Решение № 3584 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 254/2011 г.

Решение № 3584 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 254/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 122е от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по жалба на СД "Гарант - 90 - Цонев и сие", гр. Враца, подадена чрез упълномощен адв. Милена Вутова, против решение № 1487 от 25.11.2010 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията, по преписка № КЗК - 947/2010 г. Според жалбоподателя решението е неправилно, защото КЗК погрешно е приела, че е недопустимо възражението му против включването в предмета на обществената поръчка на различни дейности. Жалбоподателят оспорва изводите на КЗК относно твърдяните нарушения в методиката за оценяване и класиране и във връзка с предложения нереален и несъпоставим срок за изпълнение от класирания на първо място кандидат. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение на КЗК и незаконосъобразното решение на кмета на община Козлодуй. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ не изразява становище по жалбата. Ответникът - кметът на община Козлодуй оспорва жалбата чрез упълномощен юрк. Риждова, която в съдебно заседание и с писмена защита пледира за оставяне в сила на атакуваните решения, като правилни и законосъобразни. Заинтересованите страни - "Атоменергостройпрогрес" ЕАД, гр. Козлодуй и "Пътинженеринг - М" ЕАД, гр. Монтана, като участници в ДЗЗД "Атоменергостройпрогрес" ЕАД и "Пътинженеринг - М" ЕАД оспорват жалбата чрез представляващия гражданското дружество Светослав Антонов, който в съдебно заседание и с писмено становище развива подробни съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП. Разгледана по същество жалбата на СД "Гарант - 90 - Цонев и сие" е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1487 от 25.11.2010 г. е оставена без уважение жалбата на СД "Гарант - 90 - Цонев и сие" срещу решение № 376/04.10.2010 г. на кмета на община Козлодуй за класиране на участниците и избор на изпълнител в процедура за възлагане на малка обществена поръчка, с предмет: "Реконструкция и изграждане на улична мрежа, тротоари, площади и улично осветление в кв. 127, 255, 256, 257 и 258 в гр. Козлодуй". За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на чл. 122г, ал. 1, т. 1от ЗОП и е приела, че при провеждане на оспорената процедура и при издаване на процесното решение от възложителя не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения и същото е постановено законосъобразно в съответствие с императивните изисквания на ЗОП. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, изложени в жалбата, по която е образувана преписката пред КЗК, и те са преценени като неоснователни, от което е изведен обоснован извод, че в конкретната хипотеза не е налице отклоняване от изискванията, визирани в закона и в одобрената от възложителя документация и релевираните от жалбоподателя нарушения не са допуснати. Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение на КЗК е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. В случая КЗК цялостно е изяснила фактическата и правна обстановка и се е произнесла по релевираните пред нея твърдения и възражения и по правнорелевантните факти и обстоятелства, относими към законосъобразността на процесната обществена поръчка. В жалбата до КЗК и в жалбата, по която е образувано съдебното производство, се развива тезата, че КЗК е извела неправилни изводи по твърденията, че в заданието на обществената поръчка незаконосъобразно са включени различни по предмет дейности. По това възражение КЗК правилно е преценила, че не следва да се произнася, тъй като се отнася до факти, които са станали известни на жалбоподателя с публикуване на решението за откриване на процедурата, с което се одобряват Обявлението за обществена поръчка и документацията за участие. По силата на чл. 120, ал. 3, т. 1 от ЗОП, срокът в който може да се обжалва този акт на възложителя е 10-дневен. В случая той е започнал да тече за жалбоподателя от 16.07.2010 г. и е изтекъл на дата 26.07.2010 г. С оглед на това КЗК правилно е приела, че на обсъждане в този процес подлежат само тези оплаквания, които са относими към процесното решение, с което е определен изпълнителя на обществената поръчка и жалбоподателят е класиран на второ място. В жалбата до съда е изложено твърдение, че получената комплексна оценка на класирания на първо място участник - 82, 95, т., която е с разлика от 35 стотни от комплексната оценка на СД "Гарант - 90 - Цонев и сие" - 82, 6 т., противоречи на методиката за оценяване, според която за изпълнител се определя участникът получил най-много точки. От текста на утвърдената от възложителя документация за участие е видно, че в нея е записано, че конкурсната комисия определя за изпълнител участника, който е получил най-много точки, което означава най-висока комплексна оценка. В конкретната хипотеза общата комплексна оценка е сбор от три показателя - К1 "Предлагана цена", К2 "Срок за изпълнение на поръчката" и К3 "Гаранционен срок" със съответната тежест. Назначената от възложителя комисия е направила съответните изчисления по офертите на двамата участници по всеки от показателите поотделно, при което са получени крайните комплексни оценки, а именно: 82, 95, т. за участника, който е класиран на първо място и 82,6, т. за жалбоподателя, поради което последният е правилно е класиран на второ място в проведената процедура по възлагане на процесната обществена поръчка. В жалбата до съда, както и в жалбата до КЗК е развито становище, че предложеният срок за изпълнение на поръчката от страна на спечелилия участник - 42 календарни дни, е нереален предвид обема на поръчката и изискванията към изпълнителя и несъпоставим с останалите постъпили предложения. Настоящият съдебен състав не възприема тази теза, защото КЗК точно е констатирала, че в утвърдената от възложителя документация е заложено като императивно изискване към участниците, срокът за изпълнение на поръчката да е не повече от 5 месеца, считано от датата на подписване на Протокол обр. № 2 по Наредба № 3/2003 г. Това означава, че в случая е регламентиран максимален срок за изпълнение на поръчката 5 месеца, а не минимален срок. От предложението на класирания на първо място участник в процедурата се установява, че от него е предложено изпълнение на поръчката за 42 дни. Следователно съобразно нормата на чл. 54, ал. 1 от ЗОП предложението на този участникът съответства на утвърдените от възложителя условия в документацията за участие. При това положение КЗК е извела вярно заключение, че посоченият срок за изпълнение - 42 дни е съобразен с изискванията на документацията за участие, в която не се съдържа ограничение относно предлагането на по-кратки срокове за изпълнение на поръчката. Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че предложеният срок е несъпоставим с останалите предложени срокове, съдът счита, че също е неоснователно, защото в случая е приложима Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки в редакцията й от ДВ, бр. 34 от 08.05.2009 г. В чл. 39 от тази наредба е предвидено, че конкурсната комисия изисква обосновка относно финансовото предложение, а не по отношение на останалата част от офертата на участниците в процедурата при съпоставянето й с другите постъпили предложения. Едва с новата редакция на горепосоченият текст е регламентирано да се изисква обосновка и относно останалите показатели, формиращи избрания критерий за оценка, но той е в сила от 01.01.2011 г. и не е приложим спрямо процесната поръчка, която е приключила с оспореното решение на възложителя, издадено на 04.10.2010 г. Съдът намира, че не се прилага разпоредбата на чл. 70 от ЗОП, защото по силата на § 2 от ПЗР на НВМОП разпоредбите на ЗОП се прилагат само за неуредените от наредбата въпроси, а в случая е налице изрична уредба в НВМОП, съдържаща се в чл. 39 от същата наредба. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение на КЗК не страда от инвокираните с жалбата пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 122е от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,