Решение № 16140 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3846/2009 г.

Решение № 16140 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3846/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на СД "Копривщица 90 - Георгиев и сие" гр. София, против решение № 932 от 22.01.2009 г. по адм. д. № 5697/2007 г. на Административен съд София град като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Ответната страна - областният управител на София град и заинтересованите страни - Министерският съвет и Национална агенция "Пътна инфраструктура" чрез процесуалния си представител изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 80, ал. 3 от ЗДС във връзка с чл. 145 АПК, съдът е упражнил съдебноадминистративен контрол на заповед № РД-15-269/2.11.2007 г. на областния управите на област София град, с която е наредено да се изземе от жалбоподателя посоченият недвижим имот по изложени съображения, че същата е законосъобразна, тъй като е издадена при наличие на основанията на чл. 80, ал. 1 ЗДС и липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че процесният имот е отчужден на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС за държавна нужда с РМС № 645/30.08.2006 г. на Министерския съвет, определеното обезщетение за имота е изплатено и получено от жалбоподателя, поради което същият без правно основание владее имота, отказвайки да го предаде. Решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства - наличието на условията за приложимия на разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗДС като е упражнил следващия се съдебен контрол на обжалвания административен акт в съответствие със задължението си по чл. 164, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваната заповед е законосъобразна и не страда от пороците, посочени в чл. 146 АПК като е изложил подробни правни съображения в тази насока, които се споделят от настоящата инстанция. Основният довод на жалбоподателя се свежда до изразеното несъгласие с определеното парично обезщетение за отчуждения имот. При безспорният факт, че решението на МС в тази му част не е било обжалвано от жалбоподателя и същото е влязло в законна сила, обуславя именно наличието на хипотезата на чл. 80, ал. 1 ЗДС, тъй като жалбоподателят е получил обезщетението за имота, който е станал публична държавна собственост и се държи без правно основание. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,