002524/18.08.2006 год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден частично с Решение № 782/24.10.2006 год. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-Варна при ЦУ на НАП, с който на ДЗЛ не е признато право на данъчен кредит в ревизирания период от 01.11.2005 год. до 30.11.2005 год. и са установени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 65466.91 лв. и лихви за забава в размер на 5585.96 лв., по фактурите издадени от "Соником-М" ЕООД и "Енола" ЕООД. В мотивите на съдебното решение е изложена подробно фактическата обстановка по спора, както и съответни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата касационна инстанция. В ЗДДС се съдържат специалните материалноправни разпоредби, които уреждат правните отношения по повод облагането с данъка върху добавената стойност. Данъчният кредит и правото на приспадане са елементи от механизма на ДДС и са резултат от прехвърлянето на задължения на данъчната администрация по администрирането на данъка върху регистрираните лица. Нормалното развитие и приключване на данъчното правоотношение изисква всяко регистрирано лице, включено в механизма на данъка да изпълнява задълженията си по начисляване и внасяне на ДДС и респективно ползване на право на данъчен кредит и на приспадане на данъчен кредит. Правилно и законосъобразно Варненския окръжен съд е приел, че в обжалвания ДРА не е признато право на приспадане на данъчен кредит в горепосочения размер, поради констатирано обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 6 от ЗДДС от страна на преките доставчици на ЕТ "Евгения Димитрова - Женя". Възраженията в касационната жалба по отношение на доставчиците се свеждат до обстоятелството, че решаващият състав на Варненския окръжен съд е приложил неправилно материалния закон ЗДДС и са допуснати процесуални нарушения във връзка с кредитиране на доказателствата. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Правилно съдът е приел, като е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решаващият състав на Варненския окръжен съд е изложил подробни мотиви защо намира доводите и възраженията в жалбата за несъстоятелни и недоказани. В хода на съдебното обжалване на ДРА са ангажирани доказателства, които съдът е обсъдил подробно и е обосновал своите изводи. Правилно Варненския окръжен съд е приел, че за данъчен кредит и за възможността същият да бъде приспаднат може да се говори единствено при наличието на облагаема доставка по смисъла на ЗДДС. Едва тогава следва да се извърши проверка за наличието или липсата на всички останали изисквания, въведени от страна на законодателя и обуславящи пораждането на това право. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е необходимо кумулативното проявление на предпоставките по чл. 64 ЗДДС, съгласно която данъкът по облагаемата доставка трябва да е начислен от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Начисляването на ДДС от доставчика е уредено в разпоредбата на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), а именно: данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който да посочи данъка, отрази този документ в регистрите по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Това означава, че за да възникне за жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно само издаването на данъчната фактура и отразяването в нея на ДДС и регистрирането й в дневника за продажбите и справката-декларация, подавана от лицето - доставчик. ДДС трябва да бъде начислен от регистрираното лице - доставчик по сделката в неговото счетоводство и като задължение към бюджета. ДДС се отразява по сметка 453 - разчети за ДДС и чрез тази сметка регистрираните лица отчитат сметните си взаимоотношения с държавния бюджет, като платци на ДДС. Към сметка 453 се откриват сметки 4531 - начислен данък за покупките, сметка 4532 - начислен данък при продажбите, сметка 4538 - данък за възстановяване и сметка 4539 - данък за внасяне. Начисляването на данъка е гаранция за изпълнението на данъчните задължения по ДДС на доставчика, която има за последица възникването на корелативното право на данъчен кредит от същия бюджет в полза на получателя. Това е така, защото съществува пряка обвързаност между действията на доставчика по начисляването на данъка, каквото задължение му е определено със закона и субективното материално право на получателя по доставката да го приспадне под формата на данъчен кредит. Така изброените по-горе подробно условия, които обуславят възникването на право на данъчен кредит за жалбоподателя, следва да са налице в тяхната кумулативна даденост. В мотивите на обжалвания ДРА е прието, че липсват доказателства, представени от преките доставчици на жалбоподателя, от които да се установи, че ДДС е начислен по реда, определен в закона. За да се докаже това обстоятелство е следвало да бъде извършена проверка от данъчните органи чрез посещение на данъчния адрес на доставчиците или чрез изпращане на искане за представяне на документи и писмени обяснения от данъчния субект. Така направените искания до доставчиците за представяне на документи са им били редовно връчени на основание на чл. 50, ал. 4 ДПК (отм.). В приетата по делото данъчна преписка не са представени доказателства, удостоверяващи изпълнението на това задължение на доставчиците и представяне от тяхна страна на исканите документи и писмени обяснения, а именно: доказателства за произхода на стоката или услугата, договори и фактури с предходни доставчици, извлечение от сметка 4532, справки за технологичната, материална и кадрова обезпеченост на дружествата, начин на разплащане между страните и др. Ето защо, предвид на обстоятелството, че доставчиците не са представили в дадения срок всички изискани документи и писмени обяснения данъчният орган е бил в невъзможност да провери дали действително те са начислили данък в счетоводството си по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, тъй като по делото не са представени доказателства, които да доказват, че доставчиците на жалбоподателя са водили редовно счетоводство. При разглеждане на делото, в производството пред Варненския окръжен съд жалбоподателят, отново не е представил нови доказателства, които да опровергаят констатациите на данъчните органи. Съдът е изложил подробни мотиви кои от обстоятелствата на чл. 122 от ДОПК са били налице, как е била определена данъчната основа в съответствие с критериите, визирани в чл. 122 от ДОПК и по какъв начин се е достигнало до конкретния размер на данъчните задължения. До тези изводи съдът е достигнал след правилна преценка на всички събрани доказателства по делото. По този начин съдът правилно е изтълкувал и приложил разпоредбите на материалния закон и е отхвърлил като неоснователна подадената пред него жалба. Съгласно чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) фактическите констатации в данъчния ревизионен акт е считат за верни до доказване на противното. В случая те са подкрепени с доказателства, събрани по предвидения от закона ред - протоколи за насрещни проверки и проверки на адрес, които представляват официални документи по смисъла на чл. 80, ал. 1 от ДПК (отм.) и чл. 143, ал. 1 от ГПК. Съдът е длъжен да установи наличието на всички предпоставки за признаване на данъчен кредит. Данъчно задълженото лице, което иска да се ползва от правото на кредит носи и тежестта да докаже, че по отношение на него и на предходните му доставчици са налице изискванията на чл. 64 от ЗДДС. В случая това не е установено от касатора. Неоснователен е доводът на касатора, че представените от него писмени доказателства не са били обсъдени от съда. Не са допуснати нарушения на материалния закон. Посочените от ревизиращите органи в исканията документи, целящи установяването на реалното извършване на доставките, счетоводна отчетност във връзка с разходите по тези доставки и предходни доставчици не са били представени в хода на ревизията. Наличието на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците не е доказано и в производството по съдебно обжалване на РА. Правилно съдът е приел, че договорите, количествено-стойностната сметка и приемо-предавателните протоколи не установяват изброените по-горе обстоятелства, а без такива доказателства не може да се направи извод за това, че услугите са извършени именно от доставчиците, посочени в процесните фактури. Правилен е изводът на съда, че внасянето на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчиците не е само по себе си основание да се признае правото на данъчен кредит на получателя по доставките без да е доказано реалното им извършване. В чл. 65, ал. 8 от ЗДДС е посочено, че следва да е налице доставка, ДДС по която да е внесен по "ДДС-сметката". Предвид изложеното, решението е правилно и следва да бъде оставена в сила чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Воден от горното Върховният административен съд, Първо "А" отделение,