Решение № 4803 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4887/2017 г.

Решение № 4803 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4887/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура" оспорва Решение № 329/27.06.2016 г. по адм. дело № 22/2016 г. на Административен съд - П., отхвърлящо жалбата му срещу Решение изх. № 24-19731/17.12.2015 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. П., с което е отказано поискано от предприятието изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, изразяващо се в промяна на границите на индивидуализираните в акта поземлени имоти.

От ответниците началникът на СГКК - гр. П., О. Д. М., Д. М. М., Й. Ч. М., А. Г. М., К. Д. Д. и Г. Д. Д. са на становище за неоснователност на оспорването, Н. С. П., Е. Х. Х., Ф. Г. К., З. С. К., С. С. П., К. Н. П., Т. М. М., Т. М. С., "ХАМЪР ГРУП" ЕООД и община П. не изразяват становище по него.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. а. Изменението в кадастъра е заявено за отстраняване на непълноти и грешки - чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, установени при геодезическо заснемане на железопътната инфраструктура във връзка с изпълнението на проект за модернизация на железопътен участък - части от поземлени имоти били разположени върху елементи на инфраструктурата и начина им на трайно ползване не отговарял на фактическото състояние. При одобряване на предложения проект за промяна в КККР би се увеличила площта на поземлен имот - държавна собственост, с предназначение за движение и транспорт, той би получил нов идентификатор, а площта на седем други ПИ, принадлежащи съответно на общината и на частни лица - реституирани собственици, би се намалила като резултат от промяната на границите им.

б. Отказът на органа по кадастъра е мотивиран с липсата на обективно несъответствие между отразеното в КК и действителното положение на имотите към датата на одобряването й през 2008 г., т. е. отречена е грешка в картата. Актът е аргументиран и с допълнителното съображение, че проектът не осигурява транспортен достъп до пет от имотите в противоречие с чл. 23а, т. 2 ППЗСПЗЗ.

в. Приетата в производството пред административния съд техническа експертиза е констатирала, че засегнатите от проекта за изменение на КК имоти са отразени в нея на базата на картата на възстановената собственост и представляват земеделска земя, собствеността върху която е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Части от ПИ попадат върху железопътната инфраструктура и несъответствието при нанасянето им е спрямо действителното състояние на терена.

2. За да е налице непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДРЗКИР (редакция към ДВ, бр. 49 от 2014 г.), е необходимо данните за недвижимите имоти в КККР да не отговарят на действителното им състояние към момента на одобряването им. Източници на данни за границите на имотите към релевантния момент са предвидените в чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР (ДВ, бр. 49 от 2014 г.) със съответната им приоритетност.

а. Границите на засегнатите от проекта имоти при одобряването на КК са отразени по данни от КВС, която е източник на кадастрални данни от обхвата по чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР, а определянето им отговаря и на документите за собственост. При конкуренция с границите на тези имоти зоната на отчуждение (сервитут) на железопътната инфраструктура съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за железопътния транспорт би имала предимство, ако е налице предпоставката по специалната разпоредба на чл. 44, ал. 3, изр. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм., действала към датата на заповедта) - за ПИ - железопътна линия, разположен извън границите на урбанизирана територия, се нанасят в КК границите на принадлежащата към железопътната инфраструктура зона в съответствие с парцеларен план.

б. Информация за парцеларен план, обхващащ въпросните територии при одобряването на КККР, не се съдържа по делото, нито касаторът се позовава на действието на такъв план. Само на това основание, макар и невъзприето от административния орган и от съда, отказът за изменение на КККР е материално законосъобразен, а потвърждаващото го съдебно решение - правилно, по правния им резултат.

3. В случая общината и част от заинтересованите собственици са възразили срещу проекта за изменение. Правната значимост на несъгласието им е съизмерима с пораждането на спор за материално право. Съществуването му е отрицателно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред - по аргумент от чл. 54, ал. 2 ЗКИР в редакциите на текста както към датата на административния акт, така и към настоящия момент. Алтернативен път за постигане на целената промяна в кадастъра е успешното провеждане на исково производство против заинтересованите страни, в което би се установило действителното правно положение относно собствеността на съответните части от имотите - чл. 53а, т. 1 ЗКИР.

4. Инцидентен контрол за законосъобразността на решенията на поземлената комисия за възстановяване на собствеността е недопустим в настоящото производство. Отричането от касатора на принадлежността на правото на собственост на заинтересованите страни е по съществото си свързано със спора за материално право. Проверката на източниците, удостоверяващи вещните права, е извън компетентността на органа по кадастъра и на административния съд и може да бъде осъществена само от общия съд, независимо от фактическия състав за възникване на правата, респ. способа за придобиването им.

5. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

б. Въпреки неоснователността на касационната жалба, присъждането на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на представляваните от адв. Бунева ответници не е дължимо за настоящата инстанция. Предпоставка за възстановяването на разноските е доказването на факта на тяхното извършване - чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, което включва в себе си и вида на плащането - в брой или по банков път. В първия случай вписването за направеното плащане в договора е достатъчно и има характера на разписка, а във втория плащането трябва да бъде установено със съответните банкови документи - вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС и мотивите към нея.

Договорът за правна защита и съдействие от 07.03.2017 г. отразява само размера на уговореното възнаграждение, не и начина на плащането му. Не са представени и доказателства за неговото извършване.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение