Решение № 3101 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12384/2016 г.

Решение № 3101 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12384/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на И. В. Й. с адрес в гр. К., подадена чрез пълномощник, против решение № 320 от 04.10.2016 г., постановено по адм. д. № 472/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което съдът е отхвърлил жалбата на Й. срещу заповед № 16-0288-000141/11.05.2016 г. на началника на РУ - К. при ОД на МВР - В. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б."б" ЗДвП. Касаторът релевира оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът началникът на РУ - К. при ОД на МВР - В. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че на И. Й. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 638464 от 01.05.2016 г. за това, че на същата дата в гр. К. по ул. "Хр. Ботев" е управлявал собствения си лек автомобил "АУДИ", модел "А4", с регистрационен № ВР 9786 ВК като отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. Издаден е талон за медицинско изследване № 0403822, който е отказал да получи. АУАН е подписан и връчен на датата, на която е съставен. С оспорената пред административния съд заповед № 16-0288-000141/11.05.2016 г. началникът на РУ - К. е приложил на водача принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца", на основание чл. 171, т. 1, б."б" ЗДвП. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Заключил е, че са установени по безспорен начин относимите факти и обстоятелства за прилагане на принудителната административна мярка. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и е достигнал до правилен извод за наличие на основания за прилагане на принудителната административната мярка. Възприетите изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт са в съответствие с доказателствата по делото и закона. По смисъла на чл. 171 ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Конкретните факти, изпълващи една от хипотезите за прилагане на ПАМ, се установяват с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН лежи върху жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно отказа на Й. да бъде проверен с техническо средство и неизпълнението на предписанието за медицинско изследване, с което да се установи концентрацията на алкохол в кръвта му, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Фактическите констатации са изложени подробно в АУАН, който е цитиран в мотивите на оспорения административен акт. Мярката по чл. 171, т. 1, б."б" ЗДвП няма санкционен характер. Тя се "прилага" (а не се "налага") без оглед на вината, чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й. Неоснователни са касационните възражения за неправилност на съдебното решение, тъй като заповедта не съдържала фактически и правни основания. Отказът да му бъде извършена проверка и неизпълнението на даденото предписание за медицинско изследване са подведени под точната правна норма на чл. 171, т. 1, б."б" ЗДвП. Установените релевантни факти за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ не са оборени в производството. От събраните по делото доказателства съдът е извел обоснован извод, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган в пределите на предоставената му власт. Съгласно чл. 165, ал. 1 ЗДвП министърът на вътрешните работи определя службите за контрол на движението по пътищата, но той няма правомощието да определи длъжностните лица, които да издават заповеди за прилагане на принудителните мерки, нито да им делегира тази компетентност, защото той самият не я притежава. Заповедта, която делегира компетентност на издалия оспорената заповед орган, е заповед № 369з-208 от 01.02.2015 г. на директора на ОД на МВР - В.. Обстоятелството дали в оспорената в първоинстанционното производство заповед за прилагане на ПАМ е посочено от къде издателят й черпи своята компетентност, е ирелевантно за нейната законосъобразност и не води до извод за немотивираност на заповедта. Заповед № 369з-208 от 01.02.2015 г. на директора на ОД на МВР - В. е приета като доказателство по делото, с което компетентността на издателя на ПАМ е установена. Заповед № 369з-208 от 01.02.2015 г. на директора на ОД на МВР - В., както е посочено в нея, е издадена въз основа на заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която областните дирекции на Министерство на вътрешните работи са определени като служби за контрол по смисъла на чл. 165 от ЗДвП. Действително, при постановяване на решението съдът не е съобщил предварително на страните, че заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи му е служебно известна, каквото е изискването на чл. 155 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, но това не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото съществуването на посочената заповед не се оспорва. Предвид изложеното, правният извод на съда за законосъобразност на оспорената заповед е правилен, при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Воден от горното, Върховният административен съд